На Европейската комисия трябва да й бъде позволено да отвори още глави в преговорите си с Турция. Това заявява еврокомисарят по разширяването Оли Рен в обръщение към Европейския парламент, информира setimes.com.
"Всички страни членки продължават да подкрепят присъединителните преговори с Турция. Следователно трябва да отворим нови глави без отлагане, веднага щом те бъдат технически готови", каза той.
Досега Турция е отворила само четири глави в присъединителните си преговори с ЕС, в сравнение с 14 за Хърватия, която започна преговорите си с Европейската комсиия по същото време. ЕС блокира преговорите в четири области в отговор на отказа на Турция да отвори своите пристанища и летища за кипърски кораби и самолети.
ЕРДОАН ЮСРЕФ
На 7 ноември Европейската комисия ще представи годишен доклад относно напредъка на Турция в процеса за присъединяване към Европейския съюз. Европейският парламент ще представи предложение за резолюция преди публикуването на този доклад. Помолихме нейния автор Рия Ooмeн-Ружтен (ЕНП-ЕД,
Холандия) да ни обясни за какво ще става дума в подготвяния от нея текст и как вижда бъдещето на отношенията Европейски съюз - Турция. След скорошните парламентарни избори, спечелени от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), оглавявана от премиера Реджеб Тайиб Ердоган, както и след избирането на Абдуллах Гюл на президентския пост, вниманието сега е насочено към стремежа на Турция за присъединяване към Европейския съюз. Турция вече има статут на страна-кандидатка и преговорите с нея започнаха през октомври 2005 година. Европейската комисията докладва редовно за напредъка на страната по изпълнението на условията за членство. Накрая Европейският парламент ще реши дали да даде съгласието си за присъединяването на Турция към Евросъюза. Предложението за резолюция, подготвяно от Европейския парламент, ще бъде гласувано на пленарна сесия на 24 октомври.
Каква е целта на предложението за резолюция, което се обсъжда и гласува в Комисията по външни работи?
През ноември Европейската комисия ще представи доклад за напредъка на Турция в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Нашата резолюция ще бъде гласувана преди представянето на доклада. Целта й не е да реагира на доклада, а да насочи вниманието на комисията към темите, на които е необходимо да се отдели по-специално внимание. Резолюцията на Парламента цели най-вече да разшири обхвата на доклада на комисията. Искаме например да се наблегне на необходимостта от социално сближаване и на инструментите, позволяващи социално-икономическото развитие на Югоизточна Турция.
Какви са към настоящия момент най-силните и най-слабите страни на Турция като страна-кандидатка за членство?
Комисията изготвя доклад относно напредъка на Турция, за да идентифицира силните и слабите страни. През изминалите години се наблюдаваше забавяне на темпото на реформите. Сега всички избори вече минаха и се надявам, че новото турско правителство, което има силен мандат и се ползва с доверието на народа, ще ускори процеса на реформи. То вече показа, че поема този ангажимент и това е положителен знак.
Кои според Вас ще са решаващите фактори, които в крайна сметка ще определят характера на отношенията между Европейския съюз и Турция? Какво ще е важно накрая: готовността на Турция за членство или готовността на Европейския съюз да я приеме?
Накрая всички страни-членки и самата Турция ще трябва да ратифицират резултата от преговорите. Ще се произнесат парламентите на Турция и на страните-членки на Европейския съюз. Европейският парламент ще огласи своето решение. Необходимо е да се осигури обществена подкрепа за разширяването както в Турция, така и в държавите-членки. На настоящия етап е все още рано да се предскаже какъв ще бъде резултатът. Преговорите за членство започнаха през 2005 година и така бе поставено началото на един продължителен и отворен процес.
(*) Рубриката се подготвя от Ердоан Юсреф с текстове от издания на Генерална дирекция за печат и комуникации, Генерална дирекция Образование и култура към ЕK в Брюксел и Страсбург.
"Zaman", 15 - 21 Октомври Година: 15, Брой: 42
Турция трябва да продължи с изграждането на закони за свободата на словото и религията, а преследването на писатели, които критикуват турската идентичност, е неприемливо, заяви комисарят по разширяването на Европейския съюз Оли Рен по телевизия NTVMSNBC.
Турция заяви, че остава обвързана с процеса за приемане в ЕС, но ключови реформи като поправката или отмяната на член 301, който може да бъде използван за преследването на писатели за „накърняване на турската идентичност“, е малко вероятно да бъдат приети преди доклада на ЕС през ноември за напредъка на Турция. „Това е хуманитарен и морален въпрос. Не е приемливо писатели като Орхан Памук и Елиф Сафак да бъдат преследвани по този член“, заяви Оли Рен. Миналата година Памук беше съден за изказването си пред швейцарски вестник, че 1 млн. арменци са убити в Турция през Първата световна война, а 30 хиляди кюрди са изчезнали през последните десетилетия. Обвиненията срещу него бяха снети малко по-късно. Последните усилия на управляващата партия в Турция за промяна на конституцията също не трябва да отлагат реформите в защита на свободата на изразяването и религията, добави комисарят по разширяването. „Промяната /в конституцията/ може да бъде използвано за разширяването на фундаментални права и свободи. Но подготовката й не трябва да отлага реализирането на свободата на словото и религията“, каза той. Турският премиер Таип Ердоган заяви наскоро, че новата конституция ще засили индивидуалните права и свободи, но официални източници споделиха, че член 301 няма да бъде ревизиран в новия документ.
БГНЕС,2007-10-06 /Ройтерс
Емблематични политици и интелектуалци настояват за спазване на ангажимента за интеграцията на Анкара в ЕС-Йошка Фишер,бивш германски външен министър,Джулиано Амато,експремиер на Италия,Доминик Строс-Кан,бивш финансов министър на Франция и предстоящ директор на Международния валутен фонд.Сред останалите се открояват бившият президент на Финландия и главен емисар на ООН за преговорите за Косово Марти Ахтисаари,Бронислав Геремек,който беше външен министър на Полша,президентът на Оксфордския университет и бивш еврокомисар Крис Патън.
в."Класа",брой 27 /2007-10-02
Публикации
