"Yes" for Turkey in EU

Испанският посланик: България ще се присъедини към Шенген през 2011 г. Това е сигурно

В Испания циганите са 2% от населението и са интегрирани, понеже получаването на различни блага беше обвързано с конкретни действия, най-вече образование за децата, каза посланикът на Испания в България Хорхе Фуентес в интервю за ТВ "Европа".

Интервю на Димитрина Пандурова

- Започваме с тема, в която имаше нещо сензационно от ваша страна като изказване – ромите, във връзка с това, че Франция ги експулсира и вие казахте, че Испания е готова да ги приеме. Има ли някаква уловка, какво бихте поискали в замяна, за да предлагате това?

- Аз не казах точно това. Аз казах, че Испания е една страна, в която има много високо ниво на интеграция на ромското население и това е факт, който се забелязва. Това не ще рече, че за в бъдеще, ако продължава да има силни вълни на емиграция, по-специално на емиграция в нерегулярно положение, би могло възможно да се поддържа това ниво на интеграция. В никакъв случай не бих искал в момента това, че моята страна в момента е тази, която най-добре е интегрирала ромските групи, евентуално това да доведе до някакъв проблем, който би могъл да се случи в моята страна. Но все пак моето твърдение не беше в никакъв случай, че всички роми, които ще напуснат Франция и други страни, могат да дойдат в Испания.

Даже напротив, това, което аз казах, е, че аз се надявах, че имам доверие за това, че няма да се случи точно така. В Испания има около 1 млн. роми, което представлява 2% от населението. Сравнено с 10-те % от българското или румънското население, в съответните страни, което представляват ромите. И като се тръгва от една ситуация, която е трудна, преди 20-30 години усилията на различните демократични правителства доведоха до това положение и ниво на интеграция.

- Права ли беше Франция толкова остро да реагира? Това ли е проблемът наистина – някакъв процент роми или тя просто има проблем с други нации, като мароканци, например. В същото време вашият колега френският посланик ни посъветва да назначим министър по ромските въпроси. Мислите ли, че това наистина е необходимо и какво можем като опит да почерпим от Испания?

- Аз във всеки случай бих бил много предпазлив да давам съвети на България, по-точно по начина, по който трябва да организира своята администрация, своето правителство. Но това, което мога да кажа, че в случая с Испания, пътят, по който ние можахме и стигнахме до интеграцията, беше преди всичко като комбинирахме икономическото усилие и също така усилието по отношение на образованието. Така че имаше едно обуславяне, една взаимна връзка по отношение на получаването на определени икономически облаги, например жилище или други икономически помощи и фактът, че децата трябва да получат образование. Ромите не бяха изпратени в отделни гета, а просто перфектно се интегрираха сред останалите наши граждани.

- Това е нещото, което се опитваме да направим в България. Миналата седмица наш гост бе турският посланик в България, предвид посещението на Реджеп Ердоган в България, да ви попитам каква е позицията на Испания по отношение на Турция за присъединяването й към Евросъюза. По отношение на Франция е ясно – тя е твърда.

- Испания официално и от политическа гледна точка е за интегрирането на Турция в Европейския съюз. Това е така по простата причина, че „проблемите” и „неудобствата”, които ще настъпят след влизането на Турция в ЕС, са много по-малко, отколко проблемите, които биха се създали, ако Турция не бъде интегрирана. Основният проблем, който би се създал, това е фактът, че Турция няма призвание да бъде една самотна и изолирана страна, както между впрочем това не е призвание на нито една страна. И ако тя не успее да изпълни своето въжделение, своето послание да влезе в съюза, тогава ще потърси друг начин на съюзяване с други страни в региона, които ще бъдат много лоши с оглед на европейската сигурност.

От друга страна, ние в Испания считаме, че Турция е била достатъчно добра, за да бъде част от европейската сигурност чрез НАТО, трябва да бъде и достатъчно добра, за да може да се ползва и от тези облаги, които предоставят членството в ЕС. Много от другите неща са въпрос на обстоятелства. Факт е, че Турция ще бъде най-голямата страна в ЕС, факт е, че тя ще има най-голям брой парламентаристи и депутати, факт е, че ще създаде една голяма ислямска общност и факт, че тя самата ще е голяма ислямска общност в ЕС и ще се наруши сегашната единна структура на християните, но Европейският съюз не е един християнски клуб. Много е важно християнството във формирането на европейската култура, но това не е единственото.

- Другата тема – Шенген. Очакваме това да се случи за България следващата година. Имаше опасения, че заради ромския въпрос може да не стане. От друга страна, заслужаваме ли вече да бъдем в този клуб?

- Знам, че България има едно силно безпокойство – в смисъл, че желае да допълни своето интегриране в два големи сектора - консулския сектор, това е Шенген, и икономическия сектор, това е еврозоната. Аз мисля, че всяко нещо ще си дойде с времето. По мое мнение Шенген ще се случи през следващата 2011 година и това няма да бъде забавено поради проблемите с ромите. Освен това искам да кажа, че специално за България проблемът се свеждаше до не повече от 100 души.

Следователно аз не виждам да има някакви неудобства и нецелесъобразности в смисъл на това, че България ще се интегрира и по този начин ще може да започне да се прилага и това свободно движение из цяла Европа. Макар че свободното движение не само зависи от Шенген, то зависи също така и от съответната глава, от начина, по който са се водили преговорите с ЕС – говоря за главата „свободно предвижване на хора”, където са определени дадени срокове, от които нататък се освобождава това движение на хора, но преди това се налагат някои ограничителни периоди. Сроковете, които се наложиха на България, са по-кратки, отколкото онези, които бяха наложени на Испания при нейното присъединяване към ЕС.

Например влизането на българи в Испания сега е съвсем свободно. Други страни също така са го направили. Но има и такива, които не са премахнали напълно ограниченията си.

- Ние имаме и мониторинг... Много политици сега повдигат въпроса този мониторинг да отпадне. Мислите ли, че е наистина справедливо или заслужаваме още известно време да бъдем под това наблюдение?

- Да, това е този механизъм за сътрудничество, проверка и контрол. С министъра на правосъдието ви и с вицепремиера и министъра на вътрешните работи сме разговаряли много. Особено г-жа министърката на правосъдието настоява много за това, че механизмът е много целесъобразен за България и правителството не бърза той да бъде премахнат. Така че практически е сигурно, че следващата година механизмът ще продължи да съществува и прилага. Може би след 2 години ще започне да се мисли за евентуалното му премахване, защото тогава процесът на реформи в съдебната система и борбата срещу корупцията и организираната престъпност вече ще са отбелязали значителен напредък и мониторингът ще се окаже ненужен.

Сега не трябва да се бърза, няма нищо лошо да съществува този механизъм. Без всякакво съмнение за момента той ви помага.

- Първите данни, че Европа излиза от кризата, са налице. Според вас колко ще е нужно на Испания да се изправи на крака и къде виждате България в този процес?

- Истината е, че в България има криза, но когато се сравняват значимите цифри за външния дълг, безработицата, България е поставена добре. Вие имате малко по-нисък ръст на безработица – 9,2%, отколкото са средноевропейските цифри – 10%, а в Испания са 20% и това наистина е ужасен проблем. По-ниският процент при вас се дължи на това, че 1,5 милиона българи работят в чужбина. Не знам какво би станало, ако тези хора се завърнат в България. Във вашата страна по-скоро виждам проблема с ръста на икономическото развитие. Смятам, че трябва да ускорите икономическото си развитие – повече от еврозоната и повече от Шенген.

- Имате ли информация – прибират ли се много българи от Испания в България заради кризата или няма такова движение?

- Аз съм много горд, когато българите в даден момент взеха решение да работят извън България, много от тях – почти всеки трети, избраха да работят в Испания. Там българите се чувстват като у дома си. Вие, българите, сте интелигентни, бързо научавате нашия език, работите много добре, вие сте едни от най-добрите работници, които имаме в Испания. Да, има връщане на известен брой българи от Испания в България. Някои от тях не се върнаха в България, а се насочиха към други страни на ЕС. Имам впечатление, че безработицата засегна повече испанците, отколкото чужденците в Испания. Нека да подчертая, че в рамките на ЕС ние не можем да говорим вече за емигранти.

Видео / екип нюз / "Yes"