Брюксел, Ройтерс/БТА
Европейският съюз ще отвори две нови преговорни глави в преговорния процес на Турция за членство в ЕС в сряда, реши комитета на постоянните представители на страните от Европейския съюз на тяхната първа официална среща след срещата на върха на 27-те страни-членки миналата седмица, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на дипломатически източник.
Отварянето на главите "Защита на потребителите и тяхното здраве" и "Трансевропейски мрежи" последва постигнатото в петък споразумение на срещата на върха за създаването на Група за размисъл за бъдещето на Европа, поискано от френския президент Никола Саркози, който се противопоставя на членството на Турция в ЕС.
Така броят на главите, които ще бъдат отворени с Турция, се увеличава на 5, от общо 35-те, които са нужни за приключването на процеса на присъединяване.
Анкара започна преговорите за присъединяване към ЕС през 2005 година, но напредъкът им беше твърде бавен заради споровете във връзка с Кипър и зачитането на човешките права.
От края на миналата година бяха замразени преговорите по 8 глави, заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за корабите и самолетите от Република Кипър.
В петък лидерите на ЕС избраха бившия испански премиер Фелипе Гонсалес, някогашен противник на поканата към Турция за членство в ЕС, да оглави Групата за размисъл за бъдещето на ЕС.
Гонсалес е променил своята позиция и сега казва, че ЕС трябва да спази всичките си ангажименти по отношение на Турция, каза говорител.
Френският президент Никола Саркози твърди, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Той руши икономически и културни връзки, за да не омърси Турция представата му за немюсюлманска Европа. Снимка: Ройтерс
Докато френският президент се опитва всячески да спре Турция по пътя й към ЕС, хиляди турци демонстрират в големите градове и настояват страната да запази религиозните си корени. Снимка: Ройтерс
Дженгиз Актар*
По въпроса за Турция в Европейския съюз Никола Саркози има предимство с ясната си позиция (той отхвърля присъединяването на страната), но не непременно и предимство с ясните си възгледи. Нека си припомним фактите.
През 1999 година Европейският съюз обяви Турция за страна кандидат, като каза, че ще се присъедини към него на базата на критериите, изисквани от останалите кандидати. Франция е страна по договора. Кандидатурата беше потвърдена през декември 2004 година, когато Турция беше поканена да започне преговори за присъединяване.
Почти незабавно във Франция беше създаден политико-дипломатически “партизански отряд” за предотвратяване на това евентуално присъединяване. При Жак Ширак тонът беше умерен, но при Никола Саркози се радикализира. В този механизъм географията се намеси със смехотворни аргументи, които например, оставят Кападокия - древна християнска земя - извън европейския ареал.
Никола Саркози набляга: Турция, това е Мала Азия, а не Европа. Убеден е, че ще е твърде късно да се каже “не”, когато преговорите приключат и тогава той ще се окаже лош играч. Новият силен човек залага на създаването на пречки, като едновременно се опитва да измисли алтернативи на членството. Говори за абсорбационния капацитет на Европейския съюз, за привилегировано партньорство или за Средиземноморския съюз. Това обаче е разтягане на локуми по твърде неясни идеи. Никога никой, включително нито един саркозист, не е успял да каже ясно какво означават тези евтини заместители.
Между другото, от самото встъпване в длъжност на Саркози започна офанзива по всички линии. Съветникът на френския президент по дипломатическите въпроси Жан-Давид Левит отиде в Анкара, за да съобщи на турците, че Франция ще се противопостави на отварянето на главите, които имат пряка връзка с присъединяването - онова, което наричат “всичко освен институциите”. В Брюксел държавният секретар по европейските въпроси Жан-Пиер Жуйе заяви, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Т.е. обратното на онова, което беше потвърдено в Хелзинки.
През юни Франция наложи вето на отварянето на една от тези глави, която се отнася за еврото. Условието за отварянето на останалите е създаването на комитет на мъдреците, който да помисли за бъдещето на съюза. Върхът е, че през ноември Франция поиска да бъде отложен Културният сезон на Турция, предвиден за юни 2009 година, с мотива, че тогава ще са изборите за Европейския парламент. Да не ни се пречкат турците! В Брюксел представителят на Франция се пазари за фразите от европейския жаргон като “партньорство за присъединяване”. Той оспорва всичко, при което се говори за присъединяване. Тези опити едва ли ще бъдат успешни, но пък нанасят непоправими вреди на френско-турските отношения.
Днес повече от всякога политиката на Франция към Турция се свежда до привилегироване на двустранните връзки при пълно игнориране на европейския процес на тази страна. Европейската карта обаче остава жизненоважна за Турция и тя неизбежно прави преоценка на отношенията си, имайки предвид поведението на Франция към нея при преговорите за присъединяване. Изведнъж се оказа Франция настрана от плановете за газопровода “Набуко”, както и от други големи проекти. Незначителни може би в общия механизъм, те обаче нанасят вреди на засегнатите френски компании.
Методът “Саркози” срива дори културните връзки. Това, че хората на изкуството си скубят косите, също като бизнесмените, дипломатите и най-големите приятели на Франция, изглежда е последна грижа на властта.
Саркози става нервен, като чуе думата “турски”. В крайна сметка, той не се интересува от трансформацията на Турция под влияние на европейски импулс. Нито пък от потенциалното влияние на нейната европейска интеграция върху Средиземноморския регион, на който той толкова залага. Не държи и на косвеното послание, което ще отправи Европа, като приеме една светска мюсюлманска държава. Ако намеренията му бяха такива, той щеше да изисква повече воля от турците по техния път на реформи.
Не, изборът на Саркози е да попречи Турция и онова, което тя представлява, да влязат в Европа и да омърсят представата му за Европа и за Франция: Европа, която е немюсюлманска и френска. Говори се, че той ще се изкуши да направи посещение в Турция. Не зная дали турците ще бъдат снизходителни като алжирците, за да изслушат неговите откровения, които често граничат с арогантността.
Дебатът за Турция, който е в самото си начало, е прекалено важен, за да бъде поверен на Саркози. Да направим така, че той да може да продължи трезво, в полза на всички.
*Дженгиз Актар е специалист по европейските въпроси, преподавател в университета “Бахчешехир” в Истанбул
Старите страни членки забавиха реформите за сметка на новите
Интервю на Светломира Димитрова
- Госпожо Гулар, обвиняват ви, че в книгата „Големият турчин и Венецианската република“ вие се противопоставяте на приемането на Турция в Европейския съюз. Какви са причините за това?- Не, обратно на това, което се твърди, аз не съм против приемането на Турция, но съм за това да се внимава оттук нататък как ще се изгради Европейският съюз. Защото ЕС се промени през годините, но и не се е променил достатъчно. В това е проблемът. Например новоприетите държави, като България, направиха усилия, за да осъществят икономически, социални, политически реформи, и то дълбоки, и за кратко време. Така че преходът стана относително бързо. А старите членки не се оказаха способни да извършат реформи и преди да приемат новите страни, да предложат една по-ефективна, по-активна организация, да стигнат до общи виждания по дадени проблеми. ЕС все още няма обща външна политика, няма обща политика в енергетиката, няма обща система за контрол по границите си. Тоест огромният проблем е, че ЕС не се е променил достатъчно.- Франция ли имате предвид?- Франция не се е променила много - през последните 25 години тя живее в относителна неподвижност. Жалко, защото икономиката й не се развива добре. Големият приоритет пред нея е да намали държавния сектор и да реформира основно университетите, включително и развитието на науката. През последните години бяха направени реформи в пенсионното осигуряване, но това далеч не е достатъчно. Проблемът е в това, че французите се страхуват от бъдещето и от промените. Те искат държавата да ги пази от всякакви рискове. Саркози прави наистина усилия преди всичко в намаляването на бюджетния дефицит. Но той трябва да побърза, за да се справи страната с глобализацията.- А кои страни успяха в реформите?Германия е една от страните, които наистина успяха през последните 15 години. Тя реформира администрацията, реформира повечето сектори в Източна Германия – пазарът на труда, пенсионното осигуряване, обществените фондове. Сред добрите примери са Дания и Швеция. Австрия реформира университетите си. За съжаление южните страни членки все още имат проблеми. На първо място е Италия, която закъснява със структурните реформи.- А какъв е шансът на Турция да влезе в ЕС?Европа не се е подготвила да приема нови членове. В Турция е много силно изразен елементът на светската държава, но в някои отношения. Преобладава мюсюлманската религия, която е под контрола на държавата. Но остава твърде малко място за другите религии – особено православните и католиците. Дори напоследък имаше атентати срещу представители на други изповедания. Турция избира президент по кемалистките закони, който защитава светската държава. Но последният избран президент е от партия, която декларира, че е последователка на исляма. Има няколко възможни варианта. Най-благоприятният вариант е да се каже, че светската държава се приема дори от мюсюлманските партии. Тогава няма нищо лошо в това, ако президентът е мюсюлманин, но защитава светската държава. Не бива да се смята, че светската държава воюва с религиите. Обратно – тя създава еднакви условия за всички изповедания. Неблагоприятният вариант би бил, ако една религия вземе връх, ако въведат фереджета в университетите, ако направят задължителни училища за изучаване на Корана. Дори „Файненшъл таймс“ през 2005 г. се запита за какво ще й послужи на Турция членството в ЕС – дали за да се интегрира, или спокойно да премахне светската държава.- А как виждате България?- Сега откривам България, но всички срещи, които имах, бяха в много конструктивен дух. В други страни от новите членки има много по-голяма сдържаност. И мисля, че България ще даде много положителен принос за Европа. Въпреки че има още дълъг път да извърви по отношение на икономиката. Това се вижда и по състоянието на сградите. Дори в София има още много да се наваксва. Бях приятно впечатлена от това, че България без съпротива иска да подпише Европейския договор. Това е признак на освободеност и е много положително. Тук хората виждат Европа в много положителна светлина. Никой не настоява на думите „национален суверинитет“. Докато в Полша, в Чешката република това е лайтмотивът.- А как възприемате партията ДПС?- Концепцията във Франция е за република, която не приема малцинствата. Във Франция всички сме равни пред закона, все едно дали сме от чужд произход. Това е в резултат на емиграцията от векове. Лично аз не съм френска националистка, но смятам, че френският модел не е лош. Защото във Франция се преценевят хората по тяхната стойност. Лично аз съм с чужд произход, но не желая във Франция да ме затварят в рамките на някаква група. Искам да бъда оценявана според това, което представлявам и което мога да правя. Защото аз нося отговорност за това. Нямам нищо общо с факта, че моите баба и дядо са дошли от Италия преди 80 години. Знам, че на Балканите тези проблеми имат много важно значение, но смятам, че българските граждани от турски произход са много добре интегрирани тук. Те са български граждани. И снощи разговарях с г-н Казак, който е български депутат от турски произход.Забелязвам обаче, че живеем във време на самозатваряне, на отдръпване от другите. Религиозно, етническо, регионално. Това много ме безпокои заради бъдещето на Европа. Във Франция например живеят много португалци. Някои от тях нямат френска националност, но имат право според европейското право да гласуват в местните избори. Говоря с тях и им казвам: „Участвайте активно, но няма смисъл да защитавате интересите на някакво малцинство. Франция не е дала правото на хората да гласуват, за да се делят. Те с тяхната култура, с техните личностни качества трябва да обогатят дебатите“. Но във всички страни, например в мащаба на глобализацията, и Франция, и Германия са малки страни. Те трябва да намерят общ език извън кръга на нацията си.
Франция спечели днес символична победа, възпрепятствайки ЕС да използва думата "присъединяване" в изявление за преговорите на Турция с ЕС, предаде Ройтерс.
В изявление на външните министри от ЕС за стратегията на разширяването на 27-членния блок бяха изпуснати думите "присъединяване" или "членство" във връзка с Турция, като вместо
това бе посочено, че ЕС очаква "междуправителствени консултации" с Турция и Хърватия по-късно този месец.
Анкара започна присъединителните преговори през 2005 година, но френският президент Никола Саркози многократно казва, че Турция няма място в Европа и трябва да й бъде предложено
само привилегировано партньорство, отбелязва Ройтерс.
Великобритания, Швеция и други поддръжници на усилията на Турция поискаха 27-членния блок да продължи ангажимента си за приемане на Турция в ЕС, ако Анкара изпълни всичките критерии, но отстъпиха след кратък дебат, казаха дипломати.
Британският министър на външните работи Дейвид Милибанд посочи, че ЕС не би трябвало да отстъпва от предишните си решения.
"Ние си спомняме добре решенията, които бяха взети на срещата на върха на Европейския съвет миналата година и смятаме, че е важно ЕС да изпълни отговорностите си към Турция, но също
така Анкара да продължи процеса на реформи, което е важна част от пътя й към Европейския съюз", каза Милибанд.
В изявлението на ЕС днес бяха изложени серия от критики към Турция, след като тя бе приветствана за засилването на демокрацията при кризата в страната, която възникна при
противопоставянето на армията на избирането на бивш ислямист за президент, отбелязва Ройтерс.
Необходими са значителни по-нататъшни усилия в други области като юридическата реформа, борбата срещу корупцията, правата на малцинствата и увеличаването на културните права,
правата на жените и децата, на синдикалните права, както и засилването на гражданския контрол върху армията, е посочено в изявлението.
Волкан Бозкър, посланик на Турция в ЕС, заяви пред Ройтерс, че споровете за препотвърждаване на основния ангажимент само ще задълбочат разочарованието в Турция, намалявайки
влиянието на Брюксел в страната.
"Разочаровани сме и уморени от чакане. ЕС загуби влиянието си в Турция. Той използва всичките средства освен пълното спиране на преговорите", каза Бозкър.
Европейският съюз трябва да започне преговори за членството на Турция, въпреки противопоставянето на германският канцлер Ангела Меркел.
Това е заявил говорителят на Европейската комисия Джонатан Лайтънбъргър.
В реч пред Християн-демократическата партия Ангела Меркел потвърди, че е против членството на Турция в ЕС.
Вместо това Меркел споделя гледната точка на френския президент Никола Саркози за „ привилегировано партньорство" с Анкара.
Говорителят на ЕК припомни, че през октомври 2005 ЕС се съгласи да започне преговорите с Анкара по присъединяването й, ако страната изпълни критериите.
Речта на Меркел в Хановер подчертава различната политика спрямо Турция и идва преди местните избори в Германия, които ще се проведат през януари.
Европейски дипломати заявяват, че Франция настоява за изключване на думата "присъединяване" от контекста на преговорите с Турция.
Анкара вече от отхвърлиха възможността за „привилегировано партньорство" с ЕС.
News>bg,4.12.2007
Макар и на различни мнения за бъдещия статут на Косово, Сърбия и Турция дадоха обещание да работят заедно, за да предотвратят нестабилност в Югоизточна Европа, информира setimes.com.
Сръбският президент Борис Тадич посети турската столица за разговори на високо ниво един ден след последния кръг на провежданите с международно посредничество преговори за бъдещето на Косово.
Той предупреди Косово да не обявява едностранно независимост. "Едностранните ходове ще предизвикат отговор. Това няма да ни доведе до мир", каза Тадич след среща с турския си колега Абдула Гюл.
В същото време обаче Тадич подчерта своя ангажимент към мирното решаване на въпроса. "Сърбия не желае война", каза той, заявявайки, че неговата страна подкрепя "продължаването на преговорите за Косово ... по уравновесен, спокоен и сигурен начин".
Междувременно Гюл призова за запазване на стабилността на Балканите и прикани двете страни да обмислят дългосрочната европейска перспектива.
"Вярвам, че всички държави в региона накрая ще се съберат под покрива на ЕС. Всички на Балканите - Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина - ще се присъединят към ЕС," каза Гюл. "Вярвам, че всички тези държави с толкова светло бъдеще могат да решат своите проблеми по пътя на диалога."
Той също така прикани Сърбия да се въздържа от използването на сила или насилие, ако Косово обяви едностранно независимост. Турция, която е член на НАТО, подкрепя плана за контролирана от международната общност независимост на Косово, предложен от бившия пратеник на ООН Марти Ахтисаари. Държавата има силно участие в КФОР, поддържайки контингент от около 800 войници.
Отношенията между Турция и Сърбия бяха напрегнати през годините на конфликта в Босна и Херцеговина, но двете държави подновиха отношенията си след свалянето на режима на бившия югославски лидер Слободан Милошевич през 2000 г.
"Държавите гледат напред към бъдещето и са решени да подобрят отношенията си във всички области," каза Гюл след срещата в четвъртък. Той отново напомни силната подкрепа на Анкара за интегрирането на Сърбия в евроатлантическите институции и за бързото финализиране на споразумение за свободна търговия.
Тадич каза, че Белград е готов да продължи напред, за да избегне повторното разпалване на стари предразсъдъци. "Президентът Гюл и аз сме приятели. И ние вярваме, че можем да допринесем за по-силните отношения между нашите държави с подходящи политически послания," каза Тадич в Анкара.
Той изрази също подкрепа за процеса на присъединяване на Турция към ЕС. "Европа няма да бъде завършена без Турция и без Сърбия."
News>bg,4.12.2007
Публикации
