Турският премиер Реджеп Таип Ердоган заяви, че ЕС налага „двойни стандарти“ в отношението си към преговорите с Турция за членство в съюза.
Турция започна преговори през 2005 г., но те бяха забавени заради бавния напредък на реформите, неразрешения конфликт в Кипър и сдържаността на някои държави като Франция и Австрия относно членството на Турция в съюза. „Те проявяват двойни стандарти и искат да наложат на Турция неща, които не са били налагани на нито една друга страна, която е членка на ЕС или води преговори за присъединяване“, заяви Ердоган на пресконференция. Той потвърди волята на страната му да се присъедини към съюза. Ако това стане, Турция ще бъде първата, населена предимно с мюсюлмани страна, която ще стане член на ЕС. /Ройтерс
Inform,29.05.08
Президентът Гюл стана посредник между правителството и съдебната система
Турция успя да постигне символична победа срещу Франция във връзка с европейските си амбиции, като в понеделник външните министри на ЕС включиха в официалния документ за общата позиция на съюза думата присъединяване. До този момент Франция, която е противник на пълноправното членство на Анкара, се опитваше да наложи думата да не се използва в официални документи, включително и в позицията, но дипломатическите совалки на Турция успяха да променят ситуацията. До последно Анкара обещаваше да бойкотира провелия се вчера съвет за партньорство между нея и общността.Турският външен министър Али Бабаджан приветства връщането на термина в документа, но коментира, че напредъкът на страната му се блокира от една-единствена държава членка в ЕС. "Отварянето на някои преговорни глави е възпрепятствано. Това оказва негативно влияние на ентусиазма ни за реформи и членство", посочи дипломатът. Бабаджан каза още, че в Анкара се обсъжда френското предложение за включване в Средиземноморския съюз, но новата структура не заменя целта за пълноправно европейско членство.
Междувременно президентът на Турция Абдула Гюл се опита да посредничи в разрешаването на голямата политическа криза в страната, която е една от основните притеснения на ЕС, а именно делото за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Гюл разговаря с председателя на Касационния съд Хасан Герчекер, като го призова напрежението между съда и управляващите да не се отрази негативно на националните интереси. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган пък коментира вчера по време на икономически форум, че заради делото Турция е изгубила тази година инвестиции в размер на 25 млрд. евро. Дневник
Кабинетът ще инвестира 12 млрд. евро в кюрдските райони
Премиерът Реджеп Тайип Ердоган обяви план за развитие на бедния югоизток на страната, който е населен предимно с кюрди. В рамките на четири години там ще бъдат инвестирани 11.6 млрд. евро в инфраструктура и развитие на селското стопанство. Според Ердоган подобряването на стандарта на живот на населението ще намали терористичните пориви.
Inform,27.05.08
 |
| Снимка: БГНЕС - ЕПА |
Британската кралица Елизабет II изрази подкрепата на Великобритания за членство на Турция в ЕС по време на първото си държавно посещение в страната от октомври 1971 г. насам. Елизабет II и съпругът й – херцогът на Единбург принц Филип, пристигнаха във вторник на четиридневна визита в Турция. В. „Заман“ разкри, че британската кралица е донесла 1600 кг дарове.На официален банкет в нейна чест, организиран от турския президент Абдулах Гюл, 82-годишната Елизабет II описа Турция като „изпълнена с увереност динамична демокрация“ и похвали близките взаимоотношения между Анкара и Лондон. „В тази страна перспективата за присъединяване към ЕС вече вдъхнови редица промени, подобрили живота на гражданите й. В чужбина Турция има уникална позиция на мост между Изтока и Запада в жизненоважен момент за ЕС и света като цяло“, изтъкна кралицата, цитирана от АФП. В необичайната за нея политическа реч, съставена от придружаващия я британски външен министър Дейвид Милибанд, Елизабет II подчерта още: „За нас Турция е толкова значима днес, колкото е била винаги“. Гюл на свой ред отбеляза: „Обединеното кралство се е превърнало в един от нашите най-лоялни поддръжници по пътя на членството в Европейския съюз“. Турският президент за пръв път в живота си облече смокинг и сложи папийонка за банкета, по време на който кралицата го посвети в рицарско звание. Първата дама на Турция Хайрюниса Гюл обаче не свали ислямската забрадка за приема, събрал около 250 души.Почит за АтатюркПървата спирка от програмата на кралицата бе мавзолеят на основателя на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк, където тя положи венец. „За мен е чест да поднеса почитанията си на Ататюрк – истински обичан приятел на Великобритания и една от най-великите личности в модерната история“, написа тя в книгата за гости в музея-гробница. Вчера кралската двойка посети исторически забележителности в Бурса. В прочутата Зелена джамия беше отслужен молебен и в чест на Елизабет II, придружавана от Хайрюниса Гюл, беше прочетена сурата (главата) Рахман от Корана, която означава божествен. Очакваше се екземпляр от Корана със златни инкрустации да бъде подарен на кралицата. Днес кралската двойка лети за Истанбул, където ще посети училище и Музея на модерното изкуство, преди вечерта да даде прием на борда на британския самолетоносач „Илъстриъс“. В петък визитата им в Турция приключва.
Inform,May 2008
İngiltere kraliçesinin dört günlük resmi Türkiye ziyaretine başlamasıyla Ankara'nın AB üyelik çabalarına kraliyet takviyesi geldi.
(Euobserver, The Times, Zaman, The New Anatolian, Hürriyet - 14/05/08; AP, AFP, DPA, BBC, VOA - 13/05/08)
 İngiltere Kraliçesi 2. Elizabeth ve Türkiye Cumhurbaşkanı Abdullah Gül 13 Mayıs Salı günü Ankara'da bir araya geldiler. [Getty Images] |
Türkiye'nin Avrupa ile Asya arasında bir köprü olarak sahip olduğu stratejik konumu vurgulayan İngiltere Kraliçesi 2. Elizabeth, 37 yıldır ülkeye yaptığı ilk resmi ziyaretin başladığı 13 Mayıs Salı akşamı Ankara'nın AB üyelik hedefine destek verdi.
Cumhurbaşkanı Abdullah Gül'ün ev sahipliğini yaptığı resmi ziyafette konuşan İngiliz kraliçesi, "Bizim için Türkiye her zaman olduğu gibi şimdi de önemlidir." diyerek şöyle devam etti: "Türkiye, Avrupa Birliği ve bütün dünya için önemli bir zamanda, Doğu ile Batı arasında bir köprü olarak eşsiz bir konuma sahiptir."
İngiltere, Türkiye'nin uzun zamandır arzuladığı AB üyeliğinin en sadık destekçilerinden biri. 1963 yılından beri yedek üye olan Türkiye, 27 ulustan oluşan blokla katılım müzakerelerine Ekim 2005'te başlamasına karşın, o zamandan beri 35 müzakere faslının yalnızca altı tanesi açılabildi. Sekiz diğer politika alanıyla ilgili müzakereler, Ankara'nın liman ve havalimanlarını Rum kesmi 2004 yılında AB'ye katılmış olan Kıbrıs'tan gelen trafiğe açmayı reddettiği 2006 sonlarında donduruldu.
İngiliz hükümdarına göre, Türkiye'nin karşsındaki üyelikle ilgili engellere rağmen Brüksel'in AB adaylarından istediği reformlar halkın yararına oluyor.
Kraliçe 2 Elizabeth, "Avrupa Birliği'ne üyelik umudu, halkın yaşamını daha iyi hale getirecek değişimlere şimdiden yol açmaktadır." dedi. Kraliçe Türkiye'yi "kendinden emin ve dinamik ve demokrasi" olarak da nitelendirerek Ankara'ya "dünyanın en istikrarsız bölgelerinden birinde barış, siyasi istikrar ve ekonomik kalkınmayı desteklemekteki rolü" ve Londra ile arasındaki yakın ilişkilerden ötürü övgüde de bulundu. Türkiye ve İspanya, Batı ile Batı harici kültürler arasındaki diyalogu artırma amaçlı BM destekli çabaları birlikte başlattılar.
Gül İngiltere'ye ülkesinin AB üyelik sürecine verdiği "tereddütsüz ve kalıcı destekten" ötürü teşekkür etti. Gül'ün eşi Hayrünnisa, bu tip etkinlikler de dahil olmak üzere devlet dairelerinde başörtüsü takılmasına ilişkin yasağa rağmen davete türbanıyla katıldı.
Daha önce 1960 ve 1971 yıllarında Türkiye'yi ziyaret etmiş olan Kraliçe 2. Elizabeth, yanında eşi Prens Philip ve Dışişleri Bakanı David Miliband ile birlikte Salı günü öğleden sonra Ankara'ya geldi.
Kraliyet çifti ülkeye varışlarından kısa süre sonra çağdaş Türkiye'nin kurucusu Mustafa Kemal Atatürk'ün kabrini ziyaret etti ve burada kraliçe Atatürk'ün mezarına çelenk koydu.
Çİftin dört günlük programında Çarşamba günü kuzeybatıdaki tarihi Bursa kenti ve Perşembe günü İstanbul'da bir okul ve müze ziyaretleri ve kentin yakınlarında demirlemiş bir İngiliz savaş gemisinde verilecek bir resepsiyon yer alıyor. İngiliz heyeti Cuma günü Türkiye'den ayrılacak.
İngiltere'nin Türkiye Büyükelçisi Nick Baird, gazetecilere verdiği demeçte, kraliyet ailesinin bu ziyaretinin Anglo-Türk ilişkilerinin derinliği ve "Türkiye'nin gerek Avrupa gerekse dünya açısından taşıdığı önemi" vurguladığını söyledi.
Кралица Елизабет II изрази подкрепата на Обединеното кралство за кандидатурата на Турция за членство в ЕС
Кандидатурата на Анкара за членство в ЕС получи кралска подкрепа във вторник, когато британската кралица започна четиридневното си посещение в Турция.
(Euobserver, Таймс, Заман, Ню Анатолиън, Хюриет - 14/05/08; AП, АФП, ДПА, Би Би Си, Гласът на Америка - 13/05/08)
Британската кралица Елизабет II и турският президент Абдула Гюл се срещнаха във вторник (13 май) в Анкара. [Гети Имиджис] |
Подчертавайки стратегическото местоположение на Турция като мост между Европа и Азия, британската кралица Елизабет II изрази подкрепата си за кандидатурата на Анкара за членство в ЕС във вторник (13 май) вечерта, малко след като започна първото си официално посещение в страната от 37 години.
"За нас Турция е все така важна, както преди,” заяви британският монарх по време на банкет, чийто домакин бе президентът Абдула Гюл. „Турция има изключително местоположение като мост между Изтока и Запада в съдбоносен момент както за Европейския съюз, така и за света като цяло."
Великобритания е една от най-твърдите защитнички на отдавна желаното членство на Турция в ЕС. Като асоцииран член от 1963 г., Турция започна преговорите си за присъединяване с 27-членния блок през октомври 2005 г., но оттогава насам бяха отворени само шест от всичките 35 преговорни глави. Преговорите по нови осем области на политиката бяха преустановени към края на 2006 г., след като Анкара отказа да отвори своите пристанища и летища за транспортни средства от Кипър, чиято управлявана от гърците част се присъедини към ЕС през 2004 г.
Въпреки препятствията, свързани с присъединяването, пред които Турция е изправена, гражданите й имат полза от реформите, изисквани от Брюксел за всички кандидатки за ЕС, каза британският монарх.
"Перспективата за присъединяване към Европейския съюз вече помогна за вдъхновяване на промените, които подобряват живота на нейните граждани,” каза тя. Тя определи Турция като „уверена и динамична демокрация” и похвали Анкара за нейната „ключова роля в подкрепа на мира, политическата стабилност и икономическото развитие в някои от най-нестабилните области на света” и нейните тесни връзки с Лондон. Турция и Испания финансират съвместно подкрепената от ООН инициатива за засилване на диалога между западните и незападни култури.
Гюл благодари на Великобритания за нейната „неотлъчна и постоянна подкрепа” за кандидатурата на страната му за присъединяване към ЕС. Съпругата на Гюл, Хайруниса, носеше своята забрадка независимо от забраната върху подобно облекло в правителствените сгради, включително и по време на събития от този тип.
Кралица Елизабет II, която по-рано е посещавала Турция през 1960 г. и 1971 г., пристигна в Анкара във вторник следобед, придружавана от съпруга си, принц Филип, и външния министър Дейвид Милибанд.
Малко след пристигането си кралското семейство посети мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на модерна Турция, където кралицата положи венец.
Четиридневната им програма включва посещение на историческия северозападен град Бурса в сряда, училище и музей в Истанбул в четвъртък и прием на борда на британски военен кораб, стоящ на котва край този град. Те ще отпътуват от Турция в петък.
Ник Беърд, британският посланик в Турция, заяви пред репортери, че кралското посещение „откроява широтата и дълбочината” на англо-турските отношения и „важността на Турция както за ЕС, така и за света".
Queen Elizabeth II expresses UK support for Turkey's EU bid
Ankara's bid to join the EU got a royal boost Tuesday, as Britain's queen began a four-day state visit to Turkey.
(Euobserver, The Times, Zaman, The New Anatolian, Hurriyet - 14/05/08; AP, AFP, DPA, BBC, VOA - 13/05/08)
Britain's Queen Elizabeth II and Turkish President Abdullah Gul meet on Tuesday (May 13th) in Ankara. [Getty Images] |
Stressing Turkey's strategic location as a bridge between Europe and Asia, Britain's Queen Elizabeth II voiced support for Ankara's EU bid Tuesday (May 13th) evening, shortly after she began her first official visit to the country in 37 years.
"For us, Turkey is as important now as it has ever been," the British monarch said at a banquet hosted by President Abdullah Gul. "Turkey is uniquely positioned as a bridge between East and West at a crucial time for the European Union and the world in general."
Britain is one of the staunchest supporters of Turkey's long-sought EU membership. An associate member since 1963, Turkey began its accession talks with the 27-nation bloc in October 2005, but only six of all 35 negotiation chapters have been opened since. Talks on another eight policy areas stalled in late 2006 after Ankara refused to open its ports and airports to traffic from Cyprus, whose Greek-run part joined the EU in 2004.
Despite the accession-related hurdles Turkey faces, the public benefits from reforms Brussels seeks of EU candidates, according to the British monarch.
"The prospect of accession to the European Union has already helped to inspire changes that are improving the lives of its citizens," she said. She also described Turkey as a "confident and dynamic democracy", and praised Ankara for its "key role in promoting peace, political stability and economic development in some of the world's most unsettled areas" and its close ties with London. Turkey and Spain are cosponsors of a UN-supported effort to increase dialogue between Western and non-Western cultures.
Gul thanked Britain for its "unwavering and permanent support" of his country's bid to join the EU. Gul's wife, Hayrunnisa, wore her headscarf despite a ban on such garments in government offices, including at events of this type.
Queen Elizabeth II, who previously visited Turkey in 1960 and 1971, arrived in Ankara Tuesday afternoon, accompanied by her husband, Prince Philip, and Foreign Secretary David Miliband.
Shortly after their arrival, the royal couple visited the mausoleum of Mustafa Kemal Ataturk, the founder of modern Turkey, where the queen laid a wreath.
Their four-day itinerary includes the historic northwestern city of Bursa on Wednesday, a school and museum in Istanbul on Thursday and a reception aboard a British warship stationed near that city. They leave Turkey on Friday.
Nick Baird, the British ambassador to Turkey, told reporters that the royal trip "highlights the breadth and depth" of Anglo-Turkish relations and the "importance of Turkey to both the EU and the world".
Inform,May 2008
Барозу: Ислямът вече е неделима част от Европа
На срещата на ръководството на Европейския съюз с 20 представители на християнската, мюсюлманската и юдейската религия в Брюксел, за която сайтът “Ориент.бг” вече информира, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу отбелязва, че ислямската религия вече се е превърнала в неразделна част от Европа. В неговото изказване е било подчертано, че мюсюлманите играят важна роля за развитието на европейските общества. Европейският лидер е насочил вниманието на участниците към твърдението, че хората не трябва да смятат, че ислямът все още е извън Стария континент. Той е посочил, че съществуването на мюсюлмански малцинства във всички страни-членки на ЕС и контактите с тях предопределят верния път – диалог, а не на сблъсък на цивилизациите.
Друг важен момент във встъплението на Барозу се основава върху факта на съществуването на антитезисната дилема “накърняване на религиозните чувства – свобода на словото”. Европейските общества са се сблъсквали през последните години с противоречието, заложено в нея. Той е категоричен, че свободното слово в никакъв случай не трябва да засяга религиозните ценности на определена конфесионална група.
В същото време, представителите на ислямската деноминация са изразили пожелание тези думи на председателя на Европейската комисия да бъдат реализирани на практика. Според тях това позитивно отношение трябва да се материализира в промяната на позицията на европейското ръководство към общността. Главният мюфтия на Босна, който е един от редовните участници във важната интеррелигиозна среща, е засегнал значим за европейското общество проблем. Той е отбелязал, че в светлината на изказването на Барозу и в потвърждаване на тезата, че ислямът вече е неразделна част от Стария континент, незнайно защо се бави приемането на Турция в ЕС. Босненският духовен водач е подкрепил становището на правителството в Анкара, според което ЕК създава допълнителни пречки и поставя нови условия, целящи да забавят присъединителните преговори на Турция с евросъюза.
Промяната на климата и отношението на ръководствата на трите деноминации по този въпрос също са били сред обсъжданите теми. Барозу е отбелязал, че църквите, джамиите и синагогите могат да изиграят важна роля в това отношение. Според него тези институти могат да упражнят своето влияние върху последователите си, така че да ограничат вредните за околната среда ефекти.
От своя страна Янез Янша, министър-председателят на Словения, председателстваща ЕС на ротационен принцип, също е разсъждавал по темата, свързваща религията с околната среда и климата. Той е отбелязал, че от Библията, Корана и Талмуда може да се извади заключението, че Господ е създал Земята заради човека, а той трябва да зачита този дар. В строго практическа плоскост Янша е декларирал, че неговата държава смята да създаде Евросредиземноморски университет. В него властите ще следят стриктно да се обучават студенти, изповядващи християнската, ислямската и юдейската религия. Нормативно това щяло да бъде уредено през юни тази година.Всички участници в заседанието, в което от страна на ЕС освен Барозу и Янша е присъствал и председателят на европарламента Ханс Герт Пьотеринг, за застанали зад мнението, че подобни мероприятия са изключително полезни. Те получават регулярен характер от 2005 г. Лидерите на ЕС и на трите религиозни общности в съюза са постигнали договореност да се съберат догодина отново и да обсъдят новите текущи проблеми.
inform,07.05.08
AB, Türk parlamentosunun "Türklüğe hakareti" suç sayan tartışmalı yasasında uzun zamandır yapılması beklenen değişikliğe övgüde bulundu.
Ayhan Şimşek
 AB'nin Genişlemeden Sorumlu Komisyon Üyesi Olli Rehn, "Bu değişiklik ileri yönde atılmış iyi bir adım" dedi. [Getty Images] |
AB 30 Nisan Çarşamba günü, Türk parlamentosunun 301. Maddede yapılacak bir değişikliği kabul etmesini memnuniyetle karşıladı. Parlamento, Ceza Kanunu'ndan yapılacak değişikliği, sekiz saatlik bir tartışma sonunda iktidardaki Adalet ve Kalkınma Partisi milletvekillerinin desteğiyle onayladı. Milliyetçi Hareket Partisi (MHP) değişikliğe güçlü bir şekilde karşı çıkarken, ana muhalefetteki Cumhuriyet Halk Partisi bunu AB'yi memnun etme amaçlı bir "makyaj" çabası şeklinde nitelendirdi.
AB'nin Genişlemeden Sorumlu Komisyon Üyesi Olli Rehn, "Bu değişiklik, ileri yönde atılmış iyi bir adımdır." dedi. "Şimdi Türk makamları tam ifade özgürlüğünü garanti altına almaya odaklanmalıdır." diyen Rehn, yersiz kovuşturmaları durdurmak için benzer maddelerde de değişiklikler yapılması yönünde çağrıda bulundu.
Tartışmalı madde bir hukuk reform programı kapsamında 2005 yılında yasalaşmasına karşın, muğlak ifadeleri geniş bir yelpazedeki eleştirel fikirlerin gelişigüzel şekilde suç sayılmasına yol açıyordu. Yasaya göre, "Türklüğün" veya "Türkiye Hükümeti, Devletin yargı kurumları, askeri ve güvenlik teşkilatlarının" "açıkça aşağılanması" üç yıla kadar hapisle cezalandırılabiliyor.
Aralarında 2006 Nobel edebiyat ödülü sahibi Orhan Pamuk, romancı Elif Şafak ve daha sonra bir suikasta kurban giden Türk-Ermeni gazeteci Hrant Dink'in de yer aldığı pek çok aydın bu maddeden yargılanmıştı.
Söz konusu değişiklik 301. Maddeyi ortadan kaldırmamakla birlikte, "açıkça aşağılamak" ifadesini daha net bir şekilde tanımlıyor ve savcılığın dava açma olanaklarını daha etkili bir şekilde sınırlıyor. Muğlak bir ifade olan "Türklük" yerine "Türk milleti" konuyor ve "Cumhuriyet" de "Türkiye Cumhuriyeti Devleti" olarak değiştiriliyor. Bu yasaya dayanan her türlü kovuşturma için Türk adalet bakanının izni gerekiyor ve bu da dava açmayı daha zor hale getiriyor. Değişiklikte, eleştirel fikir ifadelerinin suç teşkil etmediği de vurgulanıyor. Ayrıca hapis cezası da en fazla iki yıla indiriliyor.
Değişikliği eleştirenler, iyileşmeleri kabul etmekle birlikte 301. Maddenin konuşma özgürlüğüne yönelik bir tehdit oluşturmaya devam ettiğini savunuyorlar.
AB hareketi büyük oranda memnuniyetle karşıladı. Avrupa Parlamentosu üyesi Joost Lagendjik, "Bu bir uzlaşmadır, daha iyi bir sonuç elde edemedik." diyerek şöyle devam etti: "AB olarak birinci tercihimiz 301. Maddenin kaldırılmasıydı. Ancak Türkiye'deki zor iç siyasi koşulları da hesaba katmamız gerek, şimdilik bunu olduğu gibi kabul etmeliyiz."
AB-Türkiye Ortak Parlamenterler Komitesi Başkanı Lagendjik, Türkiye'nin son değişikliği hazırlarken İtalya, Polonya ve Almanya'nın ceza kanunlarından bazı unsurlar eklediğini ve 301. Maddenin şu anki haliyle Türkiye'nin AB sürecini engellemeyeceğini belirtti.
Türkiye'nin katılmaya çabaladığı AB söz konusu yasayı uzun zamandır konuma özgürlüğüne yönelik bir tehdit olarak eleştiriyor ve Türkiye'nin AB üyelik müzakerelerinde büyük bir engel olarak nitelendiriyordu. Türkiye üyelik müzakerelerine 2005 yılında başlamasına karşın son üç yıl içinde gerekli 35 faslın yalnızca altısı açılabildi.
ЕС приветства одобрението от турския парламент на отдавна чаканата поправка към спорния закон, определящ като престъпление "обидите към турската идентичност".
Айхан Шимшек
"Tази поправка е стъпка напред," заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен. [Гети Имиджис] |
В сряда (30 април) ЕС оцени високо приемането от турския парламент на поправка към Член 301. Парламентът одобри промяна в Наказателния кодекс с подкрепата на депутати от управляващата Партия на справедливостта и развитието след осемчасов дебат. Партията на националистическото движение силно се противопостави на промяната, докато главната опозиционна Републиканска народна паратия я определи като "козметично" усилие да се удовлетвори ЕС.
"Тази поправка е стъпка напред", заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен и подчерта значението на нейното прилагане. "Сега турските власти трябва да се съсредоточат върху... гарантирането на пълната свобода на изразяване", каза Рен и призова към поправки в други подобни членове, за да се спре необоснованото преследване.
Спорният член стана закон през 2005 ж. кщато част от програма за законодателни реформи, но неясната й терминология произволно криминализира широк кръг от критични мнения. Според закона "публичното унижаване" на "турската идентичност" или на "правителстото на Турция, съдебните институции на държавата, военните или структурите на сигерността" стана наказуемо с до три години затвор.
Много интелектуалци бяха съдени по този член, включително носителя на Нобелова награда за 2006 г. Орхан Памук, писателя Елиф Сафак и турския журналист от арменски произход Хрант Динк, който по-късно бе застрелян.
Поправката не премахва Член 301, но определя термина "публично унижаване" по-ясно и ефективно ограничава способността на държавните прокурори да започват дела. Тя заменя неясното определение "турска идентичност" с "турска нация" и определението "република" с "държава на Република Турция". Турският министър на провосъдието трябва да оторизира всяко преследване според закона, което прави по-трудно започването на дело. Поправката също подчертава, че изразяването на критични мисли не трябва да представлява престъпление. Тя също намалява присъдите до максимум две години.
Макар и да признават подобренията, критиците на поправката твърдят, че тя не премахва заплахата на Член 301 към свободното слово.
ЕС приветства тази мярка. "Това е компромис; не бихме могли да желаем по-добър резултат", заяви евродепутатът Джуст Лагендик. "Като членове на ЕС, нашата основна опция бе отмяна на Член 301. Но ние трябва да вземем предвид трудните вътрешнополитически условия в Турция... засега трябва да приемем нещата такива, каквито са", каза той.
Председателят на Съвместната парламентарна комисия на ЕС и Турция Лагендик посочи, че Турция е използвала елементи от наказателните кодекси на Италия, Полша и Германия при изготвянето на неотдавнашната поправка и че в сегашния си вид Член 301 няма да попречи на процеса на присъединяване на Турция към ЕС.
ЕС, към който Турция се стреми да се присъедини, отдавна разкритикува закона като заплаха за свободното слово и го определи като главна пречка за преговорите на Турция с ЕС. Турция започна присъединителни преговори с ЕС през 2005 г., но през последните три години само шест от 35-те необходими глави бяха отворени.
През последните 50 години Европейският съюз пожъна зашеметяващ успех по отношение на най-ценното си качество: своята стабилност. Обещанието за европейско членство помогна на Испания и Португалия да изплуват от диктатурата на фашизма. Пълния текст можете да прочетете в брой 199 на вестник „Класа“.
класа,29.04.08
Европейският съд може да разгледа делото за закриване на управляващата партия Страсбург изпрати положителен сигнал към Турция
Окончателният доклад на Европейския парламент ще бъде приет в пленарна зала през май. За разлика от предишни години ожесточени дебати не се очакват.
Фотограф: Ройтерс
Европейският парламент изпрати положителен сигнал към Турция, след като външната му комисия прие доклад за напредъка на страната за членство в ЕС, даващ подкрепа на управляващите за провежданите реформи. Въпреки че в документа се цитират проблемните области на страната, общият тон на документа е значително по-положителен от предишните доклади. Анализаторите коментират, че и парламентът се е включил в общия хор на европейска подкрепа за Анкара в момент, в който тя минава през особено тежка политическа криза - от няколко седмици там тече дело за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Докладът на парламента посочва, че страната е извършила напредък най-вече по отношение на свободата на словото и приветства започването на процедури за промяна на чл.301 от Наказателния кодекс, който позволява преследването на журналисти и интелектуалци. Депутатите коментираха обаче, че има все още какво да се желае по отношение на реформите и призоваха Турция да не спира с процеса. Страсбург даде и рамо на управляващата партия, като в документа залегна констатацията, че Европейският парламент е притеснен от процеса срещу нея. В същото време обаче текстът казва, че страната трябва да остане светска, и има критики към действията на кабинета за облекчаване забраните за ислямските забрадки. В доклада на Европейския парламент има апел към страната за диалог с Гърция по двустранни проблеми като разделението на континенталния шелф на Егейско море. Паралелно на приемането на доклада европейският комисар по разширяването Оли Рен коментира, че Турция може да стане член на ЕС след 10 -15 години. През юни ще бъдат отворени още две преговорни глави - "Бизнес законодателство" и "Интелектуална собственост", а по време на френското председателство на съюза през втората половина на годината и ключовата глава "Енергетика". Сигнал за подкрепа към Турция дойде и от Съвета на Европа. Зам. генералният му секретар Мод де Бор Букикио заяви, че Европейският съд за правата на човека може да разгледа съдебното решение по делото срещу Партията на справедливостта и развитието. По думите й съветът следи отблизо делото и независимо какво ще бъде решението, съдът е готов да го разгледа. Тя коментира още, че въпросът за забрадките е личен избор и че за Съвета на Европа има единствено значение, колкото се може повече турски жени да имат висше образование.
дневник,април 08
Фотограф: Ройтерс
Франция, която е противник на влизане на Турция в ЕС, ще бъде домакин от юли 2009 г. до март 2010 г. на "турски сезон" с цел по-добро опознаване на тази страна от френската общественост, предаде АФП, като се позовава на съобщение на френското министерство на външните работи.
Турският сезон във Франция ще позволи на френската публика по-добре да опознае динамизма и творческото разнообразие на съвременна Турция, както и богатството на нейното национално наследство, посочи говорителката на министерството Паскал Андреани в съобщение.
Този турски сезон ще подчертае важността, древността и наситеността на нашите отношения с Турция, която за Франция е първостепенен политически, икономически и културен партньор.
Той ще бъде съпътстван с посещения на високо равнище, добави говорителката.
Многобройни прояви ще се организират на цялата територия на Франция, включващи коопродукции и проекти на гражданското общество, като те ще бъдат с културни и творчески измерения, но също така и с икономически, научни и технологични, добави тя.
Първо заседание на смесения турско-френски организационен комитет е предвидено за следващите седмици. Френският президент Никола Саркози е явен противник на присъединяване на Турция към ЕС. Той предлага привилегировано партньорство с Анкара, вместо пълноправно членство. Турция
отхвърля тази идея. Френското обществено мнение също в мнозинството си е против влизане на Турция в ЕС.
Турският премиер Реджеп Таип Ердоган негласно отхвърли подкрепената от Германия идея на Франция за "привилегировано партньорство" на Турция с Европейския съюз и подчерта, че въпросът е дали Турция да е в Общността или извън нея, трето решение няма.
"Според правилата на Европейския съюз една страна или е негов член, или не е, няма междинно решение между наличието и отсъствието на членство", каза Ердоган, цитиран от Дойче веле
Турският премиер в в Mадрид, където участва в първия форум на Алианса на цивилизациите.
Френският президент Никола Саркози редовно дава израз на противопоставянето си за евентуалното приемане на Турция в Европейския съюз.
Анкара започна присъединителните преговори през 2005 година.
Но сега вместо членството Саркози предлага "привилегировано партньорство" с Турция, за което се ползва с подкрепата на федералната канцлерка Ангела Меркел.
Испания подкрепя Турция за членство в ЕСИспания поддържа и ще продължи да поддържа идеята за присъединяването на Турция към Европейския съюз.
Това заяви испанският премиер Хосе Луис Сапатеро след среща в Мадрид с турския министър-председател Реджеп Таип Ердоган.
Сапатеро подчертава, че по-нататъшното развитие на испанско-турските отношения в сферата на икономиката има добри перспективи.
Обемът на търговията между двете страни е достигнал 7 млрд. евро, като се очаква в близко бъдеще да надхвърли 10 млрд, посочва Дойче веле.
Сапатеро и Ердоган ще участват в работата на откриващия се днес в Мадрид Алианс на цивилизациите.
news>ibox>bg,15.01.2008
Ердоган на среща с италианския премиер Романо Проди.
Фотограф: Ройтерс
Турският премиер Реджеп Ердоган препотвърди решимостта на Турция да се присъедини към Европейския съюз и отрече, да има забавяне в реформите, съобщи Ройтерс.ЕС и много турски коментатори казват, че дясноцентристкото правителство на Ердоган е загубило апетит към реформите, изисквани от 27-членния блок."Не може да става дума за умора по въпроса за ЕС. Ние правим каквото трябва да бъде направено", заяви Ердоган в обръщение по телевизията, очертавайки новия план за действие на правителството."Ние печелим /в европейския процес/. Около 70 процента от износа на Турция отива в членките на ЕС. Тази ситуация обогатява нашите отношения. Затова ние ще продължим нашите европейски усилия", каза турският премиер.Турция се намира под натиска на ЕС да подобри положението със свободата на словото и правата на етническите и религиозните малцинства, но правителството на Ердоган се движи предпазливо, опасявайки се да не ядоса националистите в парламента и в страната, отбелязва Ройтерс.Очаква се правителството да промени член 301 от Наказателния кодекс, според който е престъпление да се обижда турската идентичност. Този закон, който е силно критикуван от ЕС, се използва за преследване на интелектуалци и писатели.Ердоган сигнализира тази седмица, че промяната на чл. 301 може би няма да бъде готова до идната седмица.
Американският президент Джордж Буш заяви, че иска Турция да бъде приета в Европейския съюз „в интерес на мира“, описвайки Анкара като мост между Европа и мюсюлманския свят.
„Турция представлява прекрасен пример за страна, в която е възможно да съществува демокрация заедно с религия като исляма“, каза Буш в Белия дом при срещата си с турския президент Абдула Гюл. „Аз съм убеден, че Европа ще има полза, когато Турция е член на ЕС. В интерес на мира е Турция да се присъедини към ЕС“, добави той. Гюл е на първо посещение в САЩ като турски президент. Двамата държавни ръководители са дискутирали също енергийни въпроси и Кюрдската работническа партия ПКК, която Буш нарече „общ враг“. „Тя е враг на Турция, враг на Ирак и на хората, които желаят да живеят в мира“, заяви американският президент.
Това заяви в интервю за авторитетното турско списание Абхабер българският посланик в Анкара Бранимир Младенов. Подробностите съобщава кореспондентката ни в Истанбул Нахиде Дениз
Според българския посланик в Турция Бранимир Младенов пълноправното членство на страната в EС e крайната цел на интеграционния процес в Югоизточна Европа. Въпреки това за конкретна дата за приемането на Анкара в европейската общност все още не може да се говори.
Процесът е продължителен и зависи от вътрешната динамика на преговорите, както и от динамиката на процесите в рамките на самия ЕС, се казва в интервюто.Бранимир Младенов подчертава още, че Турция и EС не са конкуренти, тъй като имат една обща цел, а именно укрепването на доверието на турското общество в европейските институции. Според него
EС гледа на Турция като на важен партньор в региона, а страната е глобален фактор, енергийна и икономическа сила, чието членство би донесло много преимущества.
Правителството на Турция се е нагърбило със защитата на традиционните европейски ценности, принципите на демокрацията и защитата на човешките права, въпреки че мнозинството от населението е мюсюлманско, допълва Младенов. Българският посланик коментира и актуалната тема за зачестилите терористични атаки в Турция. По думите му засилването на терора поражда загриженост в Европа, ЕС категорично осъжда подобни актове на насилие. Затова участието на кюрдски представители в турския парламент е важна стъпка, смята Младенов. Като част от процеса на реформите, посланикът посочва проектите на турското правителство за икономическото развитие на региона на Югоизточен Анадол. Ако тези проекти бъдат осъществени в демократична обстановка, те ще съдействат за пресичане на корените на тероризма в този регион, каза още българският посланик в Анкара.
Брюксел, Ройтерс/БТА
Европейският съюз ще отвори две нови преговорни глави в преговорния процес на Турция за членство в ЕС в сряда, реши комитета на постоянните представители на страните от Европейския съюз на тяхната първа официална среща след срещата на върха на 27-те страни-членки миналата седмица, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на дипломатически източник.
Отварянето на главите "Защита на потребителите и тяхното здраве" и "Трансевропейски мрежи" последва постигнатото в петък споразумение на срещата на върха за създаването на Група за размисъл за бъдещето на Европа, поискано от френския президент Никола Саркози, който се противопоставя на членството на Турция в ЕС.
Така броят на главите, които ще бъдат отворени с Турция, се увеличава на 5, от общо 35-те, които са нужни за приключването на процеса на присъединяване.
Анкара започна преговорите за присъединяване към ЕС през 2005 година, но напредъкът им беше твърде бавен заради споровете във връзка с Кипър и зачитането на човешките права.
От края на миналата година бяха замразени преговорите по 8 глави, заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за корабите и самолетите от Република Кипър.
В петък лидерите на ЕС избраха бившия испански премиер Фелипе Гонсалес, някогашен противник на поканата към Турция за членство в ЕС, да оглави Групата за размисъл за бъдещето на ЕС.
Гонсалес е променил своята позиция и сега казва, че ЕС трябва да спази всичките си ангажименти по отношение на Турция, каза говорител.
Френският президент Никола Саркози твърди, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Той руши икономически и културни връзки, за да не омърси Турция представата му за немюсюлманска Европа. Снимка: Ройтерс
Докато френският президент се опитва всячески да спре Турция по пътя й към ЕС, хиляди турци демонстрират в големите градове и настояват страната да запази религиозните си корени. Снимка: Ройтерс
Дженгиз Актар*
По въпроса за Турция в Европейския съюз Никола Саркози има предимство с ясната си позиция (той отхвърля присъединяването на страната), но не непременно и предимство с ясните си възгледи. Нека си припомним фактите.
През 1999 година Европейският съюз обяви Турция за страна кандидат, като каза, че ще се присъедини към него на базата на критериите, изисквани от останалите кандидати. Франция е страна по договора. Кандидатурата беше потвърдена през декември 2004 година, когато Турция беше поканена да започне преговори за присъединяване.
Почти незабавно във Франция беше създаден политико-дипломатически “партизански отряд” за предотвратяване на това евентуално присъединяване. При Жак Ширак тонът беше умерен, но при Никола Саркози се радикализира. В този механизъм географията се намеси със смехотворни аргументи, които например, оставят Кападокия - древна християнска земя - извън европейския ареал.
Никола Саркози набляга: Турция, това е Мала Азия, а не Европа. Убеден е, че ще е твърде късно да се каже “не”, когато преговорите приключат и тогава той ще се окаже лош играч. Новият силен човек залага на създаването на пречки, като едновременно се опитва да измисли алтернативи на членството. Говори за абсорбационния капацитет на Европейския съюз, за привилегировано партньорство или за Средиземноморския съюз. Това обаче е разтягане на локуми по твърде неясни идеи. Никога никой, включително нито един саркозист, не е успял да каже ясно какво означават тези евтини заместители.
Между другото, от самото встъпване в длъжност на Саркози започна офанзива по всички линии. Съветникът на френския президент по дипломатическите въпроси Жан-Давид Левит отиде в Анкара, за да съобщи на турците, че Франция ще се противопостави на отварянето на главите, които имат пряка връзка с присъединяването - онова, което наричат “всичко освен институциите”. В Брюксел държавният секретар по европейските въпроси Жан-Пиер Жуйе заяви, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Т.е. обратното на онова, което беше потвърдено в Хелзинки.
През юни Франция наложи вето на отварянето на една от тези глави, която се отнася за еврото. Условието за отварянето на останалите е създаването на комитет на мъдреците, който да помисли за бъдещето на съюза. Върхът е, че през ноември Франция поиска да бъде отложен Културният сезон на Турция, предвиден за юни 2009 година, с мотива, че тогава ще са изборите за Европейския парламент. Да не ни се пречкат турците! В Брюксел представителят на Франция се пазари за фразите от европейския жаргон като “партньорство за присъединяване”. Той оспорва всичко, при което се говори за присъединяване. Тези опити едва ли ще бъдат успешни, но пък нанасят непоправими вреди на френско-турските отношения.
Днес повече от всякога политиката на Франция към Турция се свежда до привилегироване на двустранните връзки при пълно игнориране на европейския процес на тази страна. Европейската карта обаче остава жизненоважна за Турция и тя неизбежно прави преоценка на отношенията си, имайки предвид поведението на Франция към нея при преговорите за присъединяване. Изведнъж се оказа Франция настрана от плановете за газопровода “Набуко”, както и от други големи проекти. Незначителни може би в общия механизъм, те обаче нанасят вреди на засегнатите френски компании.
Методът “Саркози” срива дори културните връзки. Това, че хората на изкуството си скубят косите, също като бизнесмените, дипломатите и най-големите приятели на Франция, изглежда е последна грижа на властта.
Саркози става нервен, като чуе думата “турски”. В крайна сметка, той не се интересува от трансформацията на Турция под влияние на европейски импулс. Нито пък от потенциалното влияние на нейната европейска интеграция върху Средиземноморския регион, на който той толкова залага. Не държи и на косвеното послание, което ще отправи Европа, като приеме една светска мюсюлманска държава. Ако намеренията му бяха такива, той щеше да изисква повече воля от турците по техния път на реформи.
Не, изборът на Саркози е да попречи Турция и онова, което тя представлява, да влязат в Европа и да омърсят представата му за Европа и за Франция: Европа, която е немюсюлманска и френска. Говори се, че той ще се изкуши да направи посещение в Турция. Не зная дали турците ще бъдат снизходителни като алжирците, за да изслушат неговите откровения, които често граничат с арогантността.
Дебатът за Турция, който е в самото си начало, е прекалено важен, за да бъде поверен на Саркози. Да направим така, че той да може да продължи трезво, в полза на всички.
*Дженгиз Актар е специалист по европейските въпроси, преподавател в университета “Бахчешехир” в Истанбул
Старите страни членки забавиха реформите за сметка на новите
Интервю на Светломира Димитрова
- Госпожо Гулар, обвиняват ви, че в книгата „Големият турчин и Венецианската република“ вие се противопоставяте на приемането на Турция в Европейския съюз. Какви са причините за това?- Не, обратно на това, което се твърди, аз не съм против приемането на Турция, но съм за това да се внимава оттук нататък как ще се изгради Европейският съюз. Защото ЕС се промени през годините, но и не се е променил достатъчно. В това е проблемът. Например новоприетите държави, като България, направиха усилия, за да осъществят икономически, социални, политически реформи, и то дълбоки, и за кратко време. Така че преходът стана относително бързо. А старите членки не се оказаха способни да извършат реформи и преди да приемат новите страни, да предложат една по-ефективна, по-активна организация, да стигнат до общи виждания по дадени проблеми. ЕС все още няма обща външна политика, няма обща политика в енергетиката, няма обща система за контрол по границите си. Тоест огромният проблем е, че ЕС не се е променил достатъчно.- Франция ли имате предвид?- Франция не се е променила много - през последните 25 години тя живее в относителна неподвижност. Жалко, защото икономиката й не се развива добре. Големият приоритет пред нея е да намали държавния сектор и да реформира основно университетите, включително и развитието на науката. През последните години бяха направени реформи в пенсионното осигуряване, но това далеч не е достатъчно. Проблемът е в това, че французите се страхуват от бъдещето и от промените. Те искат държавата да ги пази от всякакви рискове. Саркози прави наистина усилия преди всичко в намаляването на бюджетния дефицит. Но той трябва да побърза, за да се справи страната с глобализацията.- А кои страни успяха в реформите?Германия е една от страните, които наистина успяха през последните 15 години. Тя реформира администрацията, реформира повечето сектори в Източна Германия – пазарът на труда, пенсионното осигуряване, обществените фондове. Сред добрите примери са Дания и Швеция. Австрия реформира университетите си. За съжаление южните страни членки все още имат проблеми. На първо място е Италия, която закъснява със структурните реформи.- А какъв е шансът на Турция да влезе в ЕС?Европа не се е подготвила да приема нови членове. В Турция е много силно изразен елементът на светската държава, но в някои отношения. Преобладава мюсюлманската религия, която е под контрола на държавата. Но остава твърде малко място за другите религии – особено православните и католиците. Дори напоследък имаше атентати срещу представители на други изповедания. Турция избира президент по кемалистките закони, който защитава светската държава. Но последният избран президент е от партия, която декларира, че е последователка на исляма. Има няколко възможни варианта. Най-благоприятният вариант е да се каже, че светската държава се приема дори от мюсюлманските партии. Тогава няма нищо лошо в това, ако президентът е мюсюлманин, но защитава светската държава. Не бива да се смята, че светската държава воюва с религиите. Обратно – тя създава еднакви условия за всички изповедания. Неблагоприятният вариант би бил, ако една религия вземе връх, ако въведат фереджета в университетите, ако направят задължителни училища за изучаване на Корана. Дори „Файненшъл таймс“ през 2005 г. се запита за какво ще й послужи на Турция членството в ЕС – дали за да се интегрира, или спокойно да премахне светската държава.- А как виждате България?- Сега откривам България, но всички срещи, които имах, бяха в много конструктивен дух. В други страни от новите членки има много по-голяма сдържаност. И мисля, че България ще даде много положителен принос за Европа. Въпреки че има още дълъг път да извърви по отношение на икономиката. Това се вижда и по състоянието на сградите. Дори в София има още много да се наваксва. Бях приятно впечатлена от това, че България без съпротива иска да подпише Европейския договор. Това е признак на освободеност и е много положително. Тук хората виждат Европа в много положителна светлина. Никой не настоява на думите „национален суверинитет“. Докато в Полша, в Чешката република това е лайтмотивът.- А как възприемате партията ДПС?- Концепцията във Франция е за република, която не приема малцинствата. Във Франция всички сме равни пред закона, все едно дали сме от чужд произход. Това е в резултат на емиграцията от векове. Лично аз не съм френска националистка, но смятам, че френският модел не е лош. Защото във Франция се преценевят хората по тяхната стойност. Лично аз съм с чужд произход, но не желая във Франция да ме затварят в рамките на някаква група. Искам да бъда оценявана според това, което представлявам и което мога да правя. Защото аз нося отговорност за това. Нямам нищо общо с факта, че моите баба и дядо са дошли от Италия преди 80 години. Знам, че на Балканите тези проблеми имат много важно значение, но смятам, че българските граждани от турски произход са много добре интегрирани тук. Те са български граждани. И снощи разговарях с г-н Казак, който е български депутат от турски произход.Забелязвам обаче, че живеем във време на самозатваряне, на отдръпване от другите. Религиозно, етническо, регионално. Това много ме безпокои заради бъдещето на Европа. Във Франция например живеят много португалци. Някои от тях нямат френска националност, но имат право според европейското право да гласуват в местните избори. Говоря с тях и им казвам: „Участвайте активно, но няма смисъл да защитавате интересите на някакво малцинство. Франция не е дала правото на хората да гласуват, за да се делят. Те с тяхната култура, с техните личностни качества трябва да обогатят дебатите“. Но във всички страни, например в мащаба на глобализацията, и Франция, и Германия са малки страни. Те трябва да намерят общ език извън кръга на нацията си.
Франция спечели днес символична победа, възпрепятствайки ЕС да използва думата "присъединяване" в изявление за преговорите на Турция с ЕС, предаде Ройтерс.
В изявление на външните министри от ЕС за стратегията на разширяването на 27-членния блок бяха изпуснати думите "присъединяване" или "членство" във връзка с Турция, като вместо
това бе посочено, че ЕС очаква "междуправителствени консултации" с Турция и Хърватия по-късно този месец.
Анкара започна присъединителните преговори през 2005 година, но френският президент Никола Саркози многократно казва, че Турция няма място в Европа и трябва да й бъде предложено
само привилегировано партньорство, отбелязва Ройтерс.
Великобритания, Швеция и други поддръжници на усилията на Турция поискаха 27-членния блок да продължи ангажимента си за приемане на Турция в ЕС, ако Анкара изпълни всичките критерии, но отстъпиха след кратък дебат, казаха дипломати.
Британският министър на външните работи Дейвид Милибанд посочи, че ЕС не би трябвало да отстъпва от предишните си решения.
"Ние си спомняме добре решенията, които бяха взети на срещата на върха на Европейския съвет миналата година и смятаме, че е важно ЕС да изпълни отговорностите си към Турция, но също
така Анкара да продължи процеса на реформи, което е важна част от пътя й към Европейския съюз", каза Милибанд.
В изявлението на ЕС днес бяха изложени серия от критики към Турция, след като тя бе приветствана за засилването на демокрацията при кризата в страната, която възникна при
противопоставянето на армията на избирането на бивш ислямист за президент, отбелязва Ройтерс.
Необходими са значителни по-нататъшни усилия в други области като юридическата реформа, борбата срещу корупцията, правата на малцинствата и увеличаването на културните права,
правата на жените и децата, на синдикалните права, както и засилването на гражданския контрол върху армията, е посочено в изявлението.
Волкан Бозкър, посланик на Турция в ЕС, заяви пред Ройтерс, че споровете за препотвърждаване на основния ангажимент само ще задълбочат разочарованието в Турция, намалявайки
влиянието на Брюксел в страната.
"Разочаровани сме и уморени от чакане. ЕС загуби влиянието си в Турция. Той използва всичките средства освен пълното спиране на преговорите", каза Бозкър.
Европейският съюз трябва да започне преговори за членството на Турция, въпреки противопоставянето на германският канцлер Ангела Меркел.
Това е заявил говорителят на Европейската комисия Джонатан Лайтънбъргър.
В реч пред Християн-демократическата партия Ангела Меркел потвърди, че е против членството на Турция в ЕС.
Вместо това Меркел споделя гледната точка на френския президент Никола Саркози за „ привилегировано партньорство" с Анкара.
Говорителят на ЕК припомни, че през октомври 2005 ЕС се съгласи да започне преговорите с Анкара по присъединяването й, ако страната изпълни критериите.
Речта на Меркел в Хановер подчертава различната политика спрямо Турция и идва преди местните избори в Германия, които ще се проведат през януари.
Европейски дипломати заявяват, че Франция настоява за изключване на думата "присъединяване" от контекста на преговорите с Турция.
Анкара вече от отхвърлиха възможността за „привилегировано партньорство" с ЕС.
News>bg,4.12.2007
Публикации
