Новият български посланик в Анкара:България подкрепя Турция за ЕС
Нихал Йозерган
Кореспондент в Турция
Автор:Нихал Йозерган - кор. на БНР в Истанбул
Градът на българските изселници, Бурса, днес беше домакин на годишната среща на европейските посланици в Турция. Тя се организира от постоянния представител на Европейската комисия в южната ни съседка Марк Пиерини. За пръв път на срещата участва новият ни български посланик в Анкара - Красимир Тулечки.
Красимир Тулечки, който връчи акредитивните си писма през октомври, е новият ни посланик в Анкара след близо година луфт на този пост.
"ЕК провежда тазгодишната среща на европейските посланици в Бурса, тъй като този изселнически град е в икономическия фокус на ЕС. 10% от експорта на страната за европейските страни Турция дължи именно на Бурса, който е един от най-развитите индустриални, икономически и селскостопански центрове в южната ни съседка”, каза пред БНР посланик Тулечки.
На въпрос на турски колеги кога според него Турция ще влезе в ЕС той заяви, че "отговорът приоритетно зависи от турските политически ръководители, които с поведението си ще скъсят или удължат дистанцията".
Той припомни още, че принципно България подкрепя европерспективата на Турция и допълни, че смесена българо-турска работна група ще бъде свикана в София на 17 декември, за да разисква по някои нерешени въпроси между двете страни.
Следобяд новият ни посланик се срещна и с българските изселници.
"За мен като посланик на Република България, представлява интерес населението на града, и лично за мен дори е чест, че най-динамично развиващият се град в Турция до голяма степен дължи това на хората, които са родени в България", подчерта Тулечки.
Портал Турция
УНГАРИЯ И ГЪРЦИЯ ИЗРАЗИХА ПОДКРЕПАТА СИ ЗА ЧЛЕНСТВОТО НА ТУРЦИЯ В ЕС....
По време на срещата на външните министри на двете страни в унгарската столица Будапеща, бе постигната съгласуваност за организирането през 2011та година на среща на високо равнище с дневен ред Турция....
Изпратена 28.11.2010 11:01:45 UTC
Обновена 28.11.2010 11:01:45 UTC
Унгария и Гърция изразиха подкрепата си за членството на Турция в ЕС.
По време на срещата на външните министри на двете страни в унгарската столица Будапеща, бе постигната съгласуваност за организирането през 2011та година на среща на високо равнище с дневен ред Турция.
Външният министър на Унгария, която ще поеме през януари 2011та година мандатното председателство на ЕС, Янош Мартони, обсъди с гръцкия си колега Димитрис Дручас бъдещето на ЕС и двамата външни министри се спряха специално на процеса на членство на Турция.
Мартони и Дручас постигнаха съгласуваност над плана на Унгария да предприеме инициативи в периода си на мандатно председателство с цел да се придаде нов тласък на забавения процес на членство на Труция в ЕС.
Мартони акцентува на подкрепата на Унгария за членството на Турция, а Дручас каза че след общите парламентарни избори в Турция през 2011та година, е необходимо да бъдат осъществени преговори с Анкара и трябва да се организира среща на високо равнище на ЕС с дневен ред Турция.
Мартони и Дручас посочиха като цел на тази среща подновяването на доверието на турската общественост към ЕС и получаването на гаранции от Турция по въпроса за изискваните критерии.
ТРТ / "Yes"
„Тагесшпигел”:Турция иска ЕС да вземе решение до две години
16 ноември 2010
Анкара. Турският държавен министър и главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш подчертава, че Турция вече технически е готова за членство в европейския блок. Той настоява в рамките на две години страните от ЕС да постигнат консенсус за това дали подкрепят или са против присъединяването на Турция, съобщава германският вестник „Тагесшпигел”.
В последния доклад на ЕК за напредъка на страната бяха отбелязани положителните реформи в Турция, но бяха откроени и редица недостатъци.
иаф / "Yes"
Коалиционното правителство на Великобритания е най-силният поддръжник на присъединяването на Турция към Европейския съюз
Великобритания е най-активният адвокат на Анкара за членство в ЕС
15 ноември 2010 10:49
Коментар на Гасан Насър
Лондон /Великобритания /КРОСС/ „Коалиционното правителство е най-силният поддръжник на присъединяването на Турция към Европейския съюз и ние се гордеем, че сме неин водещ адвокат в това начинание". Това заяви министърът на европейските въпроси Дейвид Лидингтън в правителството на британския премиер Дейвид Камерън в своя статия, публикувана вчера в авторитетния вестник „Файненшъл таймс". Той допълва, че Великобритания не е свалила помпоните на турската молба за еврочленство в коментар на твърденията, че Анкара вече е загубила своите основни поддръжници.
Британският министър отстоява тезата, че никога Обединеното кралство не е имало толкова категорична позиция по този важен за ЕС въпрос. Той с гордост декларира, че това е свършило единствено неговото правителство.
Лидингтън отбелязва, че визитата на Камерън през юли тази година в Турция е придала нова динамика на двустранните отношения. Британската подкрепа на Анкара за еврочленството се е превърнала в основа на договора за стратегическото партньорство между двете страни, подписан от двамата правителствени ръководители. Според британския министър Дейвид Камерън е бил в Анкара, „за да работи в полза на еврочленството на Турция и за да се бори за него".
Интересното е, че за да аргументира силната си протурска позиция британският политик се позовава и на действия в подобна посока, осъществени и от други европейски държавници. Очевидно е желанието тя да бъде представена едва ли не като общо европейска. Министър Лидингтън отбелязва, че на 9 ноември 2010 г. в италианския вестник „Ла република" е била публикувана съвместна статия на външните министри на Турция и Италия. Материалът е защитавал становището за необходимостта от присъединяването на Анкара към ЕС.
Все пак Лидингтън признава, че след публикуването на последния доклад на ЕК за напредъка на Турция в самата страна е намалял общественият евроентусиазъм, а „основните протурски мажоретки" - Великобритания и Испания, са свалили помпоните в нейна подкрепа. Веднага след това обаче британският политик отрича случаят с неговата страна да е идентичен, без да споменава нищо за иберийците. Според британския министър причината за това е неуспеха на турското правителство да гарантира защитата на етническите и религиозните малцинства, свободата на словото и правата на жените. Въпреки това, британското официално лице отбелязва реализираните широкомащабни реформи и прогреса в областта на съдебната власт, намаляването на ролята на военните и отстояването на основните права на човека в страната.
Лидингтън е убеден, че тези факти доказват твърдите ангажименти на Анкара по пътя на реализирането на нейното еврочленство. Той защитава позицията, че Турция трябва да стане член на ЕС, заради решимостта си да прави реформи. В тази връзка британският министър по европейските въпроси за пореден път декларира непоколебимата политика на правителството си да подкрепи Анкара за пълноправното й членство в ЕС.
Обединеното кралство, Испания, Италия, Швеция и Полша са най-ревностните защитници на турското еврочленство в ЕС. Общественото мнение на тези страни е склонно най-активно да подкрепи европейските аспирации на Анкара. Редица експерти отстояват тезата, че една от основните причини за подобна външна политика е географската им отдалеченост от Турция и липсата на негативни исторически „натрупвания" в двустранните отношения.
Необходимо е да се отбележи, че мнението на високопоставения политик от Лондон не съответства на общоевропейското настроение. Последните социологически изследвания, проведени включително и с участието на турско академично звено, показват, че при един евентуален референдум повече от половината европейци ще се произнесат срещу приемането на Анкара в ЕС.
Присъединяването на Турция към съюза е проблем, превръщащ се в един от водещите за основните политически сили в Европа. През периода 1-3 ноември 2010 г. в Истанбул бе проведена кръгла маса под надслов: „Пет години преговори и перспективи на връзките Турция - ЕС". В нея взеха участие евродепутати от Европейския свободен алианс - Зелени, турски политици и множество неправителствени организации. Форумът застана зад становището на фракцията на Европейската зелена партия по отношение на този важен въпрос. То може да бъде обобщено по следния начин: „ЕС и европейските Зелени могат да помогнат на Турция да продължи реформите, но именно Анкара е тази, която „трябва да си свърши работата". Страната трябва по-скоро да работи, за да реши важните проблеми на своето присъединяване, отколкото да се оплаква от липса на подкрепа". В позицията не личи експлицитен ангажимент в полза на турското еврочленство.
агнеция крос / "Yes"
Какво ни носи натискът за референдум за членството на Турция в ЕС
Отново отделни политици и среди говорят за български референдум „за” или „против” влизането на Турция в ЕС. Защо ли?
Всеки, който вярва, че последователността и разумът в политиката са не просто важни, а са неотменим дълг на политиците и правителствата, може да помисли върху следните няколко факта и върху въпросите, които те поставят.
Турция е приета за член НАТО през 1952 г., след като застана категорично на страната на Запада и подкрепи със свои войски Обединените нации в Корейския конфликт. С армия втора по големина след Съединените щати, Турция пое ангажимента заедно с всичките рискове да бъде крепостна стена срещу евентуална съветска инвазия в Европа през черноморския и средиземноморския региони. Турция и Норвегия бяха единствените страни в НАТО, имащи граница със Съветския съюз. През всичките тези повече от 50 години никой не поставяше под съмнение принадлежността на Турция към Евроатлантическото пространство, нито ролята й за общата сигурност на Европа.
От наша гледна точка има още един твърде важен исторически детайл – Турция искрено и активно подкрепи България в желанието ни да се присъединим към НАТО, което успешно постигнахме на 29 март 2004 г. по времето на най-критичната заключителна част от преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз.
Решението за започване на преговори с Турция и Хърватия беше взето през 2005 г. Предстоят дълги преговори и доказване на изпълняване на все по-високи критерии и стандарти – процес, през който нелеко премина и България. Решението за приемане на Турция в ЕС е все още твърде отдалечено във времето и не е в дневния ред нито на нашето, нито на правителствата на европейските ни партньори.
Европейският съюз е общност, за която икономическата свобода, стабилност и просперитет, редом с културното многообразие, са основни ценности. В състояние ли е някой да аргументира смислено защо едни държави на територията на Европа да имат правото, а други – не, да желаят да станат част от тази общност, ако отговарят на критериите и приемат демокрацията като фундаментална процедура?
Днес е политически модно сред радикалистите в Европа да създават противопоставяне именно на основата на културното многообразие. Но модата е по същината си мимолетна и обикновено е белег на отделна група хора, които търсят да се отличат от останалите. За нас, българите, такова противопоставяне е още по-неестествено – защото става дума за най-голямата ни съседна страна, с която отношенията ни се развиват възходящо. Още повече, че географски страната ни e на пътя на Турция към Европа и за пръв път в най-новата ни история се открива възможност да допринесем за по-успешното бъдеще на Стария континент. Нека си припомним и една наша стара българска житейска мъдрост: .
kingsimeon.bg
"Yes"
© снимка: Reuters
Гюл:ЕС трябва да приеме Турция, ако иска да остане световна сила
Европейският съюз трябва да приеме Турция за свой член, ако иска да остане глобален фактор. Това заяви турският президент Абдуллах Гюл, цитиран от Ройтерс.
"Предвид факта, че международният баланс на силата се измества към Изтока и Азия, за ЕС наистина е стратегически императив да има Турция за свой член", подчерта Гюл в реч в Лондон пред британския аналитичен институт "Чатъм хаус". "Наблюдавам със съжаление, че някои европейски лидери не виждат правилно бъдещето на света след 20,50, 70 години."
Турският президент направи това изявление преди ЕС да представи днес своя доклад за напредъка на страната по пътя й към членство. Европейският съюз ще разкритикува Турция, че не е успяла да направи реформи в области като свободата на медиите.
В реч, която произнесе по-късно в Оксфорд, турският президент заяви, че някои държави от ЕС създават изкуствени проблеми пред преговорите за членство на страната му.
Абдуллах Гюл съобщи, че Турция очаква да бъде домакин "някъде в скоро време" на преговори между Иран и шестте велики сили.
Иранският министър на външните работи Манучехр Мотаки обяви в събота, че страната му е готова да преговаря с петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай) плюс Германия за ядрената си програма. Като най-подходящо място за такава среща Мотаки посочи именно Турция.
Абдуллах Гюл ще получи днес наградата "политик на годината" на британския Кралски институт за международни отношения "Чатъм хаус", предаде ИТАР-ТАСС, пише БТА.
Турският президент ще бъде удостоен със символичния приз на авторитетния британски аналитичен център за своя позитивен принос за развитието на международните отношения. Гюл ще бъде отличен за своите усилия за регулиране на конфликтите в Близкия изток, включително за посредническата си роля в преговорите между политическите сили в Ирак и между Афганистан и Пакистан, както и за провеждането на реформи, приближаващи Турция към Европейския съюз.
дарик / "Yes"
Публикации
