Орхан Памук:

Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство!

Ж. Желев: Турция е част от голямото бъдеще на ЕС

28.05.2011

Ина Друмева

Кандидатурата на Република Турция за членство в ЕС изправя европейските политици и държавници пред големите въпроси за бъдещата съдба на ЕС - въпроси, на които те нямат отговор.

Това заявява президентът Жельо Желев в словото си при откриването на ХІІІ-та Международна конференция на Балкански политически клуб в София.

Много държавници дори се боят да мислят по този въпрос, подчертава Желев в присъствието на президентите Първанов и Петър Стоянов, експремиера Сакскобургготски, редица настоящи и бивши балкански държавни лидери.

Желев изтъкна, че не е трудно да се види страхът на големите европейски държави като Франция и Германия например, които според него се притесняват от конкуренцията на други, по-големи от тях страни, които ще имат повече депутати в ЕП и ще могат да влияят върху решенията на ЕС.

Според Желев тези опасения са неоснователни и почиват на предразсъдъци. "Голямото бъдеще на ЕС е в неговото по-нататъшно разширяване и Турция е неделима част от него", заяви Жельо Желев.

Той допълни, че южната ни съседка може да даде много на ЕС, ако бъде пълноправен член на съюза и изброи някои от плюсовете на членството на Турция в европейската общност.

Колко страни биха могли да предложат и донесат такива големи дарове на ЕС с получаването на пълноправно членство в него?

"Едно 71-милионно младо и работоспособно население, една работеща пазарна икономика с голям потенциал и военна сила, с която всички ще се съобразяват", подчерта Желев и допълни, че в НАТО Турция е втора по мощ след САЩ.

Според президента е важно и че Турция ще даде едно силно влияние на ЕС в арабския сват по линия на исляма. "Турция е мюсюлманска страна и в същото време е светска държава, която отдавна и категорично е отхвърлила шериата, осъжда ислямския фундаментализъм и тероризъм, играе ролята на първа бариера срещу тях по пътя им към Европа", изтъкна още той.

По думите му, присъединяването на Турция към ЕС ще доведе до едно също толкова силно влияние върху бившите съветски републики в Средна Азия по линия на езиковата близост и отчасти на исляма. Според него това не може да бъде безразлично на ЕС, тъй като там се намират голяма част от залежите на природен газ и нефт, както и на редки метали и минерали.

Жельо Желев изтъкна и че неографското разположение на южната ни съседка и свързаните с това геостратегическо и геополитическо значение е мост между два континента и кръстопът на различни култури и цивилизации.

Желев посочи още, че Турция е с най-добрата инфраструктура и транспортна система в балканския регион. Според него с изграждането на трети мост над Босфора и тунел под Босфора практически Коридор номер 8 ще се превърне от трансконтинентален в интерконтинентален.
"Колко страни биха могли да предложат и донесат такива големи дарове на ЕС с получаването на пълноправно членство в него?", запита риторично президента Желев.

Той посочи, че предразсъдъците и предубежденията по въпроса за присъединяването на Русия и Турция към ЕС са много дълбоки. "Ние живеем в свят, в който пластовете се разместват в планетарен мащаб, а с това и интересите на държавите се променят", заяви убедено Желев.

Той направи и подробен отчет за дейността на Балканския политически клуб и очерта основните акценти в 10-годишната работа на клуба.

"Ако трябва да даваме оценка за работата на клуба, мисля, че тя трябва да бъде положителна и по петобалната система, би трябвало да бъде 4+", посочи Жельо Желев.

Той призна, че не всичко, което участниците в клуба са искали да направят, се е случило. Желев даде пример с Коридор № 8, който е първата цел на клуба, но и до днес не е изцяло изграден. Вторият мост на Дунав, за който започна да се говори още в началото на прехода, също все още не е завършен. Не е построена магистралата „Хемус" и отсечката, която трябва да свърже Видин и Калафат.

Президентът Желев посочи, че само три от балканските държави са станали членки на ЕС и НАТО - Словения, Румъния, България, а европейското развитие на Балканите е една от приоритетните цели за Балканския политически клуб.

нюз.бг / "Yes"

Турция и отношенията и с Европейския съюз

Обратно,през целия период Турция изглежда като остров на стабилността,смятана е за силна и уважавана държава в този изпълнен с постоянни сътресения,войни и насилия регион.Няма съмнение,че това изключение е резултат от наследството на Мустафа Кемал.Наистина намесите на смятаната за пазител на кемалисткото наследство турска армия в политическия живот на страната са една отживелица по критериите на европейските демокрации.До тези намеси се стига всеки път,когато висшето командване на армията прецени,че това наследство би могло да бъде заплашено от нови политически ръководители или от лошото управление на държавата.Все пак това не е попречило на турския политически живот да се модернизира и да промени своя облик от 80 - те години насам,най-вече с идването на власт на Тургут Йозал,основател и ръководител на Отечествената партия,която е едновременно националистическа и либерална особено в икономически план.Той става министър - председател през 1983 г.,запазва поста си след изборите от 1987 г.,след което става президент на републиката през 1989 г.;умира през 1993 г.

По време на дългото му управление набира сила партията Рефах,която има силен ислямистки уклон.Това е новост за страната.Тази партия печели 158 от общо 550 места в Националното събрание през декември 1995 г.,с което става парламентарна сила.През 1996 г. вода1ът и Неджметин Ербакан става министър - председател.След февруари 1997 г. армията се намесва и го принуждава да подаде оставка,а през януари 1998 г. Конституционния съд обявява рапускането на партията,тьй като "противоречи на светския характер на държавата".От нейните среди впоследствие се сформира Партията на справедливостта и развитието,ръководена от Реджеп Тайип Ердоган.През ноември 2002 г. тази партия получава огромна изборна подкрепа и с 363 места придобива абсолютно мнозинство в парламента.По това време Ердоган няма право да бъде избиран заради присъдата му от 1998 г. за "разпалване на религиозна вражда" - в една от своите речи той говори за ислямските символи катоз асредство в политическата борба.Ердоган получава възможност да заеме министърпредседателския пост през март 2003 г. благодарение на промяна в избирателния закон,която му разрешава да се кандидатира и да бъде избран при провеждането на частични избори.Армията дава мълчаливо съгласие и новият министър - председател лесно се налага като "умерен" лидер.

Под негово ръководство Турция бележи множество успехи в сферата на човешките права и на икономическата либерализация.Това се върши с надеждата за членство в Европейския съюз - една переспектива,която се открива през 1989 г.,но ще бъде потвърдена едва през декември 2004 г. със започването на преговорите за присъединяване.Все пак тази переспектива намира множество противници в рамките на страните членки на ЕС - дали съюзът,вече притеснен от присъствието на множество мюсюлмански имигранти,предимно от Северна Африка и Турция,ще бъде в състояние да интегрира население от 70 милиона мюсюлмани ?Във всеки случай това е въпросът,който си поствят много европейски политици,които не се колебаят да се обявят против присъединяване,което според тях може да доведе до промяна на характера на Европа - християнски континент от близо две хиляди години.Страхът от "ислямския тероризъм" също влияе на европейското обществено мнение,въпреки че режимът в Турция се обявява за ицяло светски,са страната сама е жертва на множество кървави атентати,отдавани на ислямски екстремисти,които се добавят към онези,извършвани от Кюрдската работническа партия (ПКК).Нейният водач Абдулах Йоджалан е заловен и осъден на смър през декември 1999 г.,без обаче присъдата му да бъде изпълнена.В действителност кюрдскияр въпрос остава сериозен проблем за Турция,по-специално що се отнася до усилията да се отговори на критиките за присъединяване към Европейския съюз.Именно по тази причина през 1991 г. е премахната забраната да се говори на кюрдски,но ще трябва да се почака до 2006 г.,за да се разреши създаването на радиостанция и два телевизионни канала на кюрдски.

Жорж Корм , 2009 /
With Me : Abdurrahman

Ad

Turkey-EU

Turkey-EU
Турция-ЕС

Цитат

Испанския премиер Запатеро при откриването на новата академична година в университета Бахчешехир в Истанбул:
“Ако Европа иска да бъде актьор, чийто глас се чува в съвременния свят, една Турция в ЕС ще й даде главната роля и стратегическата сила, за които в някои положения днес съюзът се оказва лишен от тях”.

Калфин обяви подкрепата ни за еврочленство на Турция

България подкрепя перспективата за членство на Турция в Европейския съюз и възприемането на европейските ценности, защото разширяването на ЕС трябва да продължи.
Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин на срещата си в МВнР с гостуващия в страната държавен министър и главен преговарящ на Турция с ЕС Али Бабаджан.

Подкрепа за Турция в ЕС

Емблематични политици и интелектуалци настояват за спазване на ангажимента за интеграцията на Анкара в ЕС-Йошка Фишер,бивш германски външен министър,Джулиано Амато,експремиер на Италия,Доминик Строс-Кан,бивш финансов министър на Франция и предстоящ директор на Международния валутен фонд.Сред останалите се открояват бившият президент на Финландия и главен емисар на ООН за преговорите за Косово Марти Ахтисаари,Бронислав Геремек,който беше външен министър на Полша,президентът на Оксфордския университет и бивш еврокомисар Крис Патън.

Turkey-EU

Turkey-EU

Чехия подкрепи Турция за ЕС

Чешкият министър-председател Мирек Тополанек е изразил подкрепата си към Турция за нейното пълноправно членство в ЕС, предаде АП.

Тополанек е заявил това след среща с министър-председателя на Турция Реджеп Ердоган, който бе на еднодневно посещение в Прага.

„ Чехия отдавна подкрепя Турция в усилията да се присъедини към ЕС".

Британската подкрепа за членството на Турция в ЕС ще продължи, е заявил Гордан Браун

Анкара. Британската подкрепа за членството на Турция в ЕС ще продължи. Това е заявил новият премиер на Великобритания Гордън Браун в телефонен разговор с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, предава Анадолската агенция.

Елизабет II подкрепи членството на Турция в ЕС

Британската кралица Елизабет II изрази подкрепата на Великобритания за членство на Турция в ЕС по време на първото си държавно посещение ( май 2008) в страната от октомври 1971 г. насам.„В тази страна перспективата за присъединяване към ЕС вече вдъхнови редица промени,подобрили живота на гражданите й.В чужбина Турция има уникална позиция на мост между Изтока и Запада в жизненоважен момент за ЕС и света като цяло“,изтъкна кралицата, цитирана от АФП.Елизабет II подчерта още:„За нас Турция е толкова значима днес,колкото е била винаги“.

САЩ "ЗА" Турция в ЕС

Съветникът по националната сигурност на САЩ Стивън Хадли бе на посещение в Турция в петък (18 юли 2008 г.)
"САЩ силно подкрепят членството на Турция в ЕС," каза Хадли след разговори с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Турция трябва да бъде приета в ЕС, каза Вселенският патриарх Вартоломей

25 септември 2008 | 09:22 | Агенция "Фокус"

Анкара.

Вестник “Радикал” информира за изказването на Вселенския патриарх Вартоломей пред Европейския парламент, като на централно място извежда думите му, че ЕС трябва да приеме и да включи в своя проект Турция.

Последователи