"Yes" for Turkey in EU

Френският президент Никола Саркози твърди, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Той руши икономически и културни връзки, за да не омърси Турция представата му за немюсюлманска Европа. Снимка: Ройтерс

Докато френският президент се опитва всячески да спре Турция по пътя й към ЕС, хиляди турци демонстрират в големите градове и настояват страната да запази религиозните си корени. Снимка: Ройтерс

Дженгиз Актар*, в. Либерасион

През 1999 година Европейският съюз обяви Турция за страна кандидат, като каза, че ще се присъедини към него на базата на критериите, изисквани от останалите кандидати. Франция е страна по договора. Кандидатурата беше потвърдена през декември 2004 година, когато Турция беше поканена да започне преговори за присъединяване.

Почти незабавно във Франция беше създаден политико-дипломатически “партизански отряд” за предотвратяване на това евентуално присъединяване. При Жак Ширак тонът беше умерен, но при Никола Саркози се радикализира. В този механизъм географията се намеси със смехотворни аргументи, които например, оставят Кападокия - древна християнска земя - извън европейския ареал.

Никола Саркози набляга: Турция, това е Мала Азия, а не Европа. Убеден е, че ще е твърде късно да се каже “не”, когато преговорите приключат и тогава той ще се окаже лош играч. Новият силен човек залага на създаването на пречки, като едновременно се опитва да измисли алтернативи на членството. Говори за абсорбационния капацитет на Европейския съюз, за привилегировано партньорство или за Средиземноморския съюз. Това обаче е разтягане на локуми по твърде неясни идеи. Никога никой, включително нито един саркозист, не е успял да каже ясно какво означават тези евтини заместители.

Между другото, от самото встъпване в длъжност на Саркози започна офанзива по всички линии. Съветникът на френския президент по дипломатическите въпроси Жан-Давид Левит отиде в Анкара, за да съобщи на турците, че Франция ще се противопостави на отварянето на главите, които имат пряка връзка с присъединяването - онова, което наричат “всичко освен институциите”. В Брюксел държавният секретар по европейските въпроси Жан-Пиер Жуйе заяви, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Т.е. обратното на онова, което беше потвърдено в Хелзинки.

През юни Франция наложи вето на отварянето на една от тези глави, която се отнася за еврото. Условието за отварянето на останалите е създаването на комитет на мъдреците, който да помисли за бъдещето на съюза. Върхът е, че през ноември Франция поиска да бъде отложен Културният сезон на Турция, предвиден за юни 2009 година, с мотива, че тогава ще са изборите за Европейския парламент. Да не ни се пречкат турците! В Брюксел представителят на Франция се пазари за фразите от европейския жаргон като “партньорство за присъединяване”. Той оспорва всичко, при което се говори за присъединяване. Тези опити едва ли ще бъдат успешни, но пък нанасят непоправими вреди на френско-турските отношения.

Днес повече от всякога политиката на Франция към Турция се свежда до привилегироване на двустранните връзки при пълно игнориране на европейския процес на тази страна. Европейската карта обаче остава жизненоважна за Турция и тя неизбежно прави преоценка на отношенията си, имайки предвид поведението на Франция към нея при преговорите за присъединяване. Изведнъж се оказа Франция настрана от плановете за газопровода “Набуко”, както и от други големи проекти. Незначителни може би в общия механизъм, те обаче нанасят вреди на засегнатите френски компании.

Методът “Саркози” срива дори културните връзки. Това, че хората на изкуството си скубят косите, също като бизнесмените, дипломатите и най-големите приятели на Франция, изглежда е последна грижа на властта.

Саркози става нервен, като чуе думата “турски”. В крайна сметка, той не се интересува от трансформацията на Турция под влияние на европейски импулс. Нито пък от потенциалното влияние на нейната европейска интеграция върху Средиземноморския регион, на който той толкова залага. Не държи и на косвеното послание, което ще отправи Европа, като приеме една светска мюсюлманска държава. Ако намеренията му бяха такива, той щеше да изисква повече воля от турците по техния път на реформи.

Не, изборът на Саркози е да попречи Турция и онова, което тя представлява, да влязат в Европа и да омърсят представата му за Европа и за Франция: Европа, която е немюсюлманска и френска. Говори се, че той ще се изкуши да направи посещение в Турция. Не зная дали турците ще бъдат снизходителни като алжирците, за да изслушат неговите откровения, които често граничат с арогантността.

Дебатът за Турция, който е в самото си начало, е прекалено важен, за да бъде поверен на Саркози. Да направим така, че той да може да продължи трезво, в полза на всички.

*Дженгиз Актар е специалист по европейските въпроси, преподавател в университета “Бахчешехир” в Истанбул