28.05.2011
Ина Друмева
Кандидатурата на Република Турция за членство в ЕС изправя европейските политици и държавници пред големите въпроси за бъдещата съдба на ЕС - въпроси, на които те нямат отговор.
Това заявява президентът Жельо Желев в словото си при откриването на ХІІІ-та Международна конференция на Балкански политически клуб в София.
Много държавници дори се боят да мислят по този въпрос, подчертава Желев в присъствието на президентите Първанов и Петър Стоянов, експремиера Сакскобургготски, редица настоящи и бивши балкански държавни лидери.
Желев изтъкна, че не е трудно да се види страхът на големите европейски държави като Франция и Германия например, които според него се притесняват от конкуренцията на други, по-големи от тях страни, които ще имат повече депутати в ЕП и ще могат да влияят върху решенията на ЕС.
Според Желев тези опасения са неоснователни и почиват на предразсъдъци. "Голямото бъдеще на ЕС е в неговото по-нататъшно разширяване и Турция е неделима част от него", заяви Жельо Желев.
Той допълни, че южната ни съседка може да даде много на ЕС, ако бъде пълноправен член на съюза и изброи някои от плюсовете на членството на Турция в европейската общност.
Колко страни биха могли да предложат и донесат такива големи дарове на ЕС с получаването на пълноправно членство в него?
"Едно 71-милионно младо и работоспособно население, една работеща пазарна икономика с голям потенциал и военна сила, с която всички ще се съобразяват", подчерта Желев и допълни, че в НАТО Турция е втора по мощ след САЩ.
Според президента е важно и че Турция ще даде едно силно влияние на ЕС в арабския сват по линия на исляма. "Турция е мюсюлманска страна и в същото време е светска държава, която отдавна и категорично е отхвърлила шериата, осъжда ислямския фундаментализъм и тероризъм, играе ролята на първа бариера срещу тях по пътя им към Европа", изтъкна още той.
По думите му, присъединяването на Турция към ЕС ще доведе до едно също толкова силно влияние върху бившите съветски републики в Средна Азия по линия на езиковата близост и отчасти на исляма. Според него това не може да бъде безразлично на ЕС, тъй като там се намират голяма част от залежите на природен газ и нефт, както и на редки метали и минерали.
Жельо Желев изтъкна и че неографското разположение на южната ни съседка и свързаните с това геостратегическо и геополитическо значение е мост между два континента и кръстопът на различни култури и цивилизации.
Желев посочи още, че Турция е с най-добрата инфраструктура и транспортна система в балканския регион. Според него с изграждането на трети мост над Босфора и тунел под Босфора практически Коридор номер 8 ще се превърне от трансконтинентален в интерконтинентален.
"Колко страни биха могли да предложат и донесат такива големи дарове на ЕС с получаването на пълноправно членство в него?", запита риторично президента Желев.
Той посочи, че предразсъдъците и предубежденията по въпроса за присъединяването на Русия и Турция към ЕС са много дълбоки. "Ние живеем в свят, в който пластовете се разместват в планетарен мащаб, а с това и интересите на държавите се променят", заяви убедено Желев.
Той направи и подробен отчет за дейността на Балканския политически клуб и очерта основните акценти в 10-годишната работа на клуба.
"Ако трябва да даваме оценка за работата на клуба, мисля, че тя трябва да бъде положителна и по петобалната система, би трябвало да бъде 4+", посочи Жельо Желев.
Той призна, че не всичко, което участниците в клуба са искали да направят, се е случило. Желев даде пример с Коридор № 8, който е първата цел на клуба, но и до днес не е изцяло изграден. Вторият мост на Дунав, за който започна да се говори още в началото на прехода, също все още не е завършен. Не е построена магистралата „Хемус" и отсечката, която трябва да свърже Видин и Калафат.
Президентът Желев посочи, че само три от балканските държави са станали членки на ЕС и НАТО - Словения, Румъния, България, а европейското развитие на Балканите е една от приоритетните цели за Балканския политически клуб.
нюз.бг / "Yes"
Публикации
