"Yes" for Turkey in EU

Германският канцлер Ангела Меркел (вдясно) се срещна в понеделник (10 септември) с френския президент Никола Саркози в замъка "Мезеберг", северно от Берлин. [Гети Имиджис]

Айхан Шимшек

Френският президент Никола Саркози отново повтори възраженията си срещу членството на Турция в ЕС, но каза, че няма да блокира текущите присъединителни преговори на страната с блока.

"Моята позиция относно Турция не се е променила. Аз съм против пълното членство на Турция и съм заявил това пред турския премиер [Реджеп Тайип] Ердоган," каза Саркози след среща с германския канцлер Ангела Меркел. "Моето предложение е да се съсредоточим върху 30-те политически глави в преговорите на Турция с ЕС, които да ни доведат до специално партньорство."

Френският президент добави, че се противопоставя на отварянето на оставащите пет основни политически глави, които според него са базирани на идеята за пълно членство.

Саркози многократно заявяваше по време на предизборната си кампания, че твърдо се противопоставя на влизането на Турция в блока. Доводът му бе, че Турция не е европейска страна и би отслабила една политически силна Европа.

По-късно обаче той даде условната си подкрепа за присъединителните преговори. Едно от исканията му бе да се създаде комитет от 10 до 12 "мъдреци", които да обсъдят бъдещето на Европа и окончателните граници на блока и да представят своите констатации преди европейските избори през 2009 г.

По време на разговорите в понеделник Меркел подкрепи идеята за подобен комитет, но подчерта, че акцентът не трябва да бъде "изключително" върху Турция.

Подобно на Саркози Меркел лично е против пълното членство на Турция и призовава за "специално партньорство" като алтернатива. Коалиционните й партньори, социалдемократите, подкрепят идеята за членство на Турция в ЕС. Меркел заяви, че ще уважава сключените вече споразумения с Турция и ще подкрепя присъединителни преговори на ЕС със страната без предварителни ограничения.

Лидерите на ЕС решиха да открият присъединителните преговори с Турция през 2004 г. с перспектива за пълноправно членство, преди Меркел да встъпи в длъжност. Процесът претърпя неуспехи оттогава насам, а Турция до момента е затворила успешно само една от 35-те преговорни глави с ЕС. През декември 2006 г. Брюксел замрази отварянето на осем глави поради застоя около Кипър.

Противопоставянето на Франция на откриването на пет основни политически глави би могло извънредно да затрудни Турция в постигането на сериозен напредък в своята кандидатура. През юни Европейската комисия предложи да се открие главата за икономическия и монетарен съюз, заявявайки, че Турция е добре подготвена в тази област. Франция обаче се противопостави, настоявайки, че обсъждането на монетарния съюз предполага присъединяването един ден на Турция към еврозоната.

Други глави, блокирани от Франция, обхващат земеделските субсидии и регионалните помощи - двете най-големи разходни програми на ЕС, както и правото на турците на европейско гражданство и мястото на страната в институции като Европейския парламент.

Новият външен министър на Турция и главен преговарящ с ЕС настоява, че Анкара ще продължи реформите, за да се подготви за деня, в който блокът ще бъде готов да приеме неговата страна. "Независимо кои глави са отворени, независимо кои глави са затворени, ние ще интегрираме нашето законодателство възможно най-бързо и ще чакаме," каза Али Бабаджан.

Правителството вече прие амбициозна програма за вътрешни реформи, имащи за цел да подготвят страната за постигане на европейските стандарти в повечето области до 2013 г., независимо от това какво ще стане с процеса на присъединяване.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes>com,12/09/07