"Yes" for Turkey in EU

На 14 април 1987 г. Турция подава молба за членство в сегашния ЕС. Дълго време се излизаше с формулировката, че политическите и икономическите предпоставки за воденето на преговори за присъединяване все още не са налице, и че съюзът трябва да продължи да следи подготовката на Турция за членство. Ледът, образно казано започна да се разчупва в края на 2004 г. и особено по-време на председателстването на Великобритания през втората половина на 2005 г. Безспорния голям успех за турската дипломация е преодоляването на т.нар. „австрийски инат”, изразяващ се в настояването за алтернативен статут на „привилегировано партньорство”. Това е гарантирано в параграф първи на пътната карта с думите, че „общата цел и на ЕС и на Турция е пълноправно членство”.
Започването на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС открива една нова визия за Европа през ХХІ в., но я поставя и пред предизвикателството на съдбоносни промени, каквито до този момент не е имал съюза. Спецификата на преговорите си личи и от един много прост, но многопоказателен факт, че ще върви по 35 глави, за разлика от България и Румъния, чиито преговори протичат по 31 глави. Сред анализаторите няма спор, че преговорния процес с Турция ще върви много трудно и мудно.
Решаването на кипърския проблем е от жизненоважно значение не само за Анкара, но и за самия ЕС. Големия препъни камък от една страна е статута на призната единствено от Турция Севернокипърска турска република, но от друга страна, тя е неразделна част от последователната външнополитическа линия на турската държава по този въпрос. Не бива да се забравя, че Турция все пак е наследник на Османската империя и преговорите с нея по-какъвто и да е въпрос немогат да протичат от позицията на силата и несъобразяването на специфичната й роля. Векове на ред нейният политически елит е получавал образованието си в Западна Европа, а след края на ІІ СВ и в САЩ, като прибавим и самочувствието на дипломацията и на бивша империя, на уникалност и на различие от останалите страни с мюсюлманска религия, ЕС ще бъде изправена пред невиждано предизвикателство. Ако до този момент, ние бяхме свидетели по-скоро на преговори в стил „ние казваме, вие безусловно изпълнявате”, по отношение на страните от бившия социалистически лагер. То с Турция този подход ще доведе до задънена улица, както преговорите, така и крайното решение на кипърската криза. Не бива да се забравя ролята на Турция в НАТО, нейната армия е втората по-големина след тази на САЩ. В рамките на евроатлантическото партньорство тя е важен стратегически съюзник на страните от Европа. До есента на тази година ще узнаем каква ще е развръзката, когато изтича даденият от еврокомисаря Оли Рен срок за уреждане на отношенията между Анкара и Никозия. От преговорите с ЕС ще зависи и регулирането на отношенията на Турция с Гърция и Армения.
Голямо предизвикателство за Турция представлява и спазването на човешките права. Европа няма да си затвори очите за кюрдския проблем и да каже „той не съществува”, пък и не само за него. Защото отношението в Турция към кюрдите и останалите етноси не се различава особено и е далеч от възприетите норми и принципи в страните от ЕС. Турция беше разтърсена от невиждани за последните години безредици в югоизточния район с преобладаващо кюрдско население. Всичко започна на 28 март 2006 г. от погребението на активисти на ПКК, което прерасна в масови протести, които за няколко дни стигнаха до Истанбул. Множество наблюдатели окачествиха тези безредици, като палестинската интифада заради участието на деца, които хвърляха камъни по войниците. ЕС набеляза шест законодателни пакета, които включват : реформа на наказателния кодекс и наказателно-процесуалния кодекс, като и нулева толерантност срещу изтезанията. За чието спазване ще се следи най-строго.
Отношението на гражданите в страните на ЕС по-отношение на преговорите за присъединяване на Турция е негативно. С елементи на туркофобия, която стига на моменти до ислямофобия, неща които няма как да се съгласим, че имат нещо общо с ценностите на демокрацията. Страхът е обясним от гледна точка на неизвестното и голямото историческо предизвикателство. Като част от ЕС Турция със своята територия от 775 000 км? ще е най-голямата държава в съюза, а със своето население от 70 млн. ще е на второ място след Германия. Това ще промени коренно конфигурацията в ЕС. Турция ще една от държавите с най-голям брой представители в Европейския парламент. Едно от широко разпространените мнения в Европа за Турция е, че тя трябва де бъде буфер между ЕС и страни като Иран, Ирак и Сирия, отколкото самият съюз да има външна граница с тях. Това мнение е пример за страх от неизвестното и да бягаш от отговорността да посрещаш предизвикателствата на времето.
На 24 март 2006 г. ЕС отправи искане към България и Румъния да изразят становищата си по-въпроса за следващото разширяване на ЕС, което включва страните от Западните Балкани и Турция. На което ние още нямаме изразено официално становище. Сергей Станишев, Георги Първанов и бившия министър-председател Симеон Саксгобурготски използват общите фрази, че с присъединяването на Турция ще се увеличи сигурността в региона, и че са за по-скорошното приемане на Турция в ЕС. Съмнения относно приемането на Турция в съюза открито изразява Иван Костов и Волен Сидеров. Като съседка на Турция България трябва да има ясно изразена позиция по този въпрос. Не можем да бягаме от въпроса и да се опитваме да го разтакаваме във времето. Защото разбирате ли това не е на дневен ред сега у нас и нека първо нас да ни приемат, пък след това ще му мислим по този въпрос. България трябва да се научи да участва във формирането на общата политика на ЕС и какъв по удачен повод от това е дискусията по Турция. Само така ще съумеем да покажем умението да мислим в перспектива и в интерес на общността, чийто член искаме да бъдем. По отношение на големия и мощен наш съсед Турция, ние трябва да имаме ясна, конкретна и категорична национална позиция, изразяваща се в полза на пълноправно членство на Анкара в ЕС.
Позицията „за пълноправното членство на Турция в ЕС” е безспорно непопулярна сред българското общество, но от политическа и стратегическа гледна точка тя е необходима и оправдана. Който я вземе и приеме днес ще бъде обявен от мнозина като предател, но това е първосигнална и защитна реакция, в такива моменти именно историята ще е големия съдник. Турция има своето място в ЕС, тя е неразделна част от него. Към нея не би трябвало да се гледа със стереотипи и идеологеми от миналото, че тя е била империя, че е мюсюлманска страна, с различна култура и т.н. и т.н. Като се изключва възможността да могат да се променят нещата. С членството на Турция в ЕС самият съюз ще продължи да умиротворя и демократизира континента, но и да започне да се проявява в бъдеще като актьор от глобално значение. Присъединяването трябва да стане съгласно общите критерии от Копенхаген, а не да се търси варианта на по-тясна връзка между съюза и Турция. Дори и продължителността на преговорите да е 15-20 години. Сега е ясно, че Турция може да стане най-рано член през 2014 г., когато трябва да се въведе новата бюджетна рамка на ЕС.
Малшансът на Турция е, че тя започна преговорите в момент на криза на идентичността на ЕС, във времето на провалилия се проект за Евроконституция, като с приемането на България и Румъния сред гражданите на съюза надделява мнението, да се спре и да се преосмислят нещата. Но именно в това е може би големия шанс на Турция. Възможността и зелената светлина вече е дадена от политиците, но хода на преговорите ще зависи от реформите и темпото, с което протичат в самата турска държава. От това ще зависи дали ще се преодолее до голяма степен скептицизма и негативизма сред населението в ЕС за пълноправното и членство. Дискусията за или против членството на Турция в ЕС ще доведe може би до намирането на формулата на бъдещето на самия съюз. Дали ще бъде общност на всички европейски нации или федерален модел, какъвто беше залегнал в Евроконституцията. Може би пък ще се формира някакъв трети модел на бъдещо развитие и функциониране на съюза, който образно можем да го кажем трети път, съчетаващ в себе си елементи на двата основни дискутирани модела на развитие на ЕС.
ЕС има нуждата от една демократична Турция, която да е неразделна и неделима част от нея и трябва да се подкрепи в това нейно желание и намерение. Не трябва да се дава и миг на съмнение, дори най-малката нотка, че Турция е нежелана, защото се открива пътя и възможността на нейната ислямизация. А от това най-малко имаме полза ние като държава, пряко граничеща с нея. Европа ще бъде много по-конкурентноспособна, хомогенна и обединена, когато в нейните редици бъде Турция.


Борислав Ангелов
политолог
(obshtestvo>net,2006 г.)