Турският премиер Реджеп Таип Ердоган заяви, че ЕС налага „двойни стандарти“ в отношението си към преговорите с Турция за членство в съюза.
Турция започна преговори през 2005 г., но те бяха забавени заради бавния напредък на реформите, неразрешения конфликт в Кипър и сдържаността на някои държави като Франция и Австрия относно членството на Турция в съюза. „Те проявяват двойни стандарти и искат да наложат на Турция неща, които не са били налагани на нито една друга страна, която е членка на ЕС или води преговори за присъединяване“, заяви Ердоган на пресконференция. Той потвърди волята на страната му да се присъедини към съюза. Ако това стане, Турция ще бъде първата, населена предимно с мюсюлмани страна, която ще стане член на ЕС. /Ройтерс
Inform,29.05.08
Президентът Гюл стана посредник между правителството и съдебната система
Турция успя да постигне символична победа срещу Франция във връзка с европейските си амбиции, като в понеделник външните министри на ЕС включиха в официалния документ за общата позиция на съюза думата присъединяване. До този момент Франция, която е противник на пълноправното членство на Анкара, се опитваше да наложи думата да не се използва в официални документи, включително и в позицията, но дипломатическите совалки на Турция успяха да променят ситуацията. До последно Анкара обещаваше да бойкотира провелия се вчера съвет за партньорство между нея и общността.Турският външен министър Али Бабаджан приветства връщането на термина в документа, но коментира, че напредъкът на страната му се блокира от една-единствена държава членка в ЕС. "Отварянето на някои преговорни глави е възпрепятствано. Това оказва негативно влияние на ентусиазма ни за реформи и членство", посочи дипломатът. Бабаджан каза още, че в Анкара се обсъжда френското предложение за включване в Средиземноморския съюз, но новата структура не заменя целта за пълноправно европейско членство.
Междувременно президентът на Турция Абдула Гюл се опита да посредничи в разрешаването на голямата политическа криза в страната, която е една от основните притеснения на ЕС, а именно делото за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Гюл разговаря с председателя на Касационния съд Хасан Герчекер, като го призова напрежението между съда и управляващите да не се отрази негативно на националните интереси. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган пък коментира вчера по време на икономически форум, че заради делото Турция е изгубила тази година инвестиции в размер на 25 млрд. евро. Дневник
Кабинетът ще инвестира 12 млрд. евро в кюрдските райони
Премиерът Реджеп Тайип Ердоган обяви план за развитие на бедния югоизток на страната, който е населен предимно с кюрди. В рамките на четири години там ще бъдат инвестирани 11.6 млрд. евро в инфраструктура и развитие на селското стопанство. Според Ердоган подобряването на стандарта на живот на населението ще намали терористичните пориви.
Inform,27.05.08
| Снимка: БГНЕС - ЕПА |
Британската кралица Елизабет II изрази подкрепата на Великобритания за членство на Турция в ЕС по време на първото си държавно посещение в страната от октомври 1971 г. насам. Елизабет II и съпругът й – херцогът на Единбург принц Филип, пристигнаха във вторник на четиридневна визита в Турция. В. „Заман“ разкри, че британската кралица е донесла 1600 кг дарове.На официален банкет в нейна чест, организиран от турския президент Абдулах Гюл, 82-годишната Елизабет II описа Турция като „изпълнена с увереност динамична демокрация“ и похвали близките взаимоотношения между Анкара и Лондон. „В тази страна перспективата за присъединяване към ЕС вече вдъхнови редица промени, подобрили живота на гражданите й. В чужбина Турция има уникална позиция на мост между Изтока и Запада в жизненоважен момент за ЕС и света като цяло“, изтъкна кралицата, цитирана от АФП. В необичайната за нея политическа реч, съставена от придружаващия я британски външен министър Дейвид Милибанд, Елизабет II подчерта още: „За нас Турция е толкова значима днес, колкото е била винаги“. Гюл на свой ред отбеляза: „Обединеното кралство се е превърнало в един от нашите най-лоялни поддръжници по пътя на членството в Европейския съюз“. Турският президент за пръв път в живота си облече смокинг и сложи папийонка за банкета, по време на който кралицата го посвети в рицарско звание. Първата дама на Турция Хайрюниса Гюл обаче не свали ислямската забрадка за приема, събрал около 250 души.Почит за АтатюркПървата спирка от програмата на кралицата бе мавзолеят на основателя на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк, където тя положи венец. „За мен е чест да поднеса почитанията си на Ататюрк – истински обичан приятел на Великобритания и една от най-великите личности в модерната история“, написа тя в книгата за гости в музея-гробница. Вчера кралската двойка посети исторически забележителности в Бурса. В прочутата Зелена джамия беше отслужен молебен и в чест на Елизабет II, придружавана от Хайрюниса Гюл, беше прочетена сурата (главата) Рахман от Корана, която означава божествен. Очакваше се екземпляр от Корана със златни инкрустации да бъде подарен на кралицата. Днес кралската двойка лети за Истанбул, където ще посети училище и Музея на модерното изкуство, преди вечерта да даде прием на борда на британския самолетоносач „Илъстриъс“. В петък визитата им в Турция приключва.
Inform,May 2008
İngiltere kraliçesinin dört günlük resmi Türkiye ziyaretine başlamasıyla Ankara'nın AB üyelik çabalarına kraliyet takviyesi geldi.
(Euobserver, The Times, Zaman, The New Anatolian, Hürriyet - 14/05/08; AP, AFP, DPA, BBC, VOA - 13/05/08)
 İngiltere Kraliçesi 2. Elizabeth ve Türkiye Cumhurbaşkanı Abdullah Gül 13 Mayıs Salı günü Ankara'da bir araya geldiler. [Getty Images] |
Türkiye'nin Avrupa ile Asya arasında bir köprü olarak sahip olduğu stratejik konumu vurgulayan İngiltere Kraliçesi 2. Elizabeth, 37 yıldır ülkeye yaptığı ilk resmi ziyaretin başladığı 13 Mayıs Salı akşamı Ankara'nın AB üyelik hedefine destek verdi.
Cumhurbaşkanı Abdullah Gül'ün ev sahipliğini yaptığı resmi ziyafette konuşan İngiliz kraliçesi, "Bizim için Türkiye her zaman olduğu gibi şimdi de önemlidir." diyerek şöyle devam etti: "Türkiye, Avrupa Birliği ve bütün dünya için önemli bir zamanda, Doğu ile Batı arasında bir köprü olarak eşsiz bir konuma sahiptir."
İngiltere, Türkiye'nin uzun zamandır arzuladığı AB üyeliğinin en sadık destekçilerinden biri. 1963 yılından beri yedek üye olan Türkiye, 27 ulustan oluşan blokla katılım müzakerelerine Ekim 2005'te başlamasına karşın, o zamandan beri 35 müzakere faslının yalnızca altı tanesi açılabildi. Sekiz diğer politika alanıyla ilgili müzakereler, Ankara'nın liman ve havalimanlarını Rum kesmi 2004 yılında AB'ye katılmış olan Kıbrıs'tan gelen trafiğe açmayı reddettiği 2006 sonlarında donduruldu.
İngiliz hükümdarına göre, Türkiye'nin karşsındaki üyelikle ilgili engellere rağmen Brüksel'in AB adaylarından istediği reformlar halkın yararına oluyor.
Kraliçe 2 Elizabeth, "Avrupa Birliği'ne üyelik umudu, halkın yaşamını daha iyi hale getirecek değişimlere şimdiden yol açmaktadır." dedi. Kraliçe Türkiye'yi "kendinden emin ve dinamik ve demokrasi" olarak da nitelendirerek Ankara'ya "dünyanın en istikrarsız bölgelerinden birinde barış, siyasi istikrar ve ekonomik kalkınmayı desteklemekteki rolü" ve Londra ile arasındaki yakın ilişkilerden ötürü övgüde de bulundu. Türkiye ve İspanya, Batı ile Batı harici kültürler arasındaki diyalogu artırma amaçlı BM destekli çabaları birlikte başlattılar.
Gül İngiltere'ye ülkesinin AB üyelik sürecine verdiği "tereddütsüz ve kalıcı destekten" ötürü teşekkür etti. Gül'ün eşi Hayrünnisa, bu tip etkinlikler de dahil olmak üzere devlet dairelerinde başörtüsü takılmasına ilişkin yasağa rağmen davete türbanıyla katıldı.
Daha önce 1960 ve 1971 yıllarında Türkiye'yi ziyaret etmiş olan Kraliçe 2. Elizabeth, yanında eşi Prens Philip ve Dışişleri Bakanı David Miliband ile birlikte Salı günü öğleden sonra Ankara'ya geldi.
Kraliyet çifti ülkeye varışlarından kısa süre sonra çağdaş Türkiye'nin kurucusu Mustafa Kemal Atatürk'ün kabrini ziyaret etti ve burada kraliçe Atatürk'ün mezarına çelenk koydu.
Çİftin dört günlük programında Çarşamba günü kuzeybatıdaki tarihi Bursa kenti ve Perşembe günü İstanbul'da bir okul ve müze ziyaretleri ve kentin yakınlarında demirlemiş bir İngiliz savaş gemisinde verilecek bir resepsiyon yer alıyor. İngiliz heyeti Cuma günü Türkiye'den ayrılacak.
İngiltere'nin Türkiye Büyükelçisi Nick Baird, gazetecilere verdiği demeçte, kraliyet ailesinin bu ziyaretinin Anglo-Türk ilişkilerinin derinliği ve "Türkiye'nin gerek Avrupa gerekse dünya açısından taşıdığı önemi" vurguladığını söyledi.
Кралица Елизабет II изрази подкрепата на Обединеното кралство за кандидатурата на Турция за членство в ЕС
Кандидатурата на Анкара за членство в ЕС получи кралска подкрепа във вторник, когато британската кралица започна четиридневното си посещение в Турция.
(Euobserver, Таймс, Заман, Ню Анатолиън, Хюриет - 14/05/08; AП, АФП, ДПА, Би Би Си, Гласът на Америка - 13/05/08)
Британската кралица Елизабет II и турският президент Абдула Гюл се срещнаха във вторник (13 май) в Анкара. [Гети Имиджис] |
Подчертавайки стратегическото местоположение на Турция като мост между Европа и Азия, британската кралица Елизабет II изрази подкрепата си за кандидатурата на Анкара за членство в ЕС във вторник (13 май) вечерта, малко след като започна първото си официално посещение в страната от 37 години.
"За нас Турция е все така важна, както преди,” заяви британският монарх по време на банкет, чийто домакин бе президентът Абдула Гюл. „Турция има изключително местоположение като мост между Изтока и Запада в съдбоносен момент както за Европейския съюз, така и за света като цяло."
Великобритания е една от най-твърдите защитнички на отдавна желаното членство на Турция в ЕС. Като асоцииран член от 1963 г., Турция започна преговорите си за присъединяване с 27-членния блок през октомври 2005 г., но оттогава насам бяха отворени само шест от всичките 35 преговорни глави. Преговорите по нови осем области на политиката бяха преустановени към края на 2006 г., след като Анкара отказа да отвори своите пристанища и летища за транспортни средства от Кипър, чиято управлявана от гърците част се присъедини към ЕС през 2004 г.
Въпреки препятствията, свързани с присъединяването, пред които Турция е изправена, гражданите й имат полза от реформите, изисквани от Брюксел за всички кандидатки за ЕС, каза британският монарх.
"Перспективата за присъединяване към Европейския съюз вече помогна за вдъхновяване на промените, които подобряват живота на нейните граждани,” каза тя. Тя определи Турция като „уверена и динамична демокрация” и похвали Анкара за нейната „ключова роля в подкрепа на мира, политическата стабилност и икономическото развитие в някои от най-нестабилните области на света” и нейните тесни връзки с Лондон. Турция и Испания финансират съвместно подкрепената от ООН инициатива за засилване на диалога между западните и незападни култури.
Гюл благодари на Великобритания за нейната „неотлъчна и постоянна подкрепа” за кандидатурата на страната му за присъединяване към ЕС. Съпругата на Гюл, Хайруниса, носеше своята забрадка независимо от забраната върху подобно облекло в правителствените сгради, включително и по време на събития от този тип.
Кралица Елизабет II, която по-рано е посещавала Турция през 1960 г. и 1971 г., пристигна в Анкара във вторник следобед, придружавана от съпруга си, принц Филип, и външния министър Дейвид Милибанд.
Малко след пристигането си кралското семейство посети мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на модерна Турция, където кралицата положи венец.
Четиридневната им програма включва посещение на историческия северозападен град Бурса в сряда, училище и музей в Истанбул в четвъртък и прием на борда на британски военен кораб, стоящ на котва край този град. Те ще отпътуват от Турция в петък.
Ник Беърд, британският посланик в Турция, заяви пред репортери, че кралското посещение „откроява широтата и дълбочината” на англо-турските отношения и „важността на Турция както за ЕС, така и за света".
Queen Elizabeth II expresses UK support for Turkey's EU bid
Ankara's bid to join the EU got a royal boost Tuesday, as Britain's queen began a four-day state visit to Turkey.
(Euobserver, The Times, Zaman, The New Anatolian, Hurriyet - 14/05/08; AP, AFP, DPA, BBC, VOA - 13/05/08)
Britain's Queen Elizabeth II and Turkish President Abdullah Gul meet on Tuesday (May 13th) in Ankara. [Getty Images] |
Stressing Turkey's strategic location as a bridge between Europe and Asia, Britain's Queen Elizabeth II voiced support for Ankara's EU bid Tuesday (May 13th) evening, shortly after she began her first official visit to the country in 37 years.
"For us, Turkey is as important now as it has ever been," the British monarch said at a banquet hosted by President Abdullah Gul. "Turkey is uniquely positioned as a bridge between East and West at a crucial time for the European Union and the world in general."
Britain is one of the staunchest supporters of Turkey's long-sought EU membership. An associate member since 1963, Turkey began its accession talks with the 27-nation bloc in October 2005, but only six of all 35 negotiation chapters have been opened since. Talks on another eight policy areas stalled in late 2006 after Ankara refused to open its ports and airports to traffic from Cyprus, whose Greek-run part joined the EU in 2004.
Despite the accession-related hurdles Turkey faces, the public benefits from reforms Brussels seeks of EU candidates, according to the British monarch.
"The prospect of accession to the European Union has already helped to inspire changes that are improving the lives of its citizens," she said. She also described Turkey as a "confident and dynamic democracy", and praised Ankara for its "key role in promoting peace, political stability and economic development in some of the world's most unsettled areas" and its close ties with London. Turkey and Spain are cosponsors of a UN-supported effort to increase dialogue between Western and non-Western cultures.
Gul thanked Britain for its "unwavering and permanent support" of his country's bid to join the EU. Gul's wife, Hayrunnisa, wore her headscarf despite a ban on such garments in government offices, including at events of this type.
Queen Elizabeth II, who previously visited Turkey in 1960 and 1971, arrived in Ankara Tuesday afternoon, accompanied by her husband, Prince Philip, and Foreign Secretary David Miliband.
Shortly after their arrival, the royal couple visited the mausoleum of Mustafa Kemal Ataturk, the founder of modern Turkey, where the queen laid a wreath.
Their four-day itinerary includes the historic northwestern city of Bursa on Wednesday, a school and museum in Istanbul on Thursday and a reception aboard a British warship stationed near that city. They leave Turkey on Friday.
Nick Baird, the British ambassador to Turkey, told reporters that the royal trip "highlights the breadth and depth" of Anglo-Turkish relations and the "importance of Turkey to both the EU and the world".
Inform,May 2008
Барозу: Ислямът вече е неделима част от Европа
На срещата на ръководството на Европейския съюз с 20 представители на християнската, мюсюлманската и юдейската религия в Брюксел, за която сайтът “Ориент.бг” вече информира, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу отбелязва, че ислямската религия вече се е превърнала в неразделна част от Европа. В неговото изказване е било подчертано, че мюсюлманите играят важна роля за развитието на европейските общества. Европейският лидер е насочил вниманието на участниците към твърдението, че хората не трябва да смятат, че ислямът все още е извън Стария континент. Той е посочил, че съществуването на мюсюлмански малцинства във всички страни-членки на ЕС и контактите с тях предопределят верния път – диалог, а не на сблъсък на цивилизациите.
Друг важен момент във встъплението на Барозу се основава върху факта на съществуването на антитезисната дилема “накърняване на религиозните чувства – свобода на словото”. Европейските общества са се сблъсквали през последните години с противоречието, заложено в нея. Той е категоричен, че свободното слово в никакъв случай не трябва да засяга религиозните ценности на определена конфесионална група.
В същото време, представителите на ислямската деноминация са изразили пожелание тези думи на председателя на Европейската комисия да бъдат реализирани на практика. Според тях това позитивно отношение трябва да се материализира в промяната на позицията на европейското ръководство към общността. Главният мюфтия на Босна, който е един от редовните участници във важната интеррелигиозна среща, е засегнал значим за европейското общество проблем. Той е отбелязал, че в светлината на изказването на Барозу и в потвърждаване на тезата, че ислямът вече е неразделна част от Стария континент, незнайно защо се бави приемането на Турция в ЕС. Босненският духовен водач е подкрепил становището на правителството в Анкара, според което ЕК създава допълнителни пречки и поставя нови условия, целящи да забавят присъединителните преговори на Турция с евросъюза.
Промяната на климата и отношението на ръководствата на трите деноминации по този въпрос също са били сред обсъжданите теми. Барозу е отбелязал, че църквите, джамиите и синагогите могат да изиграят важна роля в това отношение. Според него тези институти могат да упражнят своето влияние върху последователите си, така че да ограничат вредните за околната среда ефекти.
От своя страна Янез Янша, министър-председателят на Словения, председателстваща ЕС на ротационен принцип, също е разсъждавал по темата, свързваща религията с околната среда и климата. Той е отбелязал, че от Библията, Корана и Талмуда може да се извади заключението, че Господ е създал Земята заради човека, а той трябва да зачита този дар. В строго практическа плоскост Янша е декларирал, че неговата държава смята да създаде Евросредиземноморски университет. В него властите ще следят стриктно да се обучават студенти, изповядващи християнската, ислямската и юдейската религия. Нормативно това щяло да бъде уредено през юни тази година.Всички участници в заседанието, в което от страна на ЕС освен Барозу и Янша е присъствал и председателят на европарламента Ханс Герт Пьотеринг, за застанали зад мнението, че подобни мероприятия са изключително полезни. Те получават регулярен характер от 2005 г. Лидерите на ЕС и на трите религиозни общности в съюза са постигнали договореност да се съберат догодина отново и да обсъдят новите текущи проблеми.
inform,07.05.08
AB, Türk parlamentosunun "Türklüğe hakareti" suç sayan tartışmalı yasasında uzun zamandır yapılması beklenen değişikliğe övgüde bulundu.
Ayhan Şimşek
 AB'nin Genişlemeden Sorumlu Komisyon Üyesi Olli Rehn, "Bu değişiklik ileri yönde atılmış iyi bir adım" dedi. [Getty Images] |
AB 30 Nisan Çarşamba günü, Türk parlamentosunun 301. Maddede yapılacak bir değişikliği kabul etmesini memnuniyetle karşıladı. Parlamento, Ceza Kanunu'ndan yapılacak değişikliği, sekiz saatlik bir tartışma sonunda iktidardaki Adalet ve Kalkınma Partisi milletvekillerinin desteğiyle onayladı. Milliyetçi Hareket Partisi (MHP) değişikliğe güçlü bir şekilde karşı çıkarken, ana muhalefetteki Cumhuriyet Halk Partisi bunu AB'yi memnun etme amaçlı bir "makyaj" çabası şeklinde nitelendirdi.
AB'nin Genişlemeden Sorumlu Komisyon Üyesi Olli Rehn, "Bu değişiklik, ileri yönde atılmış iyi bir adımdır." dedi. "Şimdi Türk makamları tam ifade özgürlüğünü garanti altına almaya odaklanmalıdır." diyen Rehn, yersiz kovuşturmaları durdurmak için benzer maddelerde de değişiklikler yapılması yönünde çağrıda bulundu.
Tartışmalı madde bir hukuk reform programı kapsamında 2005 yılında yasalaşmasına karşın, muğlak ifadeleri geniş bir yelpazedeki eleştirel fikirlerin gelişigüzel şekilde suç sayılmasına yol açıyordu. Yasaya göre, "Türklüğün" veya "Türkiye Hükümeti, Devletin yargı kurumları, askeri ve güvenlik teşkilatlarının" "açıkça aşağılanması" üç yıla kadar hapisle cezalandırılabiliyor.
Aralarında 2006 Nobel edebiyat ödülü sahibi Orhan Pamuk, romancı Elif Şafak ve daha sonra bir suikasta kurban giden Türk-Ermeni gazeteci Hrant Dink'in de yer aldığı pek çok aydın bu maddeden yargılanmıştı.
Söz konusu değişiklik 301. Maddeyi ortadan kaldırmamakla birlikte, "açıkça aşağılamak" ifadesini daha net bir şekilde tanımlıyor ve savcılığın dava açma olanaklarını daha etkili bir şekilde sınırlıyor. Muğlak bir ifade olan "Türklük" yerine "Türk milleti" konuyor ve "Cumhuriyet" de "Türkiye Cumhuriyeti Devleti" olarak değiştiriliyor. Bu yasaya dayanan her türlü kovuşturma için Türk adalet bakanının izni gerekiyor ve bu da dava açmayı daha zor hale getiriyor. Değişiklikte, eleştirel fikir ifadelerinin suç teşkil etmediği de vurgulanıyor. Ayrıca hapis cezası da en fazla iki yıla indiriliyor.
Değişikliği eleştirenler, iyileşmeleri kabul etmekle birlikte 301. Maddenin konuşma özgürlüğüne yönelik bir tehdit oluşturmaya devam ettiğini savunuyorlar.
AB hareketi büyük oranda memnuniyetle karşıladı. Avrupa Parlamentosu üyesi Joost Lagendjik, "Bu bir uzlaşmadır, daha iyi bir sonuç elde edemedik." diyerek şöyle devam etti: "AB olarak birinci tercihimiz 301. Maddenin kaldırılmasıydı. Ancak Türkiye'deki zor iç siyasi koşulları da hesaba katmamız gerek, şimdilik bunu olduğu gibi kabul etmeliyiz."
AB-Türkiye Ortak Parlamenterler Komitesi Başkanı Lagendjik, Türkiye'nin son değişikliği hazırlarken İtalya, Polonya ve Almanya'nın ceza kanunlarından bazı unsurlar eklediğini ve 301. Maddenin şu anki haliyle Türkiye'nin AB sürecini engellemeyeceğini belirtti.
Türkiye'nin katılmaya çabaladığı AB söz konusu yasayı uzun zamandır konuma özgürlüğüne yönelik bir tehdit olarak eleştiriyor ve Türkiye'nin AB üyelik müzakerelerinde büyük bir engel olarak nitelendiriyordu. Türkiye üyelik müzakerelerine 2005 yılında başlamasına karşın son üç yıl içinde gerekli 35 faslın yalnızca altısı açılabildi.
ЕС приветства одобрението от турския парламент на отдавна чаканата поправка към спорния закон, определящ като престъпление "обидите към турската идентичност".
Айхан Шимшек
"Tази поправка е стъпка напред," заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен. [Гети Имиджис] |
В сряда (30 април) ЕС оцени високо приемането от турския парламент на поправка към Член 301. Парламентът одобри промяна в Наказателния кодекс с подкрепата на депутати от управляващата Партия на справедливостта и развитието след осемчасов дебат. Партията на националистическото движение силно се противопостави на промяната, докато главната опозиционна Републиканска народна паратия я определи като "козметично" усилие да се удовлетвори ЕС.
"Тази поправка е стъпка напред", заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен и подчерта значението на нейното прилагане. "Сега турските власти трябва да се съсредоточат върху... гарантирането на пълната свобода на изразяване", каза Рен и призова към поправки в други подобни членове, за да се спре необоснованото преследване.
Спорният член стана закон през 2005 ж. кщато част от програма за законодателни реформи, но неясната й терминология произволно криминализира широк кръг от критични мнения. Според закона "публичното унижаване" на "турската идентичност" или на "правителстото на Турция, съдебните институции на държавата, военните или структурите на сигерността" стана наказуемо с до три години затвор.
Много интелектуалци бяха съдени по този член, включително носителя на Нобелова награда за 2006 г. Орхан Памук, писателя Елиф Сафак и турския журналист от арменски произход Хрант Динк, който по-късно бе застрелян.
Поправката не премахва Член 301, но определя термина "публично унижаване" по-ясно и ефективно ограничава способността на държавните прокурори да започват дела. Тя заменя неясното определение "турска идентичност" с "турска нация" и определението "република" с "държава на Република Турция". Турският министър на провосъдието трябва да оторизира всяко преследване според закона, което прави по-трудно започването на дело. Поправката също подчертава, че изразяването на критични мисли не трябва да представлява престъпление. Тя също намалява присъдите до максимум две години.
Макар и да признават подобренията, критиците на поправката твърдят, че тя не премахва заплахата на Член 301 към свободното слово.
ЕС приветства тази мярка. "Това е компромис; не бихме могли да желаем по-добър резултат", заяви евродепутатът Джуст Лагендик. "Като членове на ЕС, нашата основна опция бе отмяна на Член 301. Но ние трябва да вземем предвид трудните вътрешнополитически условия в Турция... засега трябва да приемем нещата такива, каквито са", каза той.
Председателят на Съвместната парламентарна комисия на ЕС и Турция Лагендик посочи, че Турция е използвала елементи от наказателните кодекси на Италия, Полша и Германия при изготвянето на неотдавнашната поправка и че в сегашния си вид Член 301 няма да попречи на процеса на присъединяване на Турция към ЕС.
ЕС, към който Турция се стреми да се присъедини, отдавна разкритикува закона като заплаха за свободното слово и го определи като главна пречка за преговорите на Турция с ЕС. Турция започна присъединителни преговори с ЕС през 2005 г., но през последните три години само шест от 35-те необходими глави бяха отворени.
Публикации
