Ердоган на среща с италианския премиер Романо Проди.
Фотограф: Ройтерс
Турският премиер Реджеп Ердоган препотвърди решимостта на Турция да се присъедини към Европейския съюз и отрече, да има забавяне в реформите, съобщи Ройтерс.ЕС и много турски коментатори казват, че дясноцентристкото правителство на Ердоган е загубило апетит към реформите, изисквани от 27-членния блок."Не може да става дума за умора по въпроса за ЕС. Ние правим каквото трябва да бъде направено", заяви Ердоган в обръщение по телевизията, очертавайки новия план за действие на правителството."Ние печелим /в европейския процес/. Около 70 процента от износа на Турция отива в членките на ЕС. Тази ситуация обогатява нашите отношения. Затова ние ще продължим нашите европейски усилия", каза турският премиер.Турция се намира под натиска на ЕС да подобри положението със свободата на словото и правата на етническите и религиозните малцинства, но правителството на Ердоган се движи предпазливо, опасявайки се да не ядоса националистите в парламента и в страната, отбелязва Ройтерс.Очаква се правителството да промени член 301 от Наказателния кодекс, според който е престъпление да се обижда турската идентичност. Този закон, който е силно критикуван от ЕС, се използва за преследване на интелектуалци и писатели.Ердоган сигнализира тази седмица, че промяната на чл. 301 може би няма да бъде готова до идната седмица.
Американският президент Джордж Буш заяви, че иска Турция да бъде приета в Европейския съюз „в интерес на мира“, описвайки Анкара като мост между Европа и мюсюлманския свят.
„Турция представлява прекрасен пример за страна, в която е възможно да съществува демокрация заедно с религия като исляма“, каза Буш в Белия дом при срещата си с турския президент Абдула Гюл. „Аз съм убеден, че Европа ще има полза, когато Турция е член на ЕС. В интерес на мира е Турция да се присъедини към ЕС“, добави той. Гюл е на първо посещение в САЩ като турски президент. Двамата държавни ръководители са дискутирали също енергийни въпроси и Кюрдската работническа партия ПКК, която Буш нарече „общ враг“. „Тя е враг на Турция, враг на Ирак и на хората, които желаят да живеят в мира“, заяви американският президент.
Това заяви в интервю за авторитетното турско списание Абхабер българският посланик в Анкара Бранимир Младенов. Подробностите съобщава кореспондентката ни в Истанбул Нахиде Дениз
Според българския посланик в Турция Бранимир Младенов пълноправното членство на страната в EС e крайната цел на интеграционния процес в Югоизточна Европа. Въпреки това за конкретна дата за приемането на Анкара в европейската общност все още не може да се говори.
Процесът е продължителен и зависи от вътрешната динамика на преговорите, както и от динамиката на процесите в рамките на самия ЕС, се казва в интервюто.Бранимир Младенов подчертава още, че Турция и EС не са конкуренти, тъй като имат една обща цел, а именно укрепването на доверието на турското общество в европейските институции. Според него
EС гледа на Турция като на важен партньор в региона, а страната е глобален фактор, енергийна и икономическа сила, чието членство би донесло много преимущества.
Правителството на Турция се е нагърбило със защитата на традиционните европейски ценности, принципите на демокрацията и защитата на човешките права, въпреки че мнозинството от населението е мюсюлманско, допълва Младенов. Българският посланик коментира и актуалната тема за зачестилите терористични атаки в Турция. По думите му засилването на терора поражда загриженост в Европа, ЕС категорично осъжда подобни актове на насилие. Затова участието на кюрдски представители в турския парламент е важна стъпка, смята Младенов. Като част от процеса на реформите, посланикът посочва проектите на турското правителство за икономическото развитие на региона на Югоизточен Анадол. Ако тези проекти бъдат осъществени в демократична обстановка, те ще съдействат за пресичане на корените на тероризма в този регион, каза още българският посланик в Анкара.
Брюксел, Ройтерс/БТА
Европейският съюз ще отвори две нови преговорни глави в преговорния процес на Турция за членство в ЕС в сряда, реши комитета на постоянните представители на страните от Европейския съюз на тяхната първа официална среща след срещата на върха на 27-те страни-членки миналата седмица, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на дипломатически източник.
Отварянето на главите "Защита на потребителите и тяхното здраве" и "Трансевропейски мрежи" последва постигнатото в петък споразумение на срещата на върха за създаването на Група за размисъл за бъдещето на Европа, поискано от френския президент Никола Саркози, който се противопоставя на членството на Турция в ЕС.
Така броят на главите, които ще бъдат отворени с Турция, се увеличава на 5, от общо 35-те, които са нужни за приключването на процеса на присъединяване.
Анкара започна преговорите за присъединяване към ЕС през 2005 година, но напредъкът им беше твърде бавен заради споровете във връзка с Кипър и зачитането на човешките права.
От края на миналата година бяха замразени преговорите по 8 глави, заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за корабите и самолетите от Република Кипър.
В петък лидерите на ЕС избраха бившия испански премиер Фелипе Гонсалес, някогашен противник на поканата към Турция за членство в ЕС, да оглави Групата за размисъл за бъдещето на ЕС.
Гонсалес е променил своята позиция и сега казва, че ЕС трябва да спази всичките си ангажименти по отношение на Турция, каза говорител.
Френският президент Никола Саркози твърди, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Той руши икономически и културни връзки, за да не омърси Турция представата му за немюсюлманска Европа. Снимка: Ройтерс
Докато френският президент се опитва всячески да спре Турция по пътя й към ЕС, хиляди турци демонстрират в големите градове и настояват страната да запази религиозните си корени. Снимка: Ройтерс
Дженгиз Актар*
По въпроса за Турция в Европейския съюз Никола Саркози има предимство с ясната си позиция (той отхвърля присъединяването на страната), но не непременно и предимство с ясните си възгледи. Нека си припомним фактите.
През 1999 година Европейският съюз обяви Турция за страна кандидат, като каза, че ще се присъедини към него на базата на критериите, изисквани от останалите кандидати. Франция е страна по договора. Кандидатурата беше потвърдена през декември 2004 година, когато Турция беше поканена да започне преговори за присъединяване.
Почти незабавно във Франция беше създаден политико-дипломатически “партизански отряд” за предотвратяване на това евентуално присъединяване. При Жак Ширак тонът беше умерен, но при Никола Саркози се радикализира. В този механизъм географията се намеси със смехотворни аргументи, които например, оставят Кападокия - древна християнска земя - извън европейския ареал.
Никола Саркози набляга: Турция, това е Мала Азия, а не Европа. Убеден е, че ще е твърде късно да се каже “не”, когато преговорите приключат и тогава той ще се окаже лош играч. Новият силен човек залага на създаването на пречки, като едновременно се опитва да измисли алтернативи на членството. Говори за абсорбационния капацитет на Европейския съюз, за привилегировано партньорство или за Средиземноморския съюз. Това обаче е разтягане на локуми по твърде неясни идеи. Никога никой, включително нито един саркозист, не е успял да каже ясно какво означават тези евтини заместители.
Между другото, от самото встъпване в длъжност на Саркози започна офанзива по всички линии. Съветникът на френския президент по дипломатическите въпроси Жан-Давид Левит отиде в Анкара, за да съобщи на турците, че Франция ще се противопостави на отварянето на главите, които имат пряка връзка с присъединяването - онова, което наричат “всичко освен институциите”. В Брюксел държавният секретар по европейските въпроси Жан-Пиер Жуйе заяви, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Т.е. обратното на онова, което беше потвърдено в Хелзинки.
През юни Франция наложи вето на отварянето на една от тези глави, която се отнася за еврото. Условието за отварянето на останалите е създаването на комитет на мъдреците, който да помисли за бъдещето на съюза. Върхът е, че през ноември Франция поиска да бъде отложен Културният сезон на Турция, предвиден за юни 2009 година, с мотива, че тогава ще са изборите за Европейския парламент. Да не ни се пречкат турците! В Брюксел представителят на Франция се пазари за фразите от европейския жаргон като “партньорство за присъединяване”. Той оспорва всичко, при което се говори за присъединяване. Тези опити едва ли ще бъдат успешни, но пък нанасят непоправими вреди на френско-турските отношения.
Днес повече от всякога политиката на Франция към Турция се свежда до привилегироване на двустранните връзки при пълно игнориране на европейския процес на тази страна. Европейската карта обаче остава жизненоважна за Турция и тя неизбежно прави преоценка на отношенията си, имайки предвид поведението на Франция към нея при преговорите за присъединяване. Изведнъж се оказа Франция настрана от плановете за газопровода “Набуко”, както и от други големи проекти. Незначителни може би в общия механизъм, те обаче нанасят вреди на засегнатите френски компании.
Методът “Саркози” срива дори културните връзки. Това, че хората на изкуството си скубят косите, също като бизнесмените, дипломатите и най-големите приятели на Франция, изглежда е последна грижа на властта.
Саркози става нервен, като чуе думата “турски”. В крайна сметка, той не се интересува от трансформацията на Турция под влияние на европейски импулс. Нито пък от потенциалното влияние на нейната европейска интеграция върху Средиземноморския регион, на който той толкова залага. Не държи и на косвеното послание, което ще отправи Европа, като приеме една светска мюсюлманска държава. Ако намеренията му бяха такива, той щеше да изисква повече воля от турците по техния път на реформи.
Не, изборът на Саркози е да попречи Турция и онова, което тя представлява, да влязат в Европа и да омърсят представата му за Европа и за Франция: Европа, която е немюсюлманска и френска. Говори се, че той ще се изкуши да направи посещение в Турция. Не зная дали турците ще бъдат снизходителни като алжирците, за да изслушат неговите откровения, които често граничат с арогантността.
Дебатът за Турция, който е в самото си начало, е прекалено важен, за да бъде поверен на Саркози. Да направим така, че той да може да продължи трезво, в полза на всички.
*Дженгиз Актар е специалист по европейските въпроси, преподавател в университета “Бахчешехир” в Истанбул
Старите страни членки забавиха реформите за сметка на новите
Интервю на Светломира Димитрова
- Госпожо Гулар, обвиняват ви, че в книгата „Големият турчин и Венецианската република“ вие се противопоставяте на приемането на Турция в Европейския съюз. Какви са причините за това?- Не, обратно на това, което се твърди, аз не съм против приемането на Турция, но съм за това да се внимава оттук нататък как ще се изгради Европейският съюз. Защото ЕС се промени през годините, но и не се е променил достатъчно. В това е проблемът. Например новоприетите държави, като България, направиха усилия, за да осъществят икономически, социални, политически реформи, и то дълбоки, и за кратко време. Така че преходът стана относително бързо. А старите членки не се оказаха способни да извършат реформи и преди да приемат новите страни, да предложат една по-ефективна, по-активна организация, да стигнат до общи виждания по дадени проблеми. ЕС все още няма обща външна политика, няма обща политика в енергетиката, няма обща система за контрол по границите си. Тоест огромният проблем е, че ЕС не се е променил достатъчно.- Франция ли имате предвид?- Франция не се е променила много - през последните 25 години тя живее в относителна неподвижност. Жалко, защото икономиката й не се развива добре. Големият приоритет пред нея е да намали държавния сектор и да реформира основно университетите, включително и развитието на науката. През последните години бяха направени реформи в пенсионното осигуряване, но това далеч не е достатъчно. Проблемът е в това, че французите се страхуват от бъдещето и от промените. Те искат държавата да ги пази от всякакви рискове. Саркози прави наистина усилия преди всичко в намаляването на бюджетния дефицит. Но той трябва да побърза, за да се справи страната с глобализацията.- А кои страни успяха в реформите?Германия е една от страните, които наистина успяха през последните 15 години. Тя реформира администрацията, реформира повечето сектори в Източна Германия – пазарът на труда, пенсионното осигуряване, обществените фондове. Сред добрите примери са Дания и Швеция. Австрия реформира университетите си. За съжаление южните страни членки все още имат проблеми. На първо място е Италия, която закъснява със структурните реформи.- А какъв е шансът на Турция да влезе в ЕС?Европа не се е подготвила да приема нови членове. В Турция е много силно изразен елементът на светската държава, но в някои отношения. Преобладава мюсюлманската религия, която е под контрола на държавата. Но остава твърде малко място за другите религии – особено православните и католиците. Дори напоследък имаше атентати срещу представители на други изповедания. Турция избира президент по кемалистките закони, който защитава светската държава. Но последният избран президент е от партия, която декларира, че е последователка на исляма. Има няколко възможни варианта. Най-благоприятният вариант е да се каже, че светската държава се приема дори от мюсюлманските партии. Тогава няма нищо лошо в това, ако президентът е мюсюлманин, но защитава светската държава. Не бива да се смята, че светската държава воюва с религиите. Обратно – тя създава еднакви условия за всички изповедания. Неблагоприятният вариант би бил, ако една религия вземе връх, ако въведат фереджета в университетите, ако направят задължителни училища за изучаване на Корана. Дори „Файненшъл таймс“ през 2005 г. се запита за какво ще й послужи на Турция членството в ЕС – дали за да се интегрира, или спокойно да премахне светската държава.- А как виждате България?- Сега откривам България, но всички срещи, които имах, бяха в много конструктивен дух. В други страни от новите членки има много по-голяма сдържаност. И мисля, че България ще даде много положителен принос за Европа. Въпреки че има още дълъг път да извърви по отношение на икономиката. Това се вижда и по състоянието на сградите. Дори в София има още много да се наваксва. Бях приятно впечатлена от това, че България без съпротива иска да подпише Европейския договор. Това е признак на освободеност и е много положително. Тук хората виждат Европа в много положителна светлина. Никой не настоява на думите „национален суверинитет“. Докато в Полша, в Чешката република това е лайтмотивът.- А как възприемате партията ДПС?- Концепцията във Франция е за република, която не приема малцинствата. Във Франция всички сме равни пред закона, все едно дали сме от чужд произход. Това е в резултат на емиграцията от векове. Лично аз не съм френска националистка, но смятам, че френският модел не е лош. Защото във Франция се преценевят хората по тяхната стойност. Лично аз съм с чужд произход, но не желая във Франция да ме затварят в рамките на някаква група. Искам да бъда оценявана според това, което представлявам и което мога да правя. Защото аз нося отговорност за това. Нямам нищо общо с факта, че моите баба и дядо са дошли от Италия преди 80 години. Знам, че на Балканите тези проблеми имат много важно значение, но смятам, че българските граждани от турски произход са много добре интегрирани тук. Те са български граждани. И снощи разговарях с г-н Казак, който е български депутат от турски произход.Забелязвам обаче, че живеем във време на самозатваряне, на отдръпване от другите. Религиозно, етническо, регионално. Това много ме безпокои заради бъдещето на Европа. Във Франция например живеят много португалци. Някои от тях нямат френска националност, но имат право според европейското право да гласуват в местните избори. Говоря с тях и им казвам: „Участвайте активно, но няма смисъл да защитавате интересите на някакво малцинство. Франция не е дала правото на хората да гласуват, за да се делят. Те с тяхната култура, с техните личностни качества трябва да обогатят дебатите“. Но във всички страни, например в мащаба на глобализацията, и Франция, и Германия са малки страни. Те трябва да намерят общ език извън кръга на нацията си.
Франция спечели днес символична победа, възпрепятствайки ЕС да използва думата "присъединяване" в изявление за преговорите на Турция с ЕС, предаде Ройтерс.
В изявление на външните министри от ЕС за стратегията на разширяването на 27-членния блок бяха изпуснати думите "присъединяване" или "членство" във връзка с Турция, като вместо
това бе посочено, че ЕС очаква "междуправителствени консултации" с Турция и Хърватия по-късно този месец.
Анкара започна присъединителните преговори през 2005 година, но френският президент Никола Саркози многократно казва, че Турция няма място в Европа и трябва да й бъде предложено
само привилегировано партньорство, отбелязва Ройтерс.
Великобритания, Швеция и други поддръжници на усилията на Турция поискаха 27-членния блок да продължи ангажимента си за приемане на Турция в ЕС, ако Анкара изпълни всичките критерии, но отстъпиха след кратък дебат, казаха дипломати.
Британският министър на външните работи Дейвид Милибанд посочи, че ЕС не би трябвало да отстъпва от предишните си решения.
"Ние си спомняме добре решенията, които бяха взети на срещата на върха на Европейския съвет миналата година и смятаме, че е важно ЕС да изпълни отговорностите си към Турция, но също
така Анкара да продължи процеса на реформи, което е важна част от пътя й към Европейския съюз", каза Милибанд.
В изявлението на ЕС днес бяха изложени серия от критики към Турция, след като тя бе приветствана за засилването на демокрацията при кризата в страната, която възникна при
противопоставянето на армията на избирането на бивш ислямист за президент, отбелязва Ройтерс.
Необходими са значителни по-нататъшни усилия в други области като юридическата реформа, борбата срещу корупцията, правата на малцинствата и увеличаването на културните права,
правата на жените и децата, на синдикалните права, както и засилването на гражданския контрол върху армията, е посочено в изявлението.
Волкан Бозкър, посланик на Турция в ЕС, заяви пред Ройтерс, че споровете за препотвърждаване на основния ангажимент само ще задълбочат разочарованието в Турция, намалявайки
влиянието на Брюксел в страната.
"Разочаровани сме и уморени от чакане. ЕС загуби влиянието си в Турция. Той използва всичките средства освен пълното спиране на преговорите", каза Бозкър.
Европейският съюз трябва да започне преговори за членството на Турция, въпреки противопоставянето на германският канцлер Ангела Меркел.
Това е заявил говорителят на Европейската комисия Джонатан Лайтънбъргър.
В реч пред Християн-демократическата партия Ангела Меркел потвърди, че е против членството на Турция в ЕС.
Вместо това Меркел споделя гледната точка на френския президент Никола Саркози за „ привилегировано партньорство" с Анкара.
Говорителят на ЕК припомни, че през октомври 2005 ЕС се съгласи да започне преговорите с Анкара по присъединяването й, ако страната изпълни критериите.
Речта на Меркел в Хановер подчертава различната политика спрямо Турция и идва преди местните избори в Германия, които ще се проведат през януари.
Европейски дипломати заявяват, че Франция настоява за изключване на думата "присъединяване" от контекста на преговорите с Турция.
Анкара вече от отхвърлиха възможността за „привилегировано партньорство" с ЕС.
News>bg,4.12.2007
Макар и на различни мнения за бъдещия статут на Косово, Сърбия и Турция дадоха обещание да работят заедно, за да предотвратят нестабилност в Югоизточна Европа, информира setimes.com.
Сръбският президент Борис Тадич посети турската столица за разговори на високо ниво един ден след последния кръг на провежданите с международно посредничество преговори за бъдещето на Косово.
Той предупреди Косово да не обявява едностранно независимост. "Едностранните ходове ще предизвикат отговор. Това няма да ни доведе до мир", каза Тадич след среща с турския си колега Абдула Гюл.
В същото време обаче Тадич подчерта своя ангажимент към мирното решаване на въпроса. "Сърбия не желае война", каза той, заявявайки, че неговата страна подкрепя "продължаването на преговорите за Косово ... по уравновесен, спокоен и сигурен начин".
Междувременно Гюл призова за запазване на стабилността на Балканите и прикани двете страни да обмислят дългосрочната европейска перспектива.
"Вярвам, че всички държави в региона накрая ще се съберат под покрива на ЕС. Всички на Балканите - Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина - ще се присъединят към ЕС," каза Гюл. "Вярвам, че всички тези държави с толкова светло бъдеще могат да решат своите проблеми по пътя на диалога."
Той също така прикани Сърбия да се въздържа от използването на сила или насилие, ако Косово обяви едностранно независимост. Турция, която е член на НАТО, подкрепя плана за контролирана от международната общност независимост на Косово, предложен от бившия пратеник на ООН Марти Ахтисаари. Държавата има силно участие в КФОР, поддържайки контингент от около 800 войници.
Отношенията между Турция и Сърбия бяха напрегнати през годините на конфликта в Босна и Херцеговина, но двете държави подновиха отношенията си след свалянето на режима на бившия югославски лидер Слободан Милошевич през 2000 г.
"Държавите гледат напред към бъдещето и са решени да подобрят отношенията си във всички области," каза Гюл след срещата в четвъртък. Той отново напомни силната подкрепа на Анкара за интегрирането на Сърбия в евроатлантическите институции и за бързото финализиране на споразумение за свободна търговия.
Тадич каза, че Белград е готов да продължи напред, за да избегне повторното разпалване на стари предразсъдъци. "Президентът Гюл и аз сме приятели. И ние вярваме, че можем да допринесем за по-силните отношения между нашите държави с подходящи политически послания," каза Тадич в Анкара.
Той изрази също подкрепа за процеса на присъединяване на Турция към ЕС. "Европа няма да бъде завършена без Турция и без Сърбия."
News>bg,4.12.2007
Анкара проучва френското предложение за създаване на съюз на средиземноморските страни, но той не е алтернатива на членство на Турция в Европейския съюз. Това заявява турският президент Абдулла Гюл в интервю за днешния Фигаро. "Проявяваме интерес към всичко, което се отнася до Средиземноморието. Проучваме внимателно предложението на президента Никола Саркози", казва турският му колега, който е бивш външен министър. "Водят се преговори, поставили сме си ясна цел. Не може и дума да става, че проектът за Средиземноморски съюз е алтернатива на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Ще продължим реформите, какъвто и да е резултатът. Сигурен съм, че след време онези, които днес са скептични, ще разберат, че Турция може да даде много неща на Европейския съюз", убеден е Абдулла Гюл. Президентът Саркози е на мнение, че Турция не е част от Европа и затова трябва да й бъде предложено специално партньорство с ЕС, припомня Фигаро.
Тополанек е заявил това след среща с министър-председателя на Турция Реджеп Ердоган, който бе на еднодневно посещение в Прага.
„ Чехия отдавна подкрепя Турция в усилията да се присъедини към ЕС".
News>bg,15.11.2007
Вселенският патриарх Вартоломей, пристигна в България по покана на ректора на Специализираното висше училище по библиотечни и информационни технологии проф. Стоян Денчев.
Патриархът бе удостоен с почетната титла Доктор хонорис кауза на висшето училище.
"Това почетно отличие безспорно е проява на уважение и обич от страна на българския народ към моята личност", заяви патриархът пред журналисти.
„Приемам това отличие не отнесено само към моята личност, а въобще към цялата църква", допълни главата на православната църква.
При пристигането си на летище София Вартоломей отбеляза, че е идвал в страната ни по различни поводи, но сега идва с особена радост, защото България вече е пълноправна членка на ЕС.
Патриарх Вартоломей припомни, че предишното му посещение у нас е било на рождения ден на патриарх Максим.
Във връзка със стремежа на Турция към членство в Европейския съюз вселенският патриарх изрази надежда, че страната ще успее да изпълни изискванията на общността.
„И моята страна, Турция, прави необходимото, за да стане член на това европейско семейство.
За нас разликата в религията на народа не е пречка за включване в ЕС, стига да се изпълнят всички останали критерии, които са в сила за всички страни", подчерта патриархът.
„Не познавам случая. Слави Бинев дойде на една проява на митрополията на Принцовите острови и го видях там, в църквата, разменихме няколко думи, но тогава го срещнах за първи път и чух, че е евродепутат" - каза патриарх Вартоломей, като допълни, че това е единственото, което знае за него.
В рамките на визитата си в България патриарх Вартоломей ще благослови деца на загинали български полицаи и пожарникари.
Срещата е част от дългогодишната кампания на Министерството на вътрешните работи за подпомагане на децата на загинали служители, посочват от МВР.
Средства за тях се набират през цялата година чрез SMS на тел. 1866 за всички мобилни оператори и на тел. 090051866 - за абонатите на БТК.
News>bg,15.11.2007
На Европейската комисия трябва да й бъде позволено да отвори още глави в преговорите си с Турция. Това заявява еврокомисарят по разширяването Оли Рен в обръщение към Европейския парламент, информира setimes.com.
"Всички страни членки продължават да подкрепят присъединителните преговори с Турция. Следователно трябва да отворим нови глави без отлагане, веднага щом те бъдат технически готови", каза той.
Досега Турция е отворила само четири глави в присъединителните си преговори с ЕС, в сравнение с 14 за Хърватия, която започна преговорите си с Европейската комсиия по същото време. ЕС блокира преговорите в четири области в отговор на отказа на Турция да отвори своите пристанища и летища за кипърски кораби и самолети.
ЕРДОАН ЮСРЕФ
На 7 ноември Европейската комисия ще представи годишен доклад относно напредъка на Турция в процеса за присъединяване към Европейския съюз. Европейският парламент ще представи предложение за резолюция преди публикуването на този доклад. Помолихме нейния автор Рия Ooмeн-Ружтен (ЕНП-ЕД,
Холандия) да ни обясни за какво ще става дума в подготвяния от нея текст и как вижда бъдещето на отношенията Европейски съюз - Турция. След скорошните парламентарни избори, спечелени от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), оглавявана от премиера Реджеб Тайиб Ердоган, както и след избирането на Абдуллах Гюл на президентския пост, вниманието сега е насочено към стремежа на Турция за присъединяване към Европейския съюз. Турция вече има статут на страна-кандидатка и преговорите с нея започнаха през октомври 2005 година. Европейската комисията докладва редовно за напредъка на страната по изпълнението на условията за членство. Накрая Европейският парламент ще реши дали да даде съгласието си за присъединяването на Турция към Евросъюза. Предложението за резолюция, подготвяно от Европейския парламент, ще бъде гласувано на пленарна сесия на 24 октомври.
Каква е целта на предложението за резолюция, което се обсъжда и гласува в Комисията по външни работи?
През ноември Европейската комисия ще представи доклад за напредъка на Турция в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Нашата резолюция ще бъде гласувана преди представянето на доклада. Целта й не е да реагира на доклада, а да насочи вниманието на комисията към темите, на които е необходимо да се отдели по-специално внимание. Резолюцията на Парламента цели най-вече да разшири обхвата на доклада на комисията. Искаме например да се наблегне на необходимостта от социално сближаване и на инструментите, позволяващи социално-икономическото развитие на Югоизточна Турция.
Какви са към настоящия момент най-силните и най-слабите страни на Турция като страна-кандидатка за членство?
Комисията изготвя доклад относно напредъка на Турция, за да идентифицира силните и слабите страни. През изминалите години се наблюдаваше забавяне на темпото на реформите. Сега всички избори вече минаха и се надявам, че новото турско правителство, което има силен мандат и се ползва с доверието на народа, ще ускори процеса на реформи. То вече показа, че поема този ангажимент и това е положителен знак.
Кои според Вас ще са решаващите фактори, които в крайна сметка ще определят характера на отношенията между Европейския съюз и Турция? Какво ще е важно накрая: готовността на Турция за членство или готовността на Европейския съюз да я приеме?
Накрая всички страни-членки и самата Турция ще трябва да ратифицират резултата от преговорите. Ще се произнесат парламентите на Турция и на страните-членки на Европейския съюз. Европейският парламент ще огласи своето решение. Необходимо е да се осигури обществена подкрепа за разширяването както в Турция, така и в държавите-членки. На настоящия етап е все още рано да се предскаже какъв ще бъде резултатът. Преговорите за членство започнаха през 2005 година и така бе поставено началото на един продължителен и отворен процес.
(*) Рубриката се подготвя от Ердоан Юсреф с текстове от издания на Генерална дирекция за печат и комуникации, Генерална дирекция Образование и култура към ЕK в Брюксел и Страсбург.
"Zaman", 15 - 21 Октомври Година: 15, Брой: 42
Турция трябва да продължи с изграждането на закони за свободата на словото и религията, а преследването на писатели, които критикуват турската идентичност, е неприемливо, заяви комисарят по разширяването на Европейския съюз Оли Рен по телевизия NTVMSNBC.
Турция заяви, че остава обвързана с процеса за приемане в ЕС, но ключови реформи като поправката или отмяната на член 301, който може да бъде използван за преследването на писатели за „накърняване на турската идентичност“, е малко вероятно да бъдат приети преди доклада на ЕС през ноември за напредъка на Турция. „Това е хуманитарен и морален въпрос. Не е приемливо писатели като Орхан Памук и Елиф Сафак да бъдат преследвани по този член“, заяви Оли Рен. Миналата година Памук беше съден за изказването си пред швейцарски вестник, че 1 млн. арменци са убити в Турция през Първата световна война, а 30 хиляди кюрди са изчезнали през последните десетилетия. Обвиненията срещу него бяха снети малко по-късно. Последните усилия на управляващата партия в Турция за промяна на конституцията също не трябва да отлагат реформите в защита на свободата на изразяването и религията, добави комисарят по разширяването. „Промяната /в конституцията/ може да бъде използвано за разширяването на фундаментални права и свободи. Но подготовката й не трябва да отлага реализирането на свободата на словото и религията“, каза той. Турският премиер Таип Ердоган заяви наскоро, че новата конституция ще засили индивидуалните права и свободи, но официални източници споделиха, че член 301 няма да бъде ревизиран в новия документ.
БГНЕС,2007-10-06 /Ройтерс
Емблематични политици и интелектуалци настояват за спазване на ангажимента за интеграцията на Анкара в ЕС-Йошка Фишер,бивш германски външен министър,Джулиано Амато,експремиер на Италия,Доминик Строс-Кан,бивш финансов министър на Франция и предстоящ директор на Международния валутен фонд.Сред останалите се открояват бившият президент на Финландия и главен емисар на ООН за преговорите за Косово Марти Ахтисаари,Бронислав Геремек,който беше външен министър на Полша,президентът на Оксфордския университет и бивш еврокомисар Крис Патън.
в."Класа",брой 27 /2007-10-02
Фотограф: European Commission
Европейският комисар по разширяването Оли Рен прие неохотно решението на Турция да се заеме с реформите за човешките права, едва след като одобри новата конституция, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Пред агенцията Рен е заявил след разговор с турския външен министър Али Бабаджан, че би предпочел от Турция по-бързи действия за промяната на член 301, използван за съдебното преследване на турски интелектуалци и журналисти с дисидентски възгледи.
Член 301 от наказателния кодекс предвижда наказания за обида на турската национална идентичност и ЕС настояваше Анкара да го премахне или промени, без да изчаква дългия процес на проектиране и приемане на нова конституция, отбелязва агенцията.
"Щеше да е по-добре, ако 301 беше реформиран вчера или предишния ден," заяви европейският комисар и допълни, че най-важното сега е работата да започне без ненужно закъснение.
Рен каза още, че сега ЕС очаква от турското правителство да представи новата конституция, което Бабаджан му е обещал да стане през есента, посочва още агенцията.
evropa>dnevnik>bg,28.09.2007
"Политическа география" изтри Турция от контурите на Европа
Турция, която по-рано беше изобразена на символичната карта на Европа, изчезна от лицевата страна на новите монети от 10 евроцента и 2 евро.
Монетите, които ще се появят догодина, трябва да отразяват по-добре географските реалности след разширението на съюза до 27 страни членки, станало след присъединяването на България и Румъния в началото на 2007 г. При това географските граници на обединена Европа се оказват преместени на изток, обхващайки част от Русия.
Членове на Европейския парламент разчетоха в „изключването” на Турция политически мотивирано решение на Съвета на министрите на ЕС.
"Съветът съзнателно и тайно е заличил Турция от лицевата страна на новите евро”, се казва в изявление на италианските депутати – либерали Марко Капато и Марко Панела.
"На новите монети евро фигурира такава диктаторска страна като Беларус, но липсва такава демократична страна като Турция, с която се водят преговори за присъединяване към ЕС” - посочват парламентаристите. От Еврокомисията обаче не са съгласни, че новият дизайн на евромонетите има някакъв политически контекст.
"Идеята беше за нов дизайн, по-стилизиран от простото географско изображение на Европа, което естествено е трудно да бъде представено на толкова малка повърхност” - каза представителят на Еврокомисията Амелия Торес. Тя все пак призна, че новият дизайн не е съвсем същият като предложеният от Еврокомисията. На старите монети евро са изобразени географските контури на ЕС в състав от старите членки.
"За дизайна на новите евромонети е било предложено географско изображение, което премества Кипър с няколкостотин километра по на запад" - пише "Дейли телеграф"
"Еврочиновници бяха обвинени в "политическа география", след като Украйна, Беларус и Молдова се появиха в проекта за дизайн на обратната страна на новите евромонети, а Турция - не" - отбелязва британския вестник.
Скандалното е, че в първоначалния проект, раздаден на евродепутатите, Европейската комисия предлага коректно географско изображение, в която влиза Турция.
След намесата на неназовано европейско правителство, проектът обаче е бил променен така, че Турция да отпадне от него, а Кипър е бил "преместен" с няколкостотин километра по на запад, отколкото всъщност се намира и е "поставен" в непосредствена близост до Крит.
Италианският евродепутат Марко Капато е разгневен от факта, че Турция, която се надява в бъдеще да се присъедини към съюза, е отпаднала от проекта, за разлика на Молдова и Беларус - държави с "авторитарни, дори диктаторски режими" и с проблеми при спазването на човешките права.
По неговите думи това е нарочна провокация на страни от еврозоната - като Франция например - които са враждебно настроени към евентуално членство на Анкара, преговорите за присъединяване с която вече започнаха.
В Брюксел обаче коментар по различните варианти за художественото оформление на новите евромонети, бе отказан като "безсмислен", посочва "Дейли телеграф".
news>bpost>bg,26.09.2007
АНКАРА, Турция -- Правителството обяви в понеделник (17 септември), че ще изготви нов план за действие, за да осигури енергичното осъществяване на реформите, изисквани от ЕС, без значение дали преговорите по определена глава са отворени или не. Новият план ще бъде разделен на тримесечни периоди, всеки от които ще включва приоритети и пътна карта за осъществяването и контрола му, обясни външният министър и главен преговарящ Али Бабаджан.
"Най-важният компонент на новата програма за реформи ще бъде хармонизирането на турските закони със законодателството на ЕС", каза Бабаджан. През ноември се очаква Европейската комисия да публикува доклад с оценка на усилията на Турция в провеждането на реформите. (Заман - 18/09/07; Си Ен Ен Търк, АП, Милиет, Анатолия - 17/09/07)
setimes>com,18/09/2007
Германският канцлер Ангела Меркел (вдясно) се срещна в понеделник (10 септември) с френския президент Никола Саркози в замъка "Мезеберг", северно от Берлин. [Гети Имиджис]
Айхан Шимшек
Френският президент Никола Саркози отново повтори възраженията си срещу членството на Турция в ЕС, но каза, че няма да блокира текущите присъединителни преговори на страната с блока.
"Моята позиция относно Турция не се е променила. Аз съм против пълното членство на Турция и съм заявил това пред турския премиер [Реджеп Тайип] Ердоган," каза Саркози след среща с германския канцлер Ангела Меркел. "Моето предложение е да се съсредоточим върху 30-те политически глави в преговорите на Турция с ЕС, които да ни доведат до специално партньорство."
Френският президент добави, че се противопоставя на отварянето на оставащите пет основни политически глави, които според него са базирани на идеята за пълно членство.
Саркози многократно заявяваше по време на предизборната си кампания, че твърдо се противопоставя на влизането на Турция в блока. Доводът му бе, че Турция не е европейска страна и би отслабила една политически силна Европа.
По-късно обаче той даде условната си подкрепа за присъединителните преговори. Едно от исканията му бе да се създаде комитет от 10 до 12 "мъдреци", които да обсъдят бъдещето на Европа и окончателните граници на блока и да представят своите констатации преди европейските избори през 2009 г.
По време на разговорите в понеделник Меркел подкрепи идеята за подобен комитет, но подчерта, че акцентът не трябва да бъде "изключително" върху Турция.
Подобно на Саркози Меркел лично е против пълното членство на Турция и призовава за "специално партньорство" като алтернатива. Коалиционните й партньори, социалдемократите, подкрепят идеята за членство на Турция в ЕС. Меркел заяви, че ще уважава сключените вече споразумения с Турция и ще подкрепя присъединителни преговори на ЕС със страната без предварителни ограничения.
Лидерите на ЕС решиха да открият присъединителните преговори с Турция през 2004 г. с перспектива за пълноправно членство, преди Меркел да встъпи в длъжност. Процесът претърпя неуспехи оттогава насам, а Турция до момента е затворила успешно само една от 35-те преговорни глави с ЕС. През декември 2006 г. Брюксел замрази отварянето на осем глави поради застоя около Кипър.
Противопоставянето на Франция на откриването на пет основни политически глави би могло извънредно да затрудни Турция в постигането на сериозен напредък в своята кандидатура. През юни Европейската комисия предложи да се открие главата за икономическия и монетарен съюз, заявявайки, че Турция е добре подготвена в тази област. Франция обаче се противопостави, настоявайки, че обсъждането на монетарния съюз предполага присъединяването един ден на Турция към еврозоната.
Други глави, блокирани от Франция, обхващат земеделските субсидии и регионалните помощи - двете най-големи разходни програми на ЕС, както и правото на турците на европейско гражданство и мястото на страната в институции като Европейския парламент.
Новият външен министър на Турция и главен преговарящ с ЕС настоява, че Анкара ще продължи реформите, за да се подготви за деня, в който блокът ще бъде готов да приеме неговата страна. "Независимо кои глави са отворени, независимо кои глави са затворени, ние ще интегрираме нашето законодателство възможно най-бързо и ще чакаме," каза Али Бабаджан.
Правителството вече прие амбициозна програма за вътрешни реформи, имащи за цел да подготвят страната за постигане на европейските стандарти в повечето области до 2013 г., независимо от това какво ще стане с процеса на присъединяване.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes>com,12/09/07
Публикации
