"Yes" for Turkey in EU

ЕС отваря нова глава в преговорите с Турция

Европейският съюз възобновява преговорите за членство на Турция, предаде АФП, като се позова на източници от Брюксел.

Решено е да бъде отворена втората от общо 35 преговорни глави.

Досега Турция е финализирала преговорите само в една област, касаеща научните изследвания.

Сега преговори ще започнат за политиката в областта на предприемачеството и индустрията.

Припомняме, в края на миналата година Европейският съюз взе решение за замразяване на преговорите с Анкара заради спора с Кипър. Турция затвори своите пристанища и летища за кипърски кораби и самолети в противоречие на договореното митническо споразумение през 2005 година, страна по което е ЕС.

Тогава комисията реши, че нито една глава не може да бъде финализирана преди Турция да изпълни условията.(news>bg,28.03.2007)

Калфин обяви подкрепата ни за еврочленство на Турция

България подкрепя перспективата за членство на Турция в Европейския съюз и възприемането на европейските ценности, защото разширяването на ЕС трябва да продължи.
Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин на срещата си в МВнР с гостуващия в страната държавен министър и главен преговарящ на Турция с ЕС Али Бабаджан.

На срещата беше обсъден и въпросът за българските медицински сестри в Либия. Турският министър увери, че неговата страна следи отблизо случая и е готова да оказва подкрепа за бързото му и благоприятно разрешаване.

Министър Калфин изрази увереност, че политиката на ЕС за разширяване ще намери отражение и в Берлинската декларация, която се очаква да бъде приета в края на седмицата на срещата на върха на ЕС в германската столица, по повод 50 години от подписването на Римския договор.

Вицепремиерът приветства всички политически и икономически реформи в Турция, насочени към покриване на европейските стандарти за членство в ЕС.

"Този процес не е кратък, отнема много време, но ние оценяваме високо вашите усилия в тази посока", посочи още външният министър на срещата.

Министър Бабаджан оцени високо българската подкрепа за европейската перспектива на Турция. По думите му желанието на турската страна е тази подкрепа да продължи.

Държавният министър изрази увереност, че членството на страната му в ЕС ще бъде от полза не само на Турция, но и на самия Европейски съюз.

В хода на разговорите държавният министър на Турция запозна министър Калфин с актуални позиции и аспекти от стратегията на Турция по преговорния процес с Европейската комисия.

Двамата министри дискутираха отношенията между България и Турция в политическата и търговско-икономическата област.

Изразено бе задоволство от високото ниво на политическия диалог между двете държави и от непрекъснато увеличаващия се търговски стокообмен, който само през 2006 г. е нараснал с 30%, надхвърляйки 3 млрд. долара.

Министър Калфин отбеляза засилващия се интерес от страна на български компании за инвестиции в Турция като нов момент в икономическите отношения. Според него бързото икономическо развитие на Турция носи икономическа полза и на България.

На срещата беше поставен въпросът за съдбата на големи съвместни инфраструктурни проекти, останали нереализирани досега. Засегнати бяха и двустранни въпроси от визов и транспортен характер, произтичащи от членството на България в ЕС.

Министрите обсъдиха и енергийната политика в региона, значението на газопровода "Набуко", както и необходимостта ЕС да се ангажира по-значително с въпросите на незаконната имиграция не само от юг, но и от изток.

Али Бабаджан запозна министър Калфин със социално-икономическите реформи, които протичат в страната, опирайки се върху формулата "ислям, демокрация, секуларизъм". Българският министър бе информиран и за позицията на Турция по Кипърския въпрос, в светлината на преговорите за членство с ЕС.(news>bg,20.03.2007)

ТУРЦИЯ И ПРОЦЕСЪТ
НА РАЗШИРЯВАНЕ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ




Проф. д-р АТИЛА ЕРАЛП




Молбата на Турция за пълноправно членство в Европейската общност (ЕО) през април 1987 г. и отговорът на Общността предизвикаха преоценка на европейската принадлежност на Турция1 както в Европа, така и в Турция, и доведоха до увеличаване на антиевропейските чувства в Турция. Промените в климата след Студената война и решенията на Люксембургската среща на върха засилиха тези чувства. В този климат въпросът за пълноправното членство на Турция в Европейския съюз (ЕС) се превърна в спорен въпрос при последното разширяване на Съюза. Настоящият доклад излага тезата, че тази проблемна ситуация не е от полза нито за ЕС, нито за Турция. Той изследва факторите, които принудиха ЕС и Турция да преодолеят проблемните си отношения. Докладът се фокусира върху решенията на Европейския съвет в Хелзинки и обсъжда развитието през последните четири години. Той показва как по-обхватният подход на ЕС след срещата на върха в Хелзинки подпомогна ускоряването на процеса на реформи в Турция. Изследват се инициативите за реформи от последните четири години и се твърди, че стимулът за членство след Хелзинки бе от съществено значение при провеждането на процеса на реформи в Турция. В заключение докладът подчертава необходимостта от отстраняване неопределеността в графика за откриване на преговори за присъединяване, за да се консолидира процесът на реформи и да се установят по-добри работни отношения между ЕС и Турция.


Европейски съвет в Люксембург и последиците му


Решенията на Европейския съвет в Люксембург през декември 1997 г. предоставиха на Турция специален статус с дългосрочна перспектива за пълноправно членство. Турция бе включена в процеса на разширяването, но не й беше предоставена предприсъединителна стратегия, както на другите 12 държави. Бе формулирана специална „Европейска стратегия“, която да подготви Турция за присъединяване, като я приближи до Съюза. Служителите на ЕС бяха на мнение, че към турския случай е подходено справедливо и че Турция е включена в процеса на разширяването. Турското правителство, обаче, бе на мнение, че към Турция са се отнесли несправедливо и реагира доста остро на това решение. Както един добре осведомен наблюдател посочи: „Турция прецени гледищата на ЕС не толкова по казаното, отколкото по неказаното“ (Makovsky, 1997: 51). Решаващата дума за Турция беше „кандидатка“: 12 държави, включително и Кипър, бяха характеризирани като кандидатки, а на Турция този статус не бе предоставен. Освен това, турските правителствени служители смятаха, че критериите от Копенхаген, които Люксембургската среща на върха обяви за обективна основа на решенията си, са приложени твърде субективно. Турция, която превъзхождаше някои държави по икономически и политически критерии и с оглед адаптирането към достиженията на общностното право (acquis communautaire), беше дискриминирана и някои кандидатки бяха поставени преди Турция по политически съображения и заради политическа подкрепа от някои членки на ЕС. Включването най-вече на Кипър провокира дълбоко чувство на негодувание. Кипър бе не само кандидат, но бе включен в първата редица от кандидати. Анкара смяташе, че това решение е ясен знак, че ЕС взема страната на Гърция по кипърския проблем и действа под гръцко влияние.

Решенията на Европейския съвет в Люксембург засилиха антиевропейската тенденция сред турския управляващ елит, започнала след отхвърлянето на молбата за пълноправно членство на Турция през 1989–1990 г. След Люксембург не само че някои опозиционни партии възприеха негативно отношение, но и за първи път партиите в коалиционното правителство започнаха да заемат по-дистанцирана позиция спрямо Съюза. Това отношение на правителството бе споделено от турския политически и икономически елит като цяло. Ето защо станахме свидетели на появата на нов консенсус, обединен около по-дистанцирано отношение към ЕС. Отражението на този подход бе ясно изразено чрез решението на правителството да спре политическия диалог със Съюза и да не участвува в Европейската конференция, на която Турция беше поканена заедно с останалите страни кандидатки. Смяташе се, че Съюзът поставя някои предварителни условия както при поканата за Европейската конференция, така и в Европейската стратегия, предназначена за Турция2. вителството взе решение да продължи отношенията с ЕС на основата на съществуващите правни актове, преди всичко Споразумението за асоцииране, а не толкова на базата на решенията от Европейския съвет в Люксембург.

Дълбокото възмущение от решенията в Люксембург предизвика отдалечаване на турското правителство от Съюза. Ключови правителствени служители започнаха да изтъкват, че ЕС не е „идея фикс“ за Турция, която има и други външнополитически възможности. В тази обстановка стана трудно да се изпълняват дори задълженията по Споразумението за митнически съюз между Турция и Съюза. Редица от правилниците и законите, необходими за неговото прилагане, не бяха внесени на пленарна сесия на Парламента, а изчакваха разглеждане в различните комисии. Състояха се дискусии за преразглеждане на целия пакет договорености. Някои влиятелни членове на правителството го оспориха, като изтъкваха, че тези отношения са неблагоприятни за Турция увеличават турския търговски дефицит с ЕС3. . Често се изтъкваше, че Турция е в неблагоприятното положение да прилага митническия съюз без да получава финансова помощ от Съюза. Най-често посочваният аргумент бе, че за Турция митническият съюз е свързан с перспективата за пълноправно членство, а тъй като тя е проблематична, отношенията в митническия съюз си оставаха във вакуум и поради това биха могли да бъдат преразгледани. Имаше и предложения дори за преминаване към отношения на свободна търговия.

Срещите на Европейския Съвет в Кардиф, Виена и Кьолн не бяха в състояние да преодолеят създалото се безизходно положение между Турция и ЕС. Служителите от турското правителство продължиха да мислят, че няма голяма промяна в дискриминационното отношение на ЕС. Турция не бе определена за кандидатка, подобно на останалите 12 държави, а бе поставена в специална Европейска стратегия с неуточнени финансови ресурси. Служителите от ЕС обаче вярваха, че срещата на върха в Люксембург и последвалите срещи отбелязаха чувствителен напредък в приближаването на Турция към процеса на присъединяване. Често бе сочено, че Турция несъмнено е включена в процеса на разширяване. Също така бе подчертавано, че Турция ще бъде оценявана въз основа на същите копенхагенски критерии, както и останалите страни кандидатки. За да се преодолее безизходицата в отношенията, Комисията формулира широк кръг предложения за прилагане на Европейската стратегия за Турция, очертаващи области на сътрудничество, които биха направили митническия съюз по-ефективен (Commission…, 1998a). Тези предложения включваха:


засилване на промишленото сътрудничество и стимулиране на инвестициите,


разширяване на митническия съюз към земеделието и сектора на услугите;


придаване на повече съдържателност на митническия съюз посредством техническа помощ и административно сътрудничество,


създаване на механизми, необходими за даването на възможност Турция да вземе участие в някои общи програми и агенции на Общността, и


осъществяване на финансово сътрудничество.

Комисията преди всичко изтъкна необходимостта от приемането на финансова рамка и особено прилагането на специални мерки за Турция (375 милиона евро) за изпълнението на Европейската стратегия за Турция. Комисията публикува своя първи редовен доклад за Турция, заедно с докладите за другите страни кандидатки, на 4 ноември 1998 г., с което имаше за цел да покаже, че Турция е била преценявана въз основа на същите копенхагенски критерии, като и останалите кандидати (Commission…, 1998b). Това отношение представляваше ясен напредък в сравнение със срещата на върха в Люксембург – Турция бе оценявана заедно с останалите страни кандидатки, вместо да бъде отделена в специална категория. Турското правителство обаче не промени своето дистанцирано отношение към ЕС. Основните критики бяха относно възможността на Турция да придобие статус на страна кандидатка. Твърдо бе подчертано, че Турция ще обръща по-малко внимание на такива доклади докато не й бъде предоставен такъв статус от Европейския съвет. Изглежда, че предложенията на Комисията не бяха в състояние да доведат до важни промени в отношенията между Турция и ЕС. Докато Комисията работеше за постепенна промяна, турското правителство продължаваше да чака от Европейския Съвет съществена промяна по въпроса за статуса на кандидатка.


Срещата на върха в Хелзинки
и перспективите за ново работещо партньорство


След срещата на върха в Люксембург съществуваха две възможности. Първата възможност бе изключването на Турция от раждащия се европейски проект. Както увеличаващата се маргинализация на Турция в Европа в периода след Студената война, така и нарастващите антиевропейски настроения в Турция насочваха към такава тенденция на изключване. Отношенията на Турция с ЕС бяха обхванати от нарастваща конфликтност от средата на 70-те години. Напрежения, възникнали през 70-те години по икономически въпроси продължиха през 80-те години по политически въпроси и се засилиха след Студената война. Основаващи се на тази тенденция, маргинализацията и изключването на Турция бяха твърде възможни.

Трябва да отбележим, че това развитие не беше от полза нито за ЕС, нито за Турция. При сегашния международен климат е очевидно, че има трансрегионализация на въпросите на сигурността и нарастващо заличаване на традиционните различия между европейския, близкоизточния и евразийския регион по въпросите на сигурността, както и нарастваща взаимна връзка между събитията в Европа, Близкия изток и Евразия. Стабилността в Европа е свързана с положението в Близкия изток и Евразия. В този контекст би било трудно за Европа да поддържа стабилна икономическа и политическа система, ако в непосредствена близост до нея властва нестабилност. Ролята на Турция в подкрепата за стабилността е решаваща преди всичко защото тя е една от малкото държави в региона, която е обвързана със западната система от дълго време и е запазила една относително стабилна система в сравнение с останалите държави в региона. Ако Турция бъде изключена от европейката система за сигурност, това би могло да доведе до нестабилност не само в страната, но и в региона.4. Подобна нестабилност може да засегне Европа поради нарастващото размиване на границите между Европа, Близкия изток и Евразия. Заедно с поощряването на стабилността, Турция играе съдбоносна роля при свързването на търговските, транспортните и енергийни маршрути от Близкия изток, Персийския залив и Закавказието към Европа.

Сред някои политици в Европа съществува загриженост, че Турция е повече „потребител“, отколкото „производител“ на сигурност, точно както през годините на Студената война. Посочва се, че са налице нарастващи проблеми на сигурността, както в Турция, така и в заобикалящите я региони. Поради това включването на Турция в ЕС би изложило Съюза на ненужни „рискове за сигурността“. Тези схващания се основават на предположението за съществуване на ясна граница между Европа и Турция. Извънредно трудно е, обаче, да се създадат граници между Европа и евразийския регион в контекста на проблемите на сигурността. Тъй като Турция е от държавите, намиращи се в центъра на трансрегионализацията на въпросите на сигурността, изключването й не ще намали рисковете за сигурността на Европа, но ще засегне твърде неблагоприятно европейската система за сигурност. Проблемите на европейската сигурност, като конфликтите в Босна и Косово, се превърнаха в проблеми за Турция. ЕС насочва вниманието си към включването на Централна и Източна Европа, но събитията на Балканите са решаващи за Европа, както показаха конфликтите в Босна и в Косово. Щом ЕС започва да разбира значимостта на поощряването на стабилността в заобикалящите го региони, включването на Турция ще бъде все по-очевидно.

Включването на Турция е важно и за нея, и за интеграцията на региона. То е важно не само икономически, но и като по-широк „цивилизационен“ проект. Турция следва политика на ориентираност към запада от създаването на републиката. След Студената война е очевидно, че възможностите за външната политика на Турция в региона се увеличават и някои анализатори твърдят, че вече не е нужно Турция да разчита на Европа. Въпреки това, трябва да подчертаем, че европейската връзка няма да окаже неблагоприятно въздействие върху турската регионална ориентация. Точно обратното, Турция би засилила позициите си в региона, ако е здраво обвързана с ЕС.

Този анализ показва, че както Турция, така и ЕС имат интерес да създадат работни отношения, които биха преодолели проблемите между тях. Тези отношения трябва да имат за цел да отидат отвъд ангажиментите на митническия съюз, като включат политически въпроси и въпроси на сигурността (Eralp, 1998). Ще бъде трудно да се запази митническия съюз във времето, без да се добавят ангажименти, които го надграждат и турският управляващ елит е впрегнат в работа за тясното му обвързване с пълноправно членство. Неотдавнашните дебати в Турция показват, че дори съществува възможност за отстъпление от митническия съюз, ако отношенията не се подобрят. Както процесът на европейска интеграция, така и Споразумението за асоцииране с Турция предвиждат поетапна икономическа интеграция, водеща постепенно до политическа интеграция.

Увеличаващата се трансрегионализация на проблемите на сигурността в Европа също създава среда, допринасяща за включването на Турция в европейската система за сигурност. Докато НАТО се оформя като централна институция по въпросите на сигурността в Европа, а европейската архитектура за сигурност се развива във връзка с НАТО, ролята на Турция в областта на сигурността не може да бъде пренебрегвана.5 Турция като пълноправна членка на НАТО и активен участник в европейската система за сигурност през последните петдесет години, би могла да играе по-голяма роля в този процес. Освен с НАТО, обаче, е необходимо да укрепнат и връзките на Турция с нововъзникващите институции за сигурност в Европа. Турция играе съдбоносна роля при свързването на ЕС с по-големите региони на Евразия. Тази роля стана по-важна в настоящия международен климат. Ние сме свидетели на потенциалното увеличаване на поляризацията в международната система между „Запада“, и исляма, между Евразия и „Запада“, между Съединените щати и Европа. Турция е разположена в центъра на повечето от тези напрежения в международната система. Ако Турция е ясно разположена в рамките на ЕС, тя би подпомогнала създаването на по-добри отношения на сътрудничество със заобикалящите я критични региони.

Срещата на върха в Хелзинки през декември 1999 г. преодоля продължителната неяснота относно случая на Турция, като сложи край на дебата дали тя е европейска държава. Турция беше поставена ясно наред с другите дванадесет страни кандидатки в настоящия процес на разширяване. Турция бе включена и в същите Партньорства за присъединяване (ПП), както останалите страни кандидатки. Това е недвусмислено отражение на волята на ЕС да предостави финансова и техническа помощ за подготовка на Турция за членство, както на останалите страни кандидатки. По този въпрос съществува основно различие между Люксембург (1997 г.) и Хелзинки (1999 г.). Докато в Люксембург Турция беше третирана отделно от останалите страни кандидатки и включена в неясна Европейска стратегия, то в Хелзинки на Турция й бе предложено ПП. ЕС демонстрира и ясна позиция да третира Турция в съответствие със същите копенхагенски критерии, както и останалите страни кандидатки. Тези решения относно Турция драстично се различаваха от решенията в Люксембург: те бяха по-открити, обединяващи и не толкова дискриминационни. В резултат, решенията от Хелзинки бяха приети твърде позитивно от турския елит като корекция на „грешките“ от Люксембург.

Промяната в отношенията между ЕС и Турция бе предизвикана предимно от Съюза, а не от Турция. След срещата на върха в Хелзинки се увеличиха критиките относно люксембургската рамка на разширяване на ЕС, а именно, че тя предложи тясна и дискриминационна представа за разширяването и доведе до създаването на граници, основаващи се на географски и религиозно-културни ценности6. . Промяната в германското правителство от християндемократическо в коалиция на социалдемократи и зелени даде отражение върху новото отношение към процеса на разширяване, включително спрямо Турция, с приемането на по-открит и обединяващ подход.

Правителствата на страните членки на ЕС и Комисията показаха също така по-голямо разбиране за стратегическите измерения на разширяването. Съюзът дълго време се занимаваше предимно с икономически и политически въпроси, а не с геополитически съображения. Това отношение започна да се променя след кризата в Косово. Служителите в ЕС започнаха да разбират, че нестабилността на Балканите ще доведе до неблагоприятни последици за европейския интеграционен процес. Ако нестабилността завладее съседните региони, би било извънредно трудно да се създаде една Европа, основаваща се на идеята за мирна промяна. В резултат на това ЕС започна да обръща внимание на по-широки геополитически въпроси, започвайки с темата за създаването на нови модели за сътрудничество на Балканите. С приемането на нов Пакт за стабилност на Балканите ЕС насочи в по-голяма степен вниманието си към проблемите на този регион. Подобен подход на Балканите изискваше нови отношения между Гърция и Турция. Стана очевидно, че създаването на отношения на сътрудничество на Балканите би било доста трудно ако конфликтите между Гърция и Турция продължават. Трагичните земетресения в двете държави през 1999 г. създадоха нов климат на сътрудничество и свидетелстваха за нарастващо сближаване между Турция и Гърция, проявено в чести и реципрочни визити на високопоставени служители.

Не е случайно, че кандидатурата на Турция беше предложена на среща на Европейския съвет, на която бяха взети важни решения за консолидирането на европейската сигурност и отбрана. В Хелзинки се взе решение за създаване на военна сила от максимум 60 хиляди души, за иницииране и осъществяване на ръководени от ЕС операции в отговор на международни кризи. Това показва решимостта на ЕС да разработи в координация с НАТО автономен капацитет в областта на сигурността. Както твърдя в настоящия доклад, би било все по-трудно да се пренебрегва ролята на Турция в областта на сигурността, щом като ЕС разработва обща политика в областта на външните отношения и сигурността. Това налага и отношения на плодотворно сътрудничество между Гърция и Турция. Такова отношение на ЕС показва нарастващата важност на геополитическите съображения в неговия дневен ред. Очевидно е, че когато вниманието на ЕС се насочва към по-широки геополитически проблеми, на Турция се гледа през призмата на приобщаването. Турция би могла да бъде маргинализирана или изключена от нововъзникващия европейски проект, или да бъде включена в ЕС. Срещата на върха в Хелзинки взе решение за включването й и то е от полза както за Съюза, така и за Турция.


След срещата на върха в Хелзинки


Рамката от Хелзинки изискваше голяма промяна в мисленето и отношението както на служителите на ЕС, така и на турските служители за създаване на по-плодотворно сътрудничество (Öniş, 2003: 9–34). Ňази промяна в мисленето не беше лесна, преди всичко защото дълго време служителите в Турция и ЕС бяха свикнали на враждебни отношения и се отнасяха един към друг по схемата „ние – те“. Но би трябвало да споменем и това, че срещата на върха в Хелзинки оказа натиск за значителни политически и икономически реформи в Турция. ЕС активно стимулира тези реформи чрез публикуването на документа ПП през ноември 2000 г. То бе важно, тъй като доведе до включването на Турция в рамките на ПП с ЕС, наред с другите страни кандидатки. Комисията изброи краткосрочните и средносрочните политически и икономически приоритети, целящи трансформирането на турската държава в съответствие с копенхагенските критерии. Политическите мерки в документа целяха създаването на по-либерален и плуралистичен ред, а икономическите мерки се съсредоточаваха върху постигането на макроикономическа стабилност и ефективна икономическа структура. В отговор на ПП турското правителство изготви „Турска национална програма за приемане на законодателството на ЕС“, която беше представена на Комисията на ЕС през март 2001 г. Националната програма представляваше сериозен опит да се изпълнят политическите и икономическите очаквания на ЕС. От гледна точка на ЕС Националната програма бе значителен напредък, макар че служителите от ЕС изтъкнаха, че според документа състоянието на реформите е далеч от очакванията, преди всичко в политическата област.

Турските власти се съсредоточиха върху прилагането на Националната програма през второто полугодие на 2001 г. и през 2002 г., за да отговорят на политическите очаквания на ЕС. Правителството използува два основни инструмента в изпълнението на процеса на политическите реформи: изменение на конституцията и хармонизиране на законите. Първо, бяха извършени 34 поправки в конституцията преди всичко в областта на човешките права, свободата на изразяване и свободата на сдружаване. След конституционните променитурският парламент и нов Граждански кодекс и внесе подобрения в нормите предимно в областта на свободата на сдружаване, свободата на събиранията, а също така за равенството на половете и защитата на детето. Тези конституционни промени бяха приведени в действие чрез последваща хармонизация на турските закони с достиженията на правото на ЕО. Първият хармонизационен пакет се фокусира върху свободата на изразяването и измени предишни закони, които бяха правна основа за задържането и осъждането на редица интелектуалци заради това, че са изразявали своите схващания. Вторият хармонизационен пакет още повече разшири обхвата на свободата на мисълта, печата, сдружаването и мирното събиране и засили мерките за предотвратяване на изтезанията и малтретирането. На следващо място пакетът въведе мерки срещу накърняване на човешките права от държавни служители.

Очевидно тези реформи бяха твърде значими в сравнение с досегашните усилия. Те бяха замислени от относително слабо коалиционно правителство с три различни политически ориентации, включващо дясна националистическа партия (MHP), лява националистическа партия (DSP) и либерална дясноцентристка партия (ANAP). Въпроси от голямо значение за Турция все още оставаха обект на спор с ЕС, като например отмяната на смъртното наказание, разширяването на културните права на „малцинствените групи“, ролята на военните и въпроса за Кипър.

Тези области оставаха проблемни не само между ЕС и Турция, но бяха и в центъра на вътрешния обществен дебат в Турция. Всъщност, свързаните с ЕС въпроси са в центъра на политическия дебат след срещата на върха в Хелзинки. Докато всички основни политически партии в Турция изразяваха неопределена подкрепа по въпроса за членството в ЕС, когато се достигна до чувствителните въпроси, посочени по-горе, консенсус не бе постигнат. Коалиционното правителство беше очевидно разделено по тези въпроси. Дясната националистическа партия се противопостави на отмяната на смъртното наказание и на разширяването на културните права и зае твърда позиция по отношение на Кипър. Националистическата лява партия, бе по-благосклонна към отмяната на смъртното наказание, но имаше сериозни резерви към други чувствителни въпроси. Единствено Либералната Отечествена партия имаше ясно проевропейско отношение. В тази атмосфера стана все по-трудно за правителството да напредва в процеса на реформи по тези ключови политически въпроси. Напрежението доведе до разпадане на коалиционното правителство и провеждане на предсрочни избори. Изборите от 3 октомври 2002 г. доведоха до разпускане на коалиционното правителство и сформиране на ново правителство след категорична победа на прорелигиозната Партия на справедливостта и развитието.

В тази изборна обстановка, на 3 август 2002 г. турското Велико национално събрание взе някои исторически решения в своя трети пакет от процеса на политически реформи, за да покаже желанието на Турция да се присъедини към ЕС. Отменено бе дълго оспорваното смъртно наказание и бяха предоставени права за излъчване и изучаване на матерен език. Решенията по чувствителните въпроси бяха приети с голямо мнозинство от Великото национално събрание. След тези решения нарастна очакването ЕС да определи по-ясен график за започване на преговори през 2003 г. или най-късно в началото на 2004 г.

Правителството на Партията на справедливостта и развитието, което беше формирано след общите избори на 3 ноември 2002 г., подготви четири хармонизационни пакета, които да приведат турското законодателство в съответствие със законодателството на ЕС. През този период сме свидетели на ускоряване процеса на реформи, а и на растящ консенсус по пакетите за хармонизация в Парламента, в правителството и сред администрацията. Четвъртият пакет на правителството се съсредоточи върху въпроса за изтезанията и малтретирането, като обяви „нулева толерантност“ спрямо изтезанията. Той премахна всички правни пречки за преследване на длъжностни лица, които прибягват до изтезание и малтретиране. Петият пакет обхвана въпроса за повторния съдебен процес и разшири обхвата на уредбата му, въз основа на решенията, постановени от Европейския съд за правата на човека. Шестият и седмият пакет бяха по-изчерпателни. Те се опитваха да отговорят на препоръките, направени в ревизираното ПП на ЕС, прието на 19 май 2003 г., и на ангажиментите, поети от турското правителство в неговата ревизирана Национална програма, публикувана на 24 юли 2003 г. Правителството се опита да премахне всички правни ограничения относно свободата на изразяване, сдружаване, печата и събиранията. С шестия пакет бяха въведени мерки за телевизионото излъчване на матерни езици, различни от турския, както по обществените, така и по частните канали. В седмия пакет, законодателството се съсредоточи върху гражданско-военните отношения и промени характера на Националния съвет за сигурност, превръщайки го в консултативен орган. Измененията се отнасяха както до неговите функции, така и до процедурата за назначаване на Генералния секретар на Националния съвет за сигурност (измененията направиха възможно назначаването на цивилно лице за Генерален секретар).

Правителството на Партия на справедливостта и развитието вярва, че Турция е натрупала „критичната маса“, що се отнася до законодателната хармонизация, в съответствие с копенхагенските политически критерии. Правителството планира да се съсредоточи повече върху процеса на прилагането на тези реформи и да насочи своята енергия и ресурси към този въпрос. Създадена е Група за наблюдение на реформата на най-високо политическо равнище, за да следи напредъка в изпълнението на политическите реформи. Тази група се председателствува от министъра на външните работи и ще включва министъра на правосъдието и вътрешните работи.


Процесът на прозападна/проевропейска ориентация
и присъединяване към ЕС


Във всички страни кандидатки политическите и икономическите реформи се задълбочиха щом ЕС предостави ясни сигнали за тяхното присъединяване. Изглежда, че има нарастваща връзка между процеса на реформи в страните кандидатки и тяхното присъединяване. Както някои непосредствени наблюдатели на процеса на европейска интеграция отбелязват, разширяването е един от най-успешнитеинструменти във външната политика на ЕС. 7. едлагайки членство, ЕС създаде среда, допринасяща за процеса на реформи. Статутът на член бе огромен стимул за страните кандидатки и влияе позитивно върху техния процес на реформи. Както показва анализът в предишните параграфи, реформите в Турция са до известна степен „бавни“, в сравнение с останалите присъединяващи се държави. Те са бавни преди всичко поради двузначното отношение на ЕС към присъединяването на Турция, затруднени и от вътрешни пречки в Турция. Тя е единствената държава, която все още не е изпълнила политическите очаквания на ЕС и поради тази причина остава единствена без ясен график за своето присъединяване в настоящия процес на разширяване. Въпреки това, анализът по-горе показва, че процесът на реформи в Турция се ускорява, след като ЕС формулира отворена рамка на срещата на върха в Хелзинки и предложи на Турция статус на страна кандидатка. Процесът на реформи допълнително се ускори след срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г., когато беше обявено, че ако Европейският съвет през декември 2004 г. реши, че Турция е изпълнила политическите критерии от Копенхаген, ЕС би започнал преговорите за присъединяване с Турция без отлагане. Макар решенията на Европейския съвет от Копенхаген през декември 2002 г. да не отговориха на очакванията на Турция, все пак имаше подобрение в сравнение с предишното положение, що се отнася до изясняването на графика за започване на преговори.

След срещата на върха в Копенхаген турското правителство разработи четири хармонизационни закона (разгледани в предишния раздел), съсредоточени върху по-чувствителните въпроси в процеса на реформи, като гражданско-военните отношения и културните права на малцинствата. Освен това, правителството все по-добре осъзнава, че процесът на реформи изисква не само приемане на закони, но и тяхното прилагане.

Както беше посочено, служителите на турското правителство дълго време бяха враждебно настроени към ЕО/ЕС. Едва отскоро е налице промяна на мисленето на държавните служители, към това да възприемат Съюза в дух на по-голямо сътрудничество. Твърде интересно е да се отбележи, че тази промяна се осъществява при управлението на религиозна дясна партия. Правителството на Партия на справедливостта и развитието (АКР) прие ясно изразена проевропейска позиция и се опита да ускори процеса на реформи в Турция. Такова отношение на АКР е абсолютно различно от това на предишните религиозни десни партии. През 70-те години, религиозните десни партии, като Партията за национално спасение, обрисуваха ЕО като християнска общност, организирана, за да подкопава ислямския свят и предлагаха създаването на алтернативен ислямски общ пазар. Този подход продължи при Партията на благоденствието и при Партията на добродетелта през 80-те и 90-те години. С Партията на справедливостта и развитието идва диаметрално противоположен нов подход към Съюза. Интеграцията в ЕС се възприема като процес на демократизация и въпросите за религиозните права и свободи се разглеждат в контекста на процесите на демократизация на ЕС. С тази промяна ние сме свидетели на промяна на религиозното право в Турция. То става по-умерено, при възприемането на все по-ориентирана към ЕС позиция. Изглежда, че процесът на присъединяване на Турция към ЕС създава среда, която води до трансформиране на ориентираните в дясно религиозни политически тенденции. Такава трансформация е твърде съдбоносна в международна система, в която има всякакви възможности за напрежение по културна и/или религиозна линия. Както ЕС, така и Турция има важни интереси от създаването на атмосфера на нарастващ диалог между културите и цивилизациите, а не от възникването на „сблъсък“ между тях. Трансформирането на АКР и религиозното право в Турция открива възможност за среща между исляма и демокрацията в политическото пространство. Твърде важно е в този контекст да се осигури легитимно място за умерения ислям в европейското политическо пространство. В този климат процесът на реформи в Турция не трябва да се разбира само като технически процес на хармонизиране с достиженията на европейското право. Това е значим процес на трансформация, която води към среща на исляма и демокрацията и създава легитимно място за умерения ислям в европейското политическо пространство, като така консолидира многокултурната основа за европейския интеграционен процес.

Турция и ЕС наближават решителния момент в своите дълготрайни отношения. Станахме свидетели на критични точки, върхове и спадове в четиридесетгодишните отношения между Турция и ЕО/ЕС. Въпреки всичко, европейското призвание помогна на Турция в проекта й за отваряне към Запада – водещ принцип на Турската република. Модернизацията беше определена от турските елити като прозападно ориентиране и по-тясно обвързване с Европа. То означаваше преди всичко „цивилизационна мисия“, при която една нарастваща част от турското население контактува със западния начин на живот, поведение и методи. Усилията за отваряне към Запада също така биха довели до икономическо развитие и по-голяма политическа стабилност. Турските елити вярваха, че Европа и Запада са най-вече източници на икономическо развитие, както и модели за обществена промяна.

Проектът за прозападно орентиране е от твърде съдбоносно значение при създаването и консолидирането на рамката на светското начало в турския контекст. Продължителните отношения с Общността/Съюза също така помогнаха твърде много при трансформацията на турския частен сектор в по-конкурентен и глобално ориентиран. Това са важни постижения, но те трябва да бъдат подкрепени посредством трансформирането на политическите структури и институции и консолидирането на демокрацията в Турция. Както показва анализът в предишните параграфи, Турция навлезе в нов период на демократизация след срещата на върха в Хелзинки, а процесът на политически реформи се ускори след като ЕС възприе по-отворен подход към Турция. В този процес основният проект за прозападна ориентация все повече се превръща в конкретен проект за европеизация – един по-сложен процес не само на приспособяване към общите ценности, но и на трансформиране на икономическите и политическите структури и на системите за управление. С хармонизационните закони от последните три години Турция променя своите политически практики и институции и своя подход към политическите проблеми, което изисква важна промяна в мисленето за съобразяване и действие в по-широкия контекст на ЕС. Това е бавен и оспорван процес, но е налице огромен напредък, както се сочи в по-скорошните доклади на Европейската Комисия (Commission…, 2003).

Процесът беше по-бавен и оспорван в случая на Турция поради двузначността на турския график, а също и поради наличието на по-малко стимули, в сравнение с останалите страни кандидатки в настоящия процес на разширяване. Очевидно е, че най-важната повратна точка в процеса на реформите идва със започването на преговорите (Lippert, Umbach & Wessels, 2002; Pyszna & Vida, 2002). Както установяват изследванията, отнасящи се до присъединяващите се страни, процесът на реформи става необратим със започването на преговорите. След началото им, докато страната кандидатка хармонизира своята институционална система съгласно достиженията на общностното право, ставаме свидетели на процеса на европеизация на институционалните структури, както и на публичната администрация на държавата. Годината 2004 е решителен момент в дълготрайните отношения с ЕС, преди всичко защото процесът на реформи в Турция ще стане необратим със започването на преговорите за присъединяване.

Отношенията на Турция с ЕС са на друг исторически кръстопът през 2004 г. Ако Турция започне преговори, процесът на реформи не само ще се ускори, но и ще се консолидира и ще стане необратим. В противен случай процесът може да се забави и да бъде трудно поддържан в бъдеще. Както посочват наблюдателите на отношенията между Турция и ЕС, процесът на присъединяване достига до точката на необратимост. ЕС пое важни ангажименти към Турция, а тя от своя страна мобилизира важни материални, и нематериални ресурси, за да изпълни изискванията за започване на преговори с ЕС. „Въпросът ЕС“ е най-важният във вътрешния дневен ред на турското обществено мнение. В резултат, едно негативно решение на ЕС не само ще навреди на Съюза като достоен за доверие партньор, но ще доведе и до надигането на настроения против ЕС в Турция. Неотдавнашните обсъждания, отнасящи се до възможността да се предложи „специални взаимоотношения“ с Турция, няма да компенсират или балансират вредата, нанесена на отношенията. Вече е твърде късно да се предложи този статус, тъй като турското обществено мнение е настроено за започване на преговори в края на тази година.

Със срещата на върха в Хелзинки ЕС прие по-отворен подход и предложи на Турция статус на страна кандидатка. Изглежда, че е нужно да се отиде с една стъпка напред и да се изяснят отношенията и да се преодолеят съмненията около откриване на преговорите. Това е решаващ момент в отношенията, а също така и момент на предизвикателство. За Турция е предизвикателство, тъй като тя ще приеме многостепенната управленска система на ЕС и ще действа в по-широкия контекст на Съюза. Този процес също така ще заздрави проекта за прозападна ориентация, осъществяван от създаването на Турската република през 1923 г. Това е предизвикателство и за ЕС, тъй като той ще приеме страна, която в продължение на дълго време е била считана за „другата“ в Европа. Но ЕС също така ще бъде в състояние да укрепи своя проект за разнообразие от култури посредством създаването на легитимно място за умерения ислям в политическото пространство на Европа. ЕС посрещна редица предизвикателства в миналото и постигна успех. Той може да посрещне и настоящото предизвикателство.


Използвана литература


BAĞCI, Hüseyin, Jackson JANES & Ludger KÜNHARDT (eds.) (1999), Parameters of Partnership: the U.S.-Turkey and Europe, Baden: Nomas Verlagsgesellschaft, 1999.


BALKIR, C. (1998), The Customs Union and Beyond, in: RITTENBERG, Libby (ed.), The Political Economy of Turkey in the Post-Soviet Era, Westport: Praeger, 1998.


BIRAND, M. A. (1985), Türkiye’nin Ortak Pazar Macerasi 1959–1985, Istanbul: Milliyet Yayınları, 1985.


BREZINSKI, Z. (1997), The Grand Chessboard: American Policy and Geostrategic Imperatives, New York: Basic Books, 1997.


ÇARKOĞLU, Ali & Barry RUBIN (eds.) (2003), Turkey and the European Union, London: Frank Cass, 2003.


CHASE, R., E. HILL & P. KENNEDY (eds.) (1999), The Pivotal States: A New Framework for US Policy in the Developing World, New York: W.W. Norton and Company, 1999.


Commission of the European Communities (1998a), European Strategy for Turkey, Brussels, 3 March 1998.


Commission of the European Communities (1998b), Regular Report of Turkey’s Progress toward Accession, 1998.


Commission of the European Communities (2003), Regular Report of Turkey’s Progress toward Accession, 2003.


ERALP, Atila (1993), Turkey and the EC in the Changing Post-War International System, in: BALKIR, Canan & Allan M. WILLIAMS (eds.) Turkey and Europe, London: Printer, 1993.


ERALP, Atila (1998), Turkey and the European Union in the Aftermath of the Cold War, in: RITTENBERG, Libby (ed.), The Political Economy of Turkey in the Post-Soviet Era, Westport: Praeger, 1998.


KERIDIS, Dimitris & Dimitrios TRIANTAPHYLLOU (eds.) (2001), Greek-Turkish Relations in the Era of Globalization, Dulles, VA: Brassey’s Inc.


KÜHNHARDT, Ludger (1999), On Germany, Turkey and the United States, in: BAĞCI, Hüseyin, Jackson JANES & Ludger KÜNHARDT (eds.), Parameters of Partnership: the U.S.-Turkey and Europe, Baden: Nomas Verlagsgesellschaft, 1999.


LIPPERT, Barbara, Gaby UMBACH & Wolfgang WESSELS (2002), Europeanisation of CEE executives: EU membership negotiations as a shaping power, pp. 980–1012 in: Journal of European Public Policy 8, 6 December 2002.


MAKOVSKY, A. (1997), Turkey’s Faded European Dream, in: The Parameters of Partnership: Germany, The U.S. and Turkey, Conference Report, American Institute for Contemporary German Studies, The Johns Hopkins University, 1997.


NICOLAIDIS, Kalypso (2001), Europe’s Tainted Mirror: Reflections on Turkey’s Candidacy Status after Helsinki, pp. 245-277 in: KERIDIS, Dimitris & Dimitrios TRIANTAPHYLLOU (eds.), Greek-Turkish Relations in the Era of Globalization, Dulles, VA: Brassey’s Inc.


ÖNIŞ, Ziya (2003), Domestic Politics, International Norms and Challenges to the State: Turkey-EU Relations in the post-Helsinki Era, pp. 9-34 in: ÇARKOĞLU, Ali & Barry RUBIN (eds.), Turkey and the European Union, London: Frank Cass, 2003.


PETERSON, John & Helene SJURSEN (eds.) (1998), A Common Foreign Policy for Europe? Competing Visions of the CFSP, London; New York: Routledge, 1998.


PIENING, Christopher (1997), Global Europe: The European Union in World Affairs, Boulder, Colo.: L. Rienner Publishers, 1997.


PYSZNA, Dorota & Krisztina VIDA (2002), The Management of Accession to the European Union in Poland and Hungary, Institute for World Economics, Hungarian Academy of Sciences, Working Paper No. 128, October 2002.


RITTENBERG, Libby (ed.) (1998), The Political Economy of Turkey in the Post-Soviet Era, Westport: Praeger, 1998.


TEKELI, I. & Selim ILKIN (1991), Türkiye ve Avrupa Topluluğu, 2 vols., Ankara: Ümit Yayıncılık, 1991.


TERZI, Özlem (2003), Formulation and Implementation of a Common Foreign Policy of the European Union, unpublished doctoral dissertation, Department of International Relations, Middle East Technical University – Ankara, Turkey, 2003.


--------------------------------------------------------------------------------

1.За по-изчерпателен анализ на отношенята на Турция с ЕС по време на Студената война, виж: Eralp (1993), Birand (1985) и Tekeli & Ilkin (1991).
2. Тези предварителни условия включвха: (1) създаване на задоволителни и стабилни отношения между Гърция и Турция, (2) уреждане на спорове с помощта на юридически процедури, (3) зачитане и закрила на малцинствата и на човешките права, както и (4) подкрепа за преговори под егидата на ООН за постигане на политическо решение в Кипър.
3. За подробен анализ на отношенията в митническия съюз, виж Balkir (1998).
4. За по-изчерпателен анализ на ролята на Турция като водеща държава, виж: Brezinski (1997), както и Chase, Hill & Kennedy (eds.) (1999).
5. За анализ на развитието на европейската система за сигурност и ролята на Турция, виж: Kuhnhardt (1999).
6. За по-изчерпателен аналзиз, виж: Nicolaidis (2001).
7. За по-изчерпателен анализ на инициативите на външната политика на ЕС, виж: Petersen & Sjursen (1998), Piening (1997) и Terzi (2003).(http://www>becsa>org)