Анкара проучва френското предложение за създаване на съюз на средиземноморските страни, но той не е алтернатива на членство на Турция в Европейския съюз. Това заявява турският президент Абдулла Гюл в интервю за днешния Фигаро. "Проявяваме интерес към всичко, което се отнася до Средиземноморието. Проучваме внимателно предложението на президента Никола Саркози", казва турският му колега, който е бивш външен министър. "Водят се преговори, поставили сме си ясна цел. Не може и дума да става, че проектът за Средиземноморски съюз е алтернатива на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Ще продължим реформите, какъвто и да е резултатът. Сигурен съм, че след време онези, които днес са скептични, ще разберат, че Турция може да даде много неща на Европейския съюз", убеден е Абдулла Гюл. Президентът Саркози е на мнение, че Турция не е част от Европа и затова трябва да й бъде предложено специално партньорство с ЕС, припомня Фигаро.
Тополанек е заявил това след среща с министър-председателя на Турция Реджеп Ердоган, който бе на еднодневно посещение в Прага.
„ Чехия отдавна подкрепя Турция в усилията да се присъедини към ЕС".
News>bg,15.11.2007
Вселенският патриарх Вартоломей, пристигна в България по покана на ректора на Специализираното висше училище по библиотечни и информационни технологии проф. Стоян Денчев.
Патриархът бе удостоен с почетната титла Доктор хонорис кауза на висшето училище.
"Това почетно отличие безспорно е проява на уважение и обич от страна на българския народ към моята личност", заяви патриархът пред журналисти.
„Приемам това отличие не отнесено само към моята личност, а въобще към цялата църква", допълни главата на православната църква.
При пристигането си на летище София Вартоломей отбеляза, че е идвал в страната ни по различни поводи, но сега идва с особена радост, защото България вече е пълноправна членка на ЕС.
Патриарх Вартоломей припомни, че предишното му посещение у нас е било на рождения ден на патриарх Максим.
Във връзка със стремежа на Турция към членство в Европейския съюз вселенският патриарх изрази надежда, че страната ще успее да изпълни изискванията на общността.
„И моята страна, Турция, прави необходимото, за да стане член на това европейско семейство.
За нас разликата в религията на народа не е пречка за включване в ЕС, стига да се изпълнят всички останали критерии, които са в сила за всички страни", подчерта патриархът.
„Не познавам случая. Слави Бинев дойде на една проява на митрополията на Принцовите острови и го видях там, в църквата, разменихме няколко думи, но тогава го срещнах за първи път и чух, че е евродепутат" - каза патриарх Вартоломей, като допълни, че това е единственото, което знае за него.
В рамките на визитата си в България патриарх Вартоломей ще благослови деца на загинали български полицаи и пожарникари.
Срещата е част от дългогодишната кампания на Министерството на вътрешните работи за подпомагане на децата на загинали служители, посочват от МВР.
Средства за тях се набират през цялата година чрез SMS на тел. 1866 за всички мобилни оператори и на тел. 090051866 - за абонатите на БТК.
News>bg,15.11.2007
На Европейската комисия трябва да й бъде позволено да отвори още глави в преговорите си с Турция. Това заявява еврокомисарят по разширяването Оли Рен в обръщение към Европейския парламент, информира setimes.com.
"Всички страни членки продължават да подкрепят присъединителните преговори с Турция. Следователно трябва да отворим нови глави без отлагане, веднага щом те бъдат технически готови", каза той.
Досега Турция е отворила само четири глави в присъединителните си преговори с ЕС, в сравнение с 14 за Хърватия, която започна преговорите си с Европейската комсиия по същото време. ЕС блокира преговорите в четири области в отговор на отказа на Турция да отвори своите пристанища и летища за кипърски кораби и самолети.
ЕРДОАН ЮСРЕФ
На 7 ноември Европейската комисия ще представи годишен доклад относно напредъка на Турция в процеса за присъединяване към Европейския съюз. Европейският парламент ще представи предложение за резолюция преди публикуването на този доклад. Помолихме нейния автор Рия Ooмeн-Ружтен (ЕНП-ЕД,
Холандия) да ни обясни за какво ще става дума в подготвяния от нея текст и как вижда бъдещето на отношенията Европейски съюз - Турция. След скорошните парламентарни избори, спечелени от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), оглавявана от премиера Реджеб Тайиб Ердоган, както и след избирането на Абдуллах Гюл на президентския пост, вниманието сега е насочено към стремежа на Турция за присъединяване към Европейския съюз. Турция вече има статут на страна-кандидатка и преговорите с нея започнаха през октомври 2005 година. Европейската комисията докладва редовно за напредъка на страната по изпълнението на условията за членство. Накрая Европейският парламент ще реши дали да даде съгласието си за присъединяването на Турция към Евросъюза. Предложението за резолюция, подготвяно от Европейския парламент, ще бъде гласувано на пленарна сесия на 24 октомври.
Каква е целта на предложението за резолюция, което се обсъжда и гласува в Комисията по външни работи?
През ноември Европейската комисия ще представи доклад за напредъка на Турция в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Нашата резолюция ще бъде гласувана преди представянето на доклада. Целта й не е да реагира на доклада, а да насочи вниманието на комисията към темите, на които е необходимо да се отдели по-специално внимание. Резолюцията на Парламента цели най-вече да разшири обхвата на доклада на комисията. Искаме например да се наблегне на необходимостта от социално сближаване и на инструментите, позволяващи социално-икономическото развитие на Югоизточна Турция.
Какви са към настоящия момент най-силните и най-слабите страни на Турция като страна-кандидатка за членство?
Комисията изготвя доклад относно напредъка на Турция, за да идентифицира силните и слабите страни. През изминалите години се наблюдаваше забавяне на темпото на реформите. Сега всички избори вече минаха и се надявам, че новото турско правителство, което има силен мандат и се ползва с доверието на народа, ще ускори процеса на реформи. То вече показа, че поема този ангажимент и това е положителен знак.
Кои според Вас ще са решаващите фактори, които в крайна сметка ще определят характера на отношенията между Европейския съюз и Турция? Какво ще е важно накрая: готовността на Турция за членство или готовността на Европейския съюз да я приеме?
Накрая всички страни-членки и самата Турция ще трябва да ратифицират резултата от преговорите. Ще се произнесат парламентите на Турция и на страните-членки на Европейския съюз. Европейският парламент ще огласи своето решение. Необходимо е да се осигури обществена подкрепа за разширяването както в Турция, така и в държавите-членки. На настоящия етап е все още рано да се предскаже какъв ще бъде резултатът. Преговорите за членство започнаха през 2005 година и така бе поставено началото на един продължителен и отворен процес.
(*) Рубриката се подготвя от Ердоан Юсреф с текстове от издания на Генерална дирекция за печат и комуникации, Генерална дирекция Образование и култура към ЕK в Брюксел и Страсбург.
"Zaman", 15 - 21 Октомври Година: 15, Брой: 42
Турция трябва да продължи с изграждането на закони за свободата на словото и религията, а преследването на писатели, които критикуват турската идентичност, е неприемливо, заяви комисарят по разширяването на Европейския съюз Оли Рен по телевизия NTVMSNBC.
Турция заяви, че остава обвързана с процеса за приемане в ЕС, но ключови реформи като поправката или отмяната на член 301, който може да бъде използван за преследването на писатели за „накърняване на турската идентичност“, е малко вероятно да бъдат приети преди доклада на ЕС през ноември за напредъка на Турция. „Това е хуманитарен и морален въпрос. Не е приемливо писатели като Орхан Памук и Елиф Сафак да бъдат преследвани по този член“, заяви Оли Рен. Миналата година Памук беше съден за изказването си пред швейцарски вестник, че 1 млн. арменци са убити в Турция през Първата световна война, а 30 хиляди кюрди са изчезнали през последните десетилетия. Обвиненията срещу него бяха снети малко по-късно. Последните усилия на управляващата партия в Турция за промяна на конституцията също не трябва да отлагат реформите в защита на свободата на изразяването и религията, добави комисарят по разширяването. „Промяната /в конституцията/ може да бъде използвано за разширяването на фундаментални права и свободи. Но подготовката й не трябва да отлага реализирането на свободата на словото и религията“, каза той. Турският премиер Таип Ердоган заяви наскоро, че новата конституция ще засили индивидуалните права и свободи, но официални източници споделиха, че член 301 няма да бъде ревизиран в новия документ.
БГНЕС,2007-10-06 /Ройтерс
Емблематични политици и интелектуалци настояват за спазване на ангажимента за интеграцията на Анкара в ЕС-Йошка Фишер,бивш германски външен министър,Джулиано Амато,експремиер на Италия,Доминик Строс-Кан,бивш финансов министър на Франция и предстоящ директор на Международния валутен фонд.Сред останалите се открояват бившият президент на Финландия и главен емисар на ООН за преговорите за Косово Марти Ахтисаари,Бронислав Геремек,който беше външен министър на Полша,президентът на Оксфордския университет и бивш еврокомисар Крис Патън.
в."Класа",брой 27 /2007-10-02
Фотограф: European Commission
Европейският комисар по разширяването Оли Рен прие неохотно решението на Турция да се заеме с реформите за човешките права, едва след като одобри новата конституция, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Пред агенцията Рен е заявил след разговор с турския външен министър Али Бабаджан, че би предпочел от Турция по-бързи действия за промяната на член 301, използван за съдебното преследване на турски интелектуалци и журналисти с дисидентски възгледи.
Член 301 от наказателния кодекс предвижда наказания за обида на турската национална идентичност и ЕС настояваше Анкара да го премахне или промени, без да изчаква дългия процес на проектиране и приемане на нова конституция, отбелязва агенцията.
"Щеше да е по-добре, ако 301 беше реформиран вчера или предишния ден," заяви европейският комисар и допълни, че най-важното сега е работата да започне без ненужно закъснение.
Рен каза още, че сега ЕС очаква от турското правителство да представи новата конституция, което Бабаджан му е обещал да стане през есента, посочва още агенцията.
evropa>dnevnik>bg,28.09.2007
"Политическа география" изтри Турция от контурите на Европа
Турция, която по-рано беше изобразена на символичната карта на Европа, изчезна от лицевата страна на новите монети от 10 евроцента и 2 евро.
Монетите, които ще се появят догодина, трябва да отразяват по-добре географските реалности след разширението на съюза до 27 страни членки, станало след присъединяването на България и Румъния в началото на 2007 г. При това географските граници на обединена Европа се оказват преместени на изток, обхващайки част от Русия.
Членове на Европейския парламент разчетоха в „изключването” на Турция политически мотивирано решение на Съвета на министрите на ЕС.
"Съветът съзнателно и тайно е заличил Турция от лицевата страна на новите евро”, се казва в изявление на италианските депутати – либерали Марко Капато и Марко Панела.
"На новите монети евро фигурира такава диктаторска страна като Беларус, но липсва такава демократична страна като Турция, с която се водят преговори за присъединяване към ЕС” - посочват парламентаристите. От Еврокомисията обаче не са съгласни, че новият дизайн на евромонетите има някакъв политически контекст.
"Идеята беше за нов дизайн, по-стилизиран от простото географско изображение на Европа, което естествено е трудно да бъде представено на толкова малка повърхност” - каза представителят на Еврокомисията Амелия Торес. Тя все пак призна, че новият дизайн не е съвсем същият като предложеният от Еврокомисията. На старите монети евро са изобразени географските контури на ЕС в състав от старите членки.
"За дизайна на новите евромонети е било предложено географско изображение, което премества Кипър с няколкостотин километра по на запад" - пише "Дейли телеграф"
"Еврочиновници бяха обвинени в "политическа география", след като Украйна, Беларус и Молдова се появиха в проекта за дизайн на обратната страна на новите евромонети, а Турция - не" - отбелязва британския вестник.
Скандалното е, че в първоначалния проект, раздаден на евродепутатите, Европейската комисия предлага коректно географско изображение, в която влиза Турция.
След намесата на неназовано европейско правителство, проектът обаче е бил променен така, че Турция да отпадне от него, а Кипър е бил "преместен" с няколкостотин километра по на запад, отколкото всъщност се намира и е "поставен" в непосредствена близост до Крит.
Италианският евродепутат Марко Капато е разгневен от факта, че Турция, която се надява в бъдеще да се присъедини към съюза, е отпаднала от проекта, за разлика на Молдова и Беларус - държави с "авторитарни, дори диктаторски режими" и с проблеми при спазването на човешките права.
По неговите думи това е нарочна провокация на страни от еврозоната - като Франция например - които са враждебно настроени към евентуално членство на Анкара, преговорите за присъединяване с която вече започнаха.
В Брюксел обаче коментар по различните варианти за художественото оформление на новите евромонети, бе отказан като "безсмислен", посочва "Дейли телеграф".
news>bpost>bg,26.09.2007
АНКАРА, Турция -- Правителството обяви в понеделник (17 септември), че ще изготви нов план за действие, за да осигури енергичното осъществяване на реформите, изисквани от ЕС, без значение дали преговорите по определена глава са отворени или не. Новият план ще бъде разделен на тримесечни периоди, всеки от които ще включва приоритети и пътна карта за осъществяването и контрола му, обясни външният министър и главен преговарящ Али Бабаджан.
"Най-важният компонент на новата програма за реформи ще бъде хармонизирането на турските закони със законодателството на ЕС", каза Бабаджан. През ноември се очаква Европейската комисия да публикува доклад с оценка на усилията на Турция в провеждането на реформите. (Заман - 18/09/07; Си Ен Ен Търк, АП, Милиет, Анатолия - 17/09/07)
setimes>com,18/09/2007
Германският канцлер Ангела Меркел (вдясно) се срещна в понеделник (10 септември) с френския президент Никола Саркози в замъка "Мезеберг", северно от Берлин. [Гети Имиджис]
Айхан Шимшек
Френският президент Никола Саркози отново повтори възраженията си срещу членството на Турция в ЕС, но каза, че няма да блокира текущите присъединителни преговори на страната с блока.
"Моята позиция относно Турция не се е променила. Аз съм против пълното членство на Турция и съм заявил това пред турския премиер [Реджеп Тайип] Ердоган," каза Саркози след среща с германския канцлер Ангела Меркел. "Моето предложение е да се съсредоточим върху 30-те политически глави в преговорите на Турция с ЕС, които да ни доведат до специално партньорство."
Френският президент добави, че се противопоставя на отварянето на оставащите пет основни политически глави, които според него са базирани на идеята за пълно членство.
Саркози многократно заявяваше по време на предизборната си кампания, че твърдо се противопоставя на влизането на Турция в блока. Доводът му бе, че Турция не е европейска страна и би отслабила една политически силна Европа.
По-късно обаче той даде условната си подкрепа за присъединителните преговори. Едно от исканията му бе да се създаде комитет от 10 до 12 "мъдреци", които да обсъдят бъдещето на Европа и окончателните граници на блока и да представят своите констатации преди европейските избори през 2009 г.
По време на разговорите в понеделник Меркел подкрепи идеята за подобен комитет, но подчерта, че акцентът не трябва да бъде "изключително" върху Турция.
Подобно на Саркози Меркел лично е против пълното членство на Турция и призовава за "специално партньорство" като алтернатива. Коалиционните й партньори, социалдемократите, подкрепят идеята за членство на Турция в ЕС. Меркел заяви, че ще уважава сключените вече споразумения с Турция и ще подкрепя присъединителни преговори на ЕС със страната без предварителни ограничения.
Лидерите на ЕС решиха да открият присъединителните преговори с Турция през 2004 г. с перспектива за пълноправно членство, преди Меркел да встъпи в длъжност. Процесът претърпя неуспехи оттогава насам, а Турция до момента е затворила успешно само една от 35-те преговорни глави с ЕС. През декември 2006 г. Брюксел замрази отварянето на осем глави поради застоя около Кипър.
Противопоставянето на Франция на откриването на пет основни политически глави би могло извънредно да затрудни Турция в постигането на сериозен напредък в своята кандидатура. През юни Европейската комисия предложи да се открие главата за икономическия и монетарен съюз, заявявайки, че Турция е добре подготвена в тази област. Франция обаче се противопостави, настоявайки, че обсъждането на монетарния съюз предполага присъединяването един ден на Турция към еврозоната.
Други глави, блокирани от Франция, обхващат земеделските субсидии и регионалните помощи - двете най-големи разходни програми на ЕС, както и правото на турците на европейско гражданство и мястото на страната в институции като Европейския парламент.
Новият външен министър на Турция и главен преговарящ с ЕС настоява, че Анкара ще продължи реформите, за да се подготви за деня, в който блокът ще бъде готов да приеме неговата страна. "Независимо кои глави са отворени, независимо кои глави са затворени, ние ще интегрираме нашето законодателство възможно най-бързо и ще чакаме," каза Али Бабаджан.
Правителството вече прие амбициозна програма за вътрешни реформи, имащи за цел да подготвят страната за постигане на европейските стандарти в повечето области до 2013 г., независимо от това какво ще стане с процеса на присъединяване.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes>com,12/09/07
Сн.: Actualno>com
Европейският съюз поиска от Турция веднага да пристъпи към подобряване на положението със свободата на изразяване и вероизповедание след преизбирането на Партията на справедливостта и развитието, предаде Ройтерс.
Но новият турски външен министър Али Бабаджан остави да се разбере, че за момента няма планове за промяна или премахване на член 301 от турския Наказателен кодекс, който се използва за съдебно преследване срещу интелектуалци и журналисти.
Бабаджан каза, че този въпрос ще бъде взет предвид при изготвянето на новата конституция.
Европейският комисар по разширяването Оли Рен каза, че кандидатката за членство в ЕС Турция е преодоляла по забележителен начин политическата и институционална криза, която възникна през април във връзка с президентските избори.
Тогава влиятелната турска армия предупреди, че може да се намеси в защита на светския характер на републиката. Предупреждението бе сметнато за опит на армията да попречи на избора за президент на бившия ислямист и кандидат на Партията на справедливостта и развитието Абдуллах Гюл.
Но резултатът от всичко това бе убедителна победа на Партията на справедливостта и развитието на предсрочните парламентарни избори и утвърждаване на Гюл за президент от новия парламент, припомня Ройтерс.
"Не само се надявам, но очаквам от правителството веднага да поднови процеса на реформи, особено що се отнася до свободата на изразяване и религиозните свободи", каза на пресконференция вчера Оли Рен след неофициалната среща на външните министри от ЕС в португалския град Виана ду Кащелу.
Той приветства факта, че новата администрация в Анкара поставя на първо място в дневния си ред присъединяването към ЕС и свързаните с това реформи.
Турският външен министър Али Бабаджан отказа да бъде притиснат за промяна на чл. 301 от Наказателния кодекс, който наказва за "обида на турската национална идентичност" и който бе използван, за да бъдат съдени писатели, които призовават Турция да погледне по-различно на масовите убийства на арменци от османските турци през 1915 година.
"Не искам да говоря точно сега за конкретен член от даден закон, но в момента ние работим върху нова конституционна рамка, която ще бъде в съответствие с критериите от Копенхаген", каза Бабаджан, имайки предвид условията за членство в ЕС в областта на демокрацията, човешките права и върховенството на закона.
Официални представители на ЕС посочиха, че ако Турция не покаже бърз напредък, тя ще получи отрицателен годишен доклад от Европейската комисия през ноември.
eu>actualno>com/novini>dir>bg,09.09.2007/БТА
Виана ду Кащелу
Европейският съюз (ЕС) поиска от Турция веднага да пристъпи към подобряване на положението със свободата на изразяване и вероизповедание след преизбирането на Партията на справедливостта и развитието, предаде Ройтерс.
Но новият турски външен министър Али Бабаджан остави да се разбере, че за момента няма планове за промяна или премахване на член 301 от турския Наказателен кодекс, който се използва за съдебно преследване срещу интелектуалци и журналисти. Бабаджан каза, че този въпрос ще бъде взет предвид при изготвянето на новата конституция.
Европейският комисар по разширяването Оли Рен каза, че кандидатката за членство в ЕС Турция е преодоляла по забележителен начин политическата и институционална криза, която възникна през април във връзка с президентските избори. Тогава влиятелната турска армия предупреди, че може да се намеси в защита на светския характер на републиката. Предупреждението бе сметнато за опит на армията да попречи на избора за президент на бившия ислямист и кандидат на Партията на справедливостта и развитието Абдуллах Гюл. Но резултатът от всичко това бе убедителна победа на Партията на справедливостта и развитието на предсрочните парламентарни избори и утвърждаване на Гюл за президент от новия парламент, припомня Ройтерс.
"Не само се надявам, но очаквам от правителството веднага да поднови процеса на реформи, особено що се отнася до свободата на изразяване и религиозните свободи", каза на пресконференция вчера Оли Рен след неофициалната среща на външните министри от ЕС в португалския град Виана ду Кащелу.
Той приветства факта, че новата администрация в Анкара поставя на първо място в дневния си ред присъединяването към ЕС и свързаните с това реформи.
Турският външен министър Али Бабаджан отказа да бъде притиснат за промяна на чл. 301 от Наказателния кодекс, който наказва за "обида на турската национална идентичност" и който бе използван, за да бъдат съдени писатели, които призовават Турция да погледне по-различно на масовите убийства на арменци от османските турци през 1915 година.
"Не искам да говоря точно сега за конкретен член от даден закон, но в момента ние работим върху нова конституционна рамка, която ще бъде в съответствие с критериите от Копенхаген", каза Бабаджан, имайки предвид условията за членство в ЕС в областта на демокрацията, човешките права и върховенството на закона.
Официални представители на ЕС посочиха, че ако Турция не покаже бърз напредък, тя ще получи отрицателен годишен доклад от Европейската комисия през ноември.
BG News Room,09.09.2007/Ройтерс/БТА
Али Бабаджан решен да реформира Турция и да убеди ЕС в демократичността й
Сн.: БГНЕС
Новият турски министър на външните работи Али Бабаджан заяви, че решен да превърне Турция в истинска демократична държава, предаде АФП.
Твърдо възнамеряваме да променим нещата в Турция, да превърнем турската демокрация в първокласна демокрация, да направим от Турция истински демократична страна, където има правова държава, където народът упражнява свободите си и където основните права се зачитат. Това каза министърът при първото си излизане на европейската сцена като ръководител на турската дипломация. Новият министър е поканен, подобно на останалите представители на страните кандидатки за членство в Европейския съюз, да участва днес в част от заседанията на министрите на външните работи на ЕС във Виана ду Кащелу, Португалия. Някои държави членки на Евросъюза начело с Франция се отнасят все по-сдържано към присъединяването на Турция към ЕС. Министър Бабаджан обаче е уверен, че благодарение на реформите ЕС все повече ще възприема Турция като важен коз. Анкара започна преговори за членство през октомври 2005 г. и се очаква те да продължат 10-15 г. Преговорният процес практически е в мъртва точка от една година и 8 от 35-те преговорни глави бяха замразени заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за кипърските гръцки кораби и самолети.
БГНЕС,2007-09-08
Турция е непоколебима в решението си да се превърне в „ истински демократична държава", качество, което ЕС цени високо.
Това е заявил министърът на външните работи на Турция Али Бабакан, информира АФП.
„ Ние имаме много ясно намерение да променим ситуацията в Турция, да направим Турция демократична държава, където законите работят, където хората упражняват свободата си и фундаменталните права са зачитани", заявил Бабакан по време на първата си визита в Португалия откакто е избран за поста.
Той е бил поканен заедно с останалите страни-кандидатки на срещата на външните министри на ЕС в град Виана до Кастело, Португалия.
Докато Франция се обяви против членството на Турция в ЕС, Великобритания подкрепя страната.
Бабакан е заявил, че това което Турция прави е да осигурава една по-благоприятна обстановка за народа си.
news>bg,09.09.2007
Великобритания подкрепя Турция при усилията й да бъде приета в Европейския съюз като пълноправен член. Това заявява външният министър на Великобритания Дейвид Милибанд.
Турция трябва да влезе в Европейския съюз като пълноправен член и да притежава права, каквито имат и другите страни, които участват в тази организация. Нейната интеграция става съществен елемент в отношенията за Евросъюза и Великобритания", казва министър Милибанд на пресконференция в Анкара.
Външният министър на Англия даде съвместна пресконференция с външния министър на Турция Али Бабаджан.
„Ние се надяваме, че преговорният процес ще завърши с прием на Турция в ЕС", добавя Милибанд.
Ние сме признателни на Великобритания за реалистичната политика по отношение на Турция, политика, подкрепяща встъпването в ЕС", отговаря ръководителят на Турското външно министерство, който съвместява и длъжността на преговарящ с ЕС. Али Бабаджан допълва, че Турция ще продължи политиката на реформи, предхождащ процеса на евроинтеграция.
Преговорите за приемането на Турция в ЕС започнаха през октомври 2005 г. Бяха замразени през декември миналата година по осем от главите от интеграционното досие, съдържащо общо 35. Причина за замразяването беше отказът на Анкара да признае Република Кипър, която е член на ЕС, и да отвори за нея своите морски и въздушни коридори, което е предвидено в плана за евроинтеграция.
В края на март тази година Европейският съюз и Турция започнаха отново преговори, но в главата „Предприятия и промишленост". Тогава представители на Еврокомисията заявиха, че е възможно да се открият отново и други две-три глави.
По оценка на експерти преговорите между ЕС и Турция могат да отнемат 10 - 15 години.
news>bg,05.09.2007
В първото си официално изявление след края на почивката си в САЩ френският президент Никола Саркози призова за „една силна Европа" и за задълбочаване на отношенията на Франция със САЩ, съобщава АФП.
Създаването на една силна Европа и ефективната й роля на международната политическа сцена би рефлектирало върху много от спорните въпроси, с които ЕС се ангажира, добави Саркози.
Пред посланиците на Франция, които са в Париж за редовната си годишна конференция, Саркози заяви, че изграждането на ЕС ще е приоритет номер едно на френската външна политика.
В речта си френският държавен глава акцентира върху отношенията между Франция и САЩ.
Причислявам себе си към тези, които осъзнават, че добрите отношения със САЩ са един изключително съществен компонент от международните връзки, добави Саркози, като не пропусна да отбележи, че днес френско-американските контакти са така ползотворни, защото са плод на една близо двувековна традиция.
В изявлението си френският държавен глава засегна и темата на евентуалното членство на Турция в Европейския съюз.
Той уточни, че е по-скоро за едни качествени контакти между Турция и страните членки на съюза, отколкото пълноправното членство на страната в ЕС. Въпреки това Саркози не изключи възможността за преговори и диалог с Турция за евентуалното й членство.
Франция няма да се противопостави на започването на преговори за приемането на Турция в съюза, добави Саркози.
Няма да съм лицемер и да изневеря на по-рано казаното, всички знаят, че съм благосклонен към приемането на Турция в рамките на Съюза, каза още френският президент.
Акцент в изявлението на Саркози беше и ядрената програма на Иран. Франция е отворена към диалог и разширяване на връзките с Иран, стига Техеран да прекрати ядрената си програма, уточни Саркози.
Един ядрен Иран е неприемлив за мен, добави френският държавен глава.
Друга тема в речта на Саркози беше и състоянието на Г-8. Смятам, че Г-8 трябва да се превърне в Г-13, добави френският държавен глава, като уточни че групата на осемте трябва да се разшири с Китай, Мексико, Индия, Бразилия и Южна Африка.
(news>bg,27.08.2007)
Анкара. Британската подкрепа за членството на Турция в ЕС ще продължи. Това е заявил новият премиер на Великобритания Гордън Браун в телефонен разговор с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, предава Анадолската агенция. Ердоган е поздравил Браун с избирането му. Той е изразил надежда, че близките отношения и установеното приятелство с предишния британски премиер Тони Блеър ще продължат и с него в качеството му нов британски премиер. От своя страна Браун е заявил желанието си за установяване на тесни работни отношения с Ердоган като е подчертал, че британската подкрепа за Турция в борбата й с тероризма, е продължи. По време на разговора е била изразено общо желание за среща в най-скоро време и по-точно веднага след провеждането на предсрочните парламентарни избори в Турция (на 22 юли).
(Агенция "Фокус",07 юли 2007)
На 14 април 1987 г. Турция подава молба за членство в сегашния ЕС. Дълго време се излизаше с формулировката, че политическите и икономическите предпоставки за воденето на преговори за присъединяване все още не са налице, и че съюзът трябва да продължи да следи подготовката на Турция за членство. Ледът, образно казано започна да се разчупва в края на 2004 г. и особено по-време на председателстването на Великобритания през втората половина на 2005 г. Безспорния голям успех за турската дипломация е преодоляването на т.нар. „австрийски инат”, изразяващ се в настояването за алтернативен статут на „привилегировано партньорство”. Това е гарантирано в параграф първи на пътната карта с думите, че „общата цел и на ЕС и на Турция е пълноправно членство”.
Започването на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС открива една нова визия за Европа през ХХІ в., но я поставя и пред предизвикателството на съдбоносни промени, каквито до този момент не е имал съюза. Спецификата на преговорите си личи и от един много прост, но многопоказателен факт, че ще върви по 35 глави, за разлика от България и Румъния, чиито преговори протичат по 31 глави. Сред анализаторите няма спор, че преговорния процес с Турция ще върви много трудно и мудно.
Решаването на кипърския проблем е от жизненоважно значение не само за Анкара, но и за самия ЕС. Големия препъни камък от една страна е статута на призната единствено от Турция Севернокипърска турска република, но от друга страна, тя е неразделна част от последователната външнополитическа линия на турската държава по този въпрос. Не бива да се забравя, че Турция все пак е наследник на Османската империя и преговорите с нея по-какъвто и да е въпрос немогат да протичат от позицията на силата и несъобразяването на специфичната й роля. Векове на ред нейният политически елит е получавал образованието си в Западна Европа, а след края на ІІ СВ и в САЩ, като прибавим и самочувствието на дипломацията и на бивша империя, на уникалност и на различие от останалите страни с мюсюлманска религия, ЕС ще бъде изправена пред невиждано предизвикателство. Ако до този момент, ние бяхме свидетели по-скоро на преговори в стил „ние казваме, вие безусловно изпълнявате”, по отношение на страните от бившия социалистически лагер. То с Турция този подход ще доведе до задънена улица, както преговорите, така и крайното решение на кипърската криза. Не бива да се забравя ролята на Турция в НАТО, нейната армия е втората по-големина след тази на САЩ. В рамките на евроатлантическото партньорство тя е важен стратегически съюзник на страните от Европа. До есента на тази година ще узнаем каква ще е развръзката, когато изтича даденият от еврокомисаря Оли Рен срок за уреждане на отношенията между Анкара и Никозия. От преговорите с ЕС ще зависи и регулирането на отношенията на Турция с Гърция и Армения.
Голямо предизвикателство за Турция представлява и спазването на човешките права. Европа няма да си затвори очите за кюрдския проблем и да каже „той не съществува”, пък и не само за него. Защото отношението в Турция към кюрдите и останалите етноси не се различава особено и е далеч от възприетите норми и принципи в страните от ЕС. Турция беше разтърсена от невиждани за последните години безредици в югоизточния район с преобладаващо кюрдско население. Всичко започна на 28 март 2006 г. от погребението на активисти на ПКК, което прерасна в масови протести, които за няколко дни стигнаха до Истанбул. Множество наблюдатели окачествиха тези безредици, като палестинската интифада заради участието на деца, които хвърляха камъни по войниците. ЕС набеляза шест законодателни пакета, които включват : реформа на наказателния кодекс и наказателно-процесуалния кодекс, като и нулева толерантност срещу изтезанията. За чието спазване ще се следи най-строго.
Отношението на гражданите в страните на ЕС по-отношение на преговорите за присъединяване на Турция е негативно. С елементи на туркофобия, която стига на моменти до ислямофобия, неща които няма как да се съгласим, че имат нещо общо с ценностите на демокрацията. Страхът е обясним от гледна точка на неизвестното и голямото историческо предизвикателство. Като част от ЕС Турция със своята територия от 775 000 км? ще е най-голямата държава в съюза, а със своето население от 70 млн. ще е на второ място след Германия. Това ще промени коренно конфигурацията в ЕС. Турция ще една от държавите с най-голям брой представители в Европейския парламент. Едно от широко разпространените мнения в Европа за Турция е, че тя трябва де бъде буфер между ЕС и страни като Иран, Ирак и Сирия, отколкото самият съюз да има външна граница с тях. Това мнение е пример за страх от неизвестното и да бягаш от отговорността да посрещаш предизвикателствата на времето.
На 24 март 2006 г. ЕС отправи искане към България и Румъния да изразят становищата си по-въпроса за следващото разширяване на ЕС, което включва страните от Западните Балкани и Турция. На което ние още нямаме изразено официално становище. Сергей Станишев, Георги Първанов и бившия министър-председател Симеон Саксгобурготски използват общите фрази, че с присъединяването на Турция ще се увеличи сигурността в региона, и че са за по-скорошното приемане на Турция в ЕС. Съмнения относно приемането на Турция в съюза открито изразява Иван Костов и Волен Сидеров. Като съседка на Турция България трябва да има ясно изразена позиция по този въпрос. Не можем да бягаме от въпроса и да се опитваме да го разтакаваме във времето. Защото разбирате ли това не е на дневен ред сега у нас и нека първо нас да ни приемат, пък след това ще му мислим по този въпрос. България трябва да се научи да участва във формирането на общата политика на ЕС и какъв по удачен повод от това е дискусията по Турция. Само така ще съумеем да покажем умението да мислим в перспектива и в интерес на общността, чийто член искаме да бъдем. По отношение на големия и мощен наш съсед Турция, ние трябва да имаме ясна, конкретна и категорична национална позиция, изразяваща се в полза на пълноправно членство на Анкара в ЕС.
Позицията „за пълноправното членство на Турция в ЕС” е безспорно непопулярна сред българското общество, но от политическа и стратегическа гледна точка тя е необходима и оправдана. Който я вземе и приеме днес ще бъде обявен от мнозина като предател, но това е първосигнална и защитна реакция, в такива моменти именно историята ще е големия съдник. Турция има своето място в ЕС, тя е неразделна част от него. Към нея не би трябвало да се гледа със стереотипи и идеологеми от миналото, че тя е била империя, че е мюсюлманска страна, с различна култура и т.н. и т.н. Като се изключва възможността да могат да се променят нещата. С членството на Турция в ЕС самият съюз ще продължи да умиротворя и демократизира континента, но и да започне да се проявява в бъдеще като актьор от глобално значение. Присъединяването трябва да стане съгласно общите критерии от Копенхаген, а не да се търси варианта на по-тясна връзка между съюза и Турция. Дори и продължителността на преговорите да е 15-20 години. Сега е ясно, че Турция може да стане най-рано член през 2014 г., когато трябва да се въведе новата бюджетна рамка на ЕС.
Малшансът на Турция е, че тя започна преговорите в момент на криза на идентичността на ЕС, във времето на провалилия се проект за Евроконституция, като с приемането на България и Румъния сред гражданите на съюза надделява мнението, да се спре и да се преосмислят нещата. Но именно в това е може би големия шанс на Турция. Възможността и зелената светлина вече е дадена от политиците, но хода на преговорите ще зависи от реформите и темпото, с което протичат в самата турска държава. От това ще зависи дали ще се преодолее до голяма степен скептицизма и негативизма сред населението в ЕС за пълноправното и членство. Дискусията за или против членството на Турция в ЕС ще доведe може би до намирането на формулата на бъдещето на самия съюз. Дали ще бъде общност на всички европейски нации или федерален модел, какъвто беше залегнал в Евроконституцията. Може би пък ще се формира някакъв трети модел на бъдещо развитие и функциониране на съюза, който образно можем да го кажем трети път, съчетаващ в себе си елементи на двата основни дискутирани модела на развитие на ЕС.
ЕС има нуждата от една демократична Турция, която да е неразделна и неделима част от нея и трябва да се подкрепи в това нейно желание и намерение. Не трябва да се дава и миг на съмнение, дори най-малката нотка, че Турция е нежелана, защото се открива пътя и възможността на нейната ислямизация. А от това най-малко имаме полза ние като държава, пряко граничеща с нея. Европа ще бъде много по-конкурентноспособна, хомогенна и обединена, когато в нейните редици бъде Турция.
Борислав Ангелов
политолог
(obshtestvo>net,2006 г.)
Европейският съюз (ЕС) реши днес да започне преговори с Турция по две нови преговорни глави, но изключи възможността за отварянето на трета нова глава, съобщи дипломат от ЕС, цитиран от Ройтерс.
Решението бе взето, след като Франция попречи на ЕС да отвори преговорната глава Икономика и парична политика, което отразява противопоставянето на френския президент Никола Саркози на членството на Турция в ЕС, отбелязва агенцията.
Ние решихме да бъдат отворени две преговорни глави - Статистика и Финансов контрол, посочи дипломатът.
Турция ще продължи да изпълнява условията за присъединяване към ЕС, независимо от това дали преговорите в някои области ще бъдат забавяни, заяви днес турският държавен министър на икономиката и главен преговарящ на Анкара с ЕС Али Бабаджан, цитиран от Ройтерс.
Независимо от това кои глави ще бъдат отворени, независимо от това кои глави ще бъдат затворени, ние ще хармонизираме нашето законодателство колкото се може по-скоро, и ще чакаме докато ЕС бъде готов за пълноправно членство на Турция, заяви Бабаджан на икономическа конференция.
(BG News Room,25.06.2007 г.)
Публикации
