Орхан Памук:

Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство!

Reuters

Шведски министър: ЕС ще бъде по-силен глобален играч, ако Турция е членка

Европейският съюз ще бъде по-силен международен играч, ако Турция стане част от него, заяви шведският министър на външните работи Карл Билд, предаде турският ежедневник "Тудейс заман". Билд потвърди подкрепата на Швеция за присъединяването на Турция към ЕС по време на посещението си в Анкара и срещата с колегата си Ахмет Давутоглу.

"Зависи от Турция да реши какво е най-добре за нея, но ЕС с Турция на борда ще бъде по-силен, по-ефективен и динамичен глобален играч", заяви шведският външен министър. Той допълни, че страната е един от двата най-важни стратегически партньора на ЕС, заедно със САЩ, и може да се нарече дори най-важният, тъй като "Турция е европейска страна".

Според Билд възможно по-скоро трябва да бъде уреден въпросът с безвизовото пътуване между ЕС и Турция, за да се запази положителният диалог между Анкара и Брюксел. Той обаче отбеляза, че с настоящите разпоредби на Шенгенския кодекс това няма да бъде лесно постижимо. По тази причина премахването на визите не трябва да стане с една стъпка, а Турция трябва да сключи споразумения с отделните държави-членки, водени от Швеция, смята Билд.

Турският външен министър от своя страна заяви, че очаква от ЕС да позволи премахването на визите за турски граждани. Давутоглу припомни пред репортерите, че Швеция е най-силният поддръжник на Турция в ЕС и каза, че той и Билд са обсъждали начини за подобряване на отношенията между Анкара и Брюксел.

Швеция е държавата в ЕС, на която Турция особено разчита за подкрепа за еврочленството. В скандинавската страна от десетилетия живеят около 100 000 турци. В същото време близо половин милион шведски туристи посещават Турция годишно.

в дн / "Yes"

БРИТАНСКИЯТ ВЪНШЕН МИНИСТЪР ОТНОВО ПОДКРЕПИ ЧЛЕНСТВОТО НА ТУРЦИЯ...

Министърът на външните работи на Великобритания Уилям Хейг окачестви членството на Турция в ЕС като стратегическа необходимост....

Изпратена 03.10.2011 11:49:42 UTC

Обновена 03.10.2011 11:49:42 UTC

Министърът на външните работи на Великобритания Уилям Хейг окачестви членството на Турция в ЕС като стратегическа необходимост.

В изявлението си, публикувано по страниците на вестник Обзървър Хейг каза, че Турция е страна с бързо растящ международен авторитет и значение и е една от страните, с които той лично води най-усилени контакти.

Хейга каза, че приемането на Турция в ЕС ще допринесе за икономиката на съюза и че ако ЕС обърне гръб на тази страна, в дългосрочен период това ще се превърне в една тежка стратегическа грешка.

Същевременно идейното учреждение Институт за изследвания по въпросите на сигурността на ЕС, оповести, че не трябва да се забравя, че Турция е важен международен актьор и че с тази страна трябва да се поддържат близки връзки на сътрудничество.

В анализа, подготвен от политическия съветник към ЕС Изабел Йоанидес, се подчертава, че Турция се стреми да се превърне във насочваща сила за арабските страни, които са в етап на коренни промени и че преките инвестиции влизащи в Турция благодарение на икономическите реформи, намаляват разликата в благосъстоянието на населението на западните и източните райони.

РГТ / "Yes"

ЕВРОПЕЙЦИТЕ ПОДКРЕПЯТ ЧЛЕНСТВОТО НА ТУРЦИЯ В ЕС

Според анкетата за трансатлантически тенденции,подкрепата на страните от ЕС за членството на Турция се увеличава.

Изпратена 15.09.2011 13:00:16 UTC

Обновена 15.09.2011 13:00:16 UTC

Нараства подкрепата на европейците за пълноправното членство на Турция в ЕС.

Според анкетата за трансатлантически тенденции, провеждана веднъж годишно, ,Франция през последната година е увеличила с 2 пункта подкрепата си за членството на Турция в ЕС и достига рекордните 18 %.

В Германия с 21% също се отчита увеличение с 5 %,докато противниците на членството са намалели с 4 пункта. Най- голямата подкрепа Турция получава от Румъния,следвана от САЩ, Швеция Италия Холандия Испания и Великобритания.

РГТ / "Yes"

Присъединяването на Турция към ЕС получава подкрепа

15/06/2011

Правителството на министър-председателя Ердоган създаде ново министерство, за да даде летящ старт на процеса.

От Менекше Токяй за Southeast European Times - 15.06.2011 г.

Напредъкът към интеграция в ЕС бе муден. [Ройтерс]

В момент, когато процесът на присъединяване към ЕС почти напълно е спрял, правителството на Турция се надява, че създаването на ново министерство ще спомогне за връщането на нещата към нормалния им ход.

Министерството на Европейския съюз ще поеме координацията на пътя на Турция към интеграция в ЕС, задача, която понастоящем се изпълнява от държавния министър и главен преговарящ Егемен Багъш.

Правителството си е поставило амбициозна цел: пълна хармонизация с ЕС до края на 2013 г.

Според Йоздем Санберк, посланик в пенсия и един от най-обиграните дипломати на Турция, създаването на министерство изпраща важно послание както у дома, така и в чужбина, като демонстрира продължаващата готовност на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз.

„Това доказва, че последователността и приемствеността са все още преобладаващи принципи в турската външна политика”, каза Санберк за SETimes.

Сред външните наблюдатели многопосочната регионална дипломация на Турция и бавното придвижване към хармонизация с ЕС, заедно със съпротивата на членките на ЕС Германия и Франция срещу присъединяването на Турция, породиха опасения, че Турция се отдалечава от Запада.

В същото време обаче министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган и управляващата ПСР - сега навлизащи в своя трети пореден петгодишен мандат на власт - трябва да се справят с редица важни вътрешни проблеми, за които процесът на присъединяване към ЕС може да играе ролята на важна опорна точка. Сред тях са изготвянето на нова конституция и усилията за намиране на решение на кюрдския проблем.

Новото министерство ще се намира на същото ниво в структурата на кабинета като министерството на външните работи. Както отбеляза Багъш, Генералният секретариат за ЕС (ГСЕС) сега ще отговаря пряко пред министър-председателя, а министерството ще носи пълната отговорност за портфейла за ЕС.

Според Санберк обаче това може да доведе до някои конфликти между различните министерства и центровете на властта, тъй като новото министерство трябва да координира осъществяването на процеса на реформи и да се грижи другите министерства да изпълняват своята част от задълженията.

„Това министерство трябва да притежава, по отношение на йерархията, определена степен на влияние и властови правомощия над останалите министерства [и това] води до трудности от гледна точка на вътрешния политически баланс”, каза той.

Шебнем Караучак, главен редактор на списание „Критер” и председател на „Юрохърайзънс Кънсалтинг”, вярва, че министерството въпреки това ще спомогне за изглаждане на много вътрешни пречки, стоящи пред процеса на присъединяване.

„Това е важна стъпка, която ще помогне за преодоляване на постоянното объркване на отговорностите между съответните институции след създаването на ГСЕС през 2000 г.”, заяви тя за SETimes.

Санберк твърди, че отговорностите на министерството на външните работи трябва да бъде запазена на нивото на външните отношения, и обяснява, че вътрешните и външните измерения на присъединяването към ЕС не трябва да бъдат разглеждани като отделни елементи, а по скоро като взаимно допълващи се дейности.

Всички функции на министерството на външните работи трябва да бъдат запазени в предстоящия период със същата ефикасност, а този нов процес трябва да доведе до близко и продуктивно сътрудничество и координация между съответните страни, каза тя.

Въпреки ролята на ЕС като опорна точка в процеса на вътрешни реформи в Турция, при толкова много проблеми във вътрешния дневен ред и трудни за решение въпроси като блокирането от Кипър на отварянето на нови преговорни глави, някои поставят въпроса колко високо в списъка с приоритетите на правителството ще бъде поставено членството в ЕС.

Дипломатът ветеран и дипломатически съветник на „Си Ен Ен Тюрк” Ялъм Ералп заяви за SETimes: „С изборната победа на ПСР на 12 юни връзките с ЕС ще изпаднат за известно време от дневния ред, а това ще намали ефикасността на новото министерство.”
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.

"Yes"

Photobucket

Ж. Желев: Турция е част от голямото бъдеще на ЕС

28.05.2011

Ина Друмева

Кандидатурата на Република Турция за членство в ЕС изправя европейските политици и държавници пред големите въпроси за бъдещата съдба на ЕС - въпроси, на които те нямат отговор.

Това заявява президентът Жельо Желев в словото си при откриването на ХІІІ-та Международна конференция на Балкански политически клуб в София.

Много държавници дори се боят да мислят по този въпрос, подчертава Желев в присъствието на президентите Първанов и Петър Стоянов, експремиера Сакскобургготски, редица настоящи и бивши балкански държавни лидери.

Желев изтъкна, че не е трудно да се види страхът на големите европейски държави като Франция и Германия например, които според него се притесняват от конкуренцията на други, по-големи от тях страни, които ще имат повече депутати в ЕП и ще могат да влияят върху решенията на ЕС.

Според Желев тези опасения са неоснователни и почиват на предразсъдъци. "Голямото бъдеще на ЕС е в неговото по-нататъшно разширяване и Турция е неделима част от него", заяви Жельо Желев.

Той допълни, че южната ни съседка може да даде много на ЕС, ако бъде пълноправен член на съюза и изброи някои от плюсовете на членството на Турция в европейската общност.

Колко страни биха могли да предложат и донесат такива големи дарове на ЕС с получаването на пълноправно членство в него?

"Едно 71-милионно младо и работоспособно население, една работеща пазарна икономика с голям потенциал и военна сила, с която всички ще се съобразяват", подчерта Желев и допълни, че в НАТО Турция е втора по мощ след САЩ.

Според президента е важно и че Турция ще даде едно силно влияние на ЕС в арабския сват по линия на исляма. "Турция е мюсюлманска страна и в същото време е светска държава, която отдавна и категорично е отхвърлила шериата, осъжда ислямския фундаментализъм и тероризъм, играе ролята на първа бариера срещу тях по пътя им към Европа", изтъкна още той.

По думите му, присъединяването на Турция към ЕС ще доведе до едно също толкова силно влияние върху бившите съветски републики в Средна Азия по линия на езиковата близост и отчасти на исляма. Според него това не може да бъде безразлично на ЕС, тъй като там се намират голяма част от залежите на природен газ и нефт, както и на редки метали и минерали.

Жельо Желев изтъкна и че неографското разположение на южната ни съседка и свързаните с това геостратегическо и геополитическо значение е мост между два континента и кръстопът на различни култури и цивилизации.

Желев посочи още, че Турция е с най-добрата инфраструктура и транспортна система в балканския регион. Според него с изграждането на трети мост над Босфора и тунел под Босфора практически Коридор номер 8 ще се превърне от трансконтинентален в интерконтинентален.
"Колко страни биха могли да предложат и донесат такива големи дарове на ЕС с получаването на пълноправно членство в него?", запита риторично президента Желев.

Той посочи, че предразсъдъците и предубежденията по въпроса за присъединяването на Русия и Турция към ЕС са много дълбоки. "Ние живеем в свят, в който пластовете се разместват в планетарен мащаб, а с това и интересите на държавите се променят", заяви убедено Желев.

Той направи и подробен отчет за дейността на Балканския политически клуб и очерта основните акценти в 10-годишната работа на клуба.

"Ако трябва да даваме оценка за работата на клуба, мисля, че тя трябва да бъде положителна и по петобалната система, би трябвало да бъде 4+", посочи Жельо Желев.

Той призна, че не всичко, което участниците в клуба са искали да направят, се е случило. Желев даде пример с Коридор № 8, който е първата цел на клуба, но и до днес не е изцяло изграден. Вторият мост на Дунав, за който започна да се говори още в началото на прехода, също все още не е завършен. Не е построена магистралата „Хемус" и отсечката, която трябва да свърже Видин и Калафат.

Президентът Желев посочи, че само три от балканските държави са станали членки на ЕС и НАТО - Словения, Румъния, България, а европейското развитие на Балканите е една от приоритетните цели за Балканския политически клуб.

нюз.бг / "Yes"

Турция и отношенията и с Европейския съюз

Обратно,през целия период Турция изглежда като остров на стабилността,смятана е за силна и уважавана държава в този изпълнен с постоянни сътресения,войни и насилия регион.Няма съмнение,че това изключение е резултат от наследството на Мустафа Кемал.Наистина намесите на смятаната за пазител на кемалисткото наследство турска армия в политическия живот на страната са една отживелица по критериите на европейските демокрации.До тези намеси се стига всеки път,когато висшето командване на армията прецени,че това наследство би могло да бъде заплашено от нови политически ръководители или от лошото управление на държавата.Все пак това не е попречило на турския политически живот да се модернизира и да промени своя облик от 80 - те години насам,най-вече с идването на власт на Тургут Йозал,основател и ръководител на Отечествената партия,която е едновременно националистическа и либерална особено в икономически план.Той става министър - председател през 1983 г.,запазва поста си след изборите от 1987 г.,след което става президент на републиката през 1989 г.;умира през 1993 г.

По време на дългото му управление набира сила партията Рефах,която има силен ислямистки уклон.Това е новост за страната.Тази партия печели 158 от общо 550 места в Националното събрание през декември 1995 г.,с което става парламентарна сила.През 1996 г. вода1ът и Неджметин Ербакан става министър - председател.След февруари 1997 г. армията се намесва и го принуждава да подаде оставка,а през януари 1998 г. Конституционния съд обявява рапускането на партията,тьй като "противоречи на светския характер на държавата".От нейните среди впоследствие се сформира Партията на справедливостта и развитието,ръководена от Реджеп Тайип Ердоган.През ноември 2002 г. тази партия получава огромна изборна подкрепа и с 363 места придобива абсолютно мнозинство в парламента.По това време Ердоган няма право да бъде избиран заради присъдата му от 1998 г. за "разпалване на религиозна вражда" - в една от своите речи той говори за ислямските символи катоз асредство в политическата борба.Ердоган получава възможност да заеме министърпредседателския пост през март 2003 г. благодарение на промяна в избирателния закон,която му разрешава да се кандидатира и да бъде избран при провеждането на частични избори.Армията дава мълчаливо съгласие и новият министър - председател лесно се налага като "умерен" лидер.

Под негово ръководство Турция бележи множество успехи в сферата на човешките права и на икономическата либерализация.Това се върши с надеждата за членство в Европейския съюз - една переспектива,която се открива през 1989 г.,но ще бъде потвърдена едва през декември 2004 г. със започването на преговорите за присъединяване.Все пак тази переспектива намира множество противници в рамките на страните членки на ЕС - дали съюзът,вече притеснен от присъствието на множество мюсюлмански имигранти,предимно от Северна Африка и Турция,ще бъде в състояние да интегрира население от 70 милиона мюсюлмани ?Във всеки случай това е въпросът,който си поствят много европейски политици,които не се колебаят да се обявят против присъединяване,което според тях може да доведе до промяна на характера на Европа - християнски континент от близо две хиляди години.Страхът от "ислямския тероризъм" също влияе на европейското обществено мнение,въпреки че режимът в Турция се обявява за ицяло светски,са страната сама е жертва на множество кървави атентати,отдавани на ислямски екстремисти,които се добавят към онези,извършвани от Кюрдската работническа партия (ПКК).Нейният водач Абдулах Йоджалан е заловен и осъден на смър през декември 1999 г.,без обаче присъдата му да бъде изпълнена.В действителност кюрдскияр въпрос остава сериозен проблем за Турция,по-специално що се отнася до усилията да се отговори на критиките за присъединяване към Европейския съюз.Именно по тази причина през 1991 г. е премахната забраната да се говори на кюрдски,но ще трябва да се почака до 2006 г.,за да се разреши създаването на радиостанция и два телевизионни канала на кюрдски.

Жорж Корм , 2009 /
With Me : Abdurrahman

Новият български посланик в Анкара:България подкрепя Турция за ЕС

Нихал Йозерган


Нихал Йозерган

Кореспондент в Турция

Автор:Нихал Йозерган - кор. на БНР в Истанбул

Градът на българските изселници, Бурса, днес беше домакин на годишната среща на европейските посланици в Турция. Тя се организира от постоянния представител на Европейската комисия в южната ни съседка Марк Пиерини. За пръв път на срещата участва новият ни български посланик в Анкара - Красимир Тулечки.

Красимир Тулечки, който връчи акредитивните си писма през октомври, е новият ни посланик в Анкара след близо година луфт на този пост.

"ЕК провежда тазгодишната среща на европейските посланици в Бурса, тъй като този изселнически град е в икономическия фокус на ЕС. 10% от експорта на страната за европейските страни Турция дължи именно на Бурса, който е един от най-развитите индустриални, икономически и селскостопански центрове в южната ни съседка”, каза пред БНР посланик Тулечки.

На въпрос на турски колеги кога според него Турция ще влезе в ЕС той заяви, че "отговорът приоритетно зависи от турските политически ръководители, които с поведението си ще скъсят или удължат дистанцията".

Той припомни още, че принципно България подкрепя европерспективата на Турция и допълни, че смесена българо-турска работна група ще бъде свикана в София на 17 декември, за да разисква по някои нерешени въпроси между двете страни.

Следобяд новият ни посланик се срещна и с българските изселници.

"За мен като посланик на Република България, представлява интерес населението на града, и лично за мен дори е чест, че най-динамично развиващият се град в Турция до голяма степен дължи това на хората, които са родени в България", подчерта Тулечки.

Портал Турция

УНГАРИЯ И ГЪРЦИЯ ИЗРАЗИХА ПОДКРЕПАТА СИ ЗА ЧЛЕНСТВОТО НА ТУРЦИЯ В ЕС....

По време на срещата на външните министри на двете страни в унгарската столица Будапеща, бе постигната съгласуваност за организирането през 2011та година на среща на високо равнище с дневен ред Турция....

Изпратена 28.11.2010 11:01:45 UTC

Обновена 28.11.2010 11:01:45 UTC

Унгария и Гърция изразиха подкрепата си за членството на Турция в ЕС.
По време на срещата на външните министри на двете страни в унгарската столица Будапеща, бе постигната съгласуваност за организирането през 2011та година на среща на високо равнище с дневен ред Турция.
Външният министър на Унгария, която ще поеме през януари 2011та година мандатното председателство на ЕС, Янош Мартони, обсъди с гръцкия си колега Димитрис Дручас бъдещето на ЕС и двамата външни министри се спряха специално на процеса на членство на Турция.
Мартони и Дручас постигнаха съгласуваност над плана на Унгария да предприеме инициативи в периода си на мандатно председателство с цел да се придаде нов тласък на забавения процес на членство на Труция в ЕС.
Мартони акцентува на подкрепата на Унгария за членството на Турция, а Дручас каза че след общите парламентарни избори в Турция през 2011та година, е необходимо да бъдат осъществени преговори с Анкара и трябва да се организира среща на високо равнище на ЕС с дневен ред Турция.
Мартони и Дручас посочиха като цел на тази среща подновяването на доверието на турската общественост към ЕС и получаването на гаранции от Турция по въпроса за изискваните критерии.

ТРТ / "Yes"

„Тагесшпигел”:Турция иска ЕС да вземе решение до две години

16 ноември 2010

Анкара. Турският държавен министър и главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш подчертава, че Турция вече технически е готова за членство в европейския блок. Той настоява в рамките на две години страните от ЕС да постигнат консенсус за това дали подкрепят или са против присъединяването на Турция, съобщава германският вестник „Тагесшпигел”.
В последния доклад на ЕК за напредъка на страната бяха отбелязани положителните реформи в Турция, но бяха откроени и редица недостатъци.

иаф / "Yes"

Великобритания е най-активният адвокат на Анкара за членство в ЕС

15 ноември 2010 10:49

Коментар на Гасан Насър

Лондон /Великобритания /КРОСС/ „Коалиционното правителство е най-силният поддръжник на присъединяването на Турция към Европейския съюз и ние се гордеем, че сме неин водещ адвокат в това начинание". Това заяви министърът на европейските въпроси Дейвид Лидингтън в правителството на британския премиер Дейвид Камерън в своя статия, публикувана вчера в авторитетния вестник „Файненшъл таймс". Той допълва, че Великобритания не е свалила помпоните на турската молба за еврочленство в коментар на твърденията, че Анкара вече е загубила своите основни поддръжници.

Британският министър отстоява тезата, че никога Обединеното кралство не е имало толкова категорична позиция по този важен за ЕС въпрос. Той с гордост декларира, че това е свършило единствено неговото правителство.

Лидингтън отбелязва, че визитата на Камерън през юли тази година в Турция е придала нова динамика на двустранните отношения. Британската подкрепа на Анкара за еврочленството се е превърнала в основа на договора за стратегическото партньорство между двете страни, подписан от двамата правителствени ръководители. Според британския министър Дейвид Камерън е бил в Анкара, „за да работи в полза на еврочленството на Турция и за да се бори за него".

Интересното е, че за да аргументира силната си протурска позиция британският политик се позовава и на действия в подобна посока, осъществени и от други европейски държавници. Очевидно е желанието тя да бъде представена едва ли не като общо европейска. Министър Лидингтън отбелязва, че на 9 ноември 2010 г. в италианския вестник „Ла република" е била публикувана съвместна статия на външните министри на Турция и Италия. Материалът е защитавал становището за необходимостта от присъединяването на Анкара към ЕС.

Все пак Лидингтън признава, че след публикуването на последния доклад на ЕК за напредъка на Турция в самата страна е намалял общественият евроентусиазъм, а „основните протурски мажоретки" - Великобритания и Испания, са свалили помпоните в нейна подкрепа. Веднага след това обаче британският политик отрича случаят с неговата страна да е идентичен, без да споменава нищо за иберийците. Според британския министър причината за това е неуспеха на турското правителство да гарантира защитата на етническите и религиозните малцинства, свободата на словото и правата на жените. Въпреки това, британското официално лице отбелязва реализираните широкомащабни реформи и прогреса в областта на съдебната власт, намаляването на ролята на военните и отстояването на основните права на човека в страната.

Лидингтън е убеден, че тези факти доказват твърдите ангажименти на Анкара по пътя на реализирането на нейното еврочленство. Той защитава позицията, че Турция трябва да стане член на ЕС, заради решимостта си да прави реформи. В тази връзка британският министър по европейските въпроси за пореден път декларира непоколебимата политика на правителството си да подкрепи Анкара за пълноправното й членство в ЕС.

Обединеното кралство, Испания, Италия, Швеция и Полша са най-ревностните защитници на турското еврочленство в ЕС. Общественото мнение на тези страни е склонно най-активно да подкрепи европейските аспирации на Анкара. Редица експерти отстояват тезата, че една от основните причини за подобна външна политика е географската им отдалеченост от Турция и липсата на негативни исторически „натрупвания" в двустранните отношения.

Необходимо е да се отбележи, че мнението на високопоставения политик от Лондон не съответства на общоевропейското настроение. Последните социологически изследвания, проведени включително и с участието на турско академично звено, показват, че при един евентуален референдум повече от половината европейци ще се произнесат срещу приемането на Анкара в ЕС.
Присъединяването на Турция към съюза е проблем, превръщащ се в един от водещите за основните политически сили в Европа. През периода 1-3 ноември 2010 г. в Истанбул бе проведена кръгла маса под надслов: „Пет години преговори и перспективи на връзките Турция - ЕС". В нея взеха участие евродепутати от Европейския свободен алианс - Зелени, турски политици и множество неправителствени организации. Форумът застана зад становището на фракцията на Европейската зелена партия по отношение на този важен въпрос. То може да бъде обобщено по следния начин: „ЕС и европейските Зелени могат да помогнат на Турция да продължи реформите, но именно Анкара е тази, която „трябва да си свърши работата". Страната трябва по-скоро да работи, за да реши важните проблеми на своето присъединяване, отколкото да се оплаква от липса на подкрепа". В позицията не личи експлицитен ангажимент в полза на турското еврочленство.

агнеция крос / "Yes"

Какво ни носи натискът за референдум за членството на Турция в ЕС

Отново отделни политици и среди говорят за български референдум „за” или „против” влизането на Турция в ЕС. Защо ли?

Всеки, който вярва, че последователността и разумът в политиката са не просто важни, а са неотменим дълг на политиците и правителствата, може да помисли върху следните няколко факта и върху въпросите, които те поставят.

Турция е приета за член НАТО през 1952 г., след като застана категорично на страната на Запада и подкрепи със свои войски Обединените нации в Корейския конфликт. С армия втора по големина след Съединените щати, Турция пое ангажимента заедно с всичките рискове да бъде крепостна стена срещу евентуална съветска инвазия в Европа през черноморския и средиземноморския региони. Турция и Норвегия бяха единствените страни в НАТО, имащи граница със Съветския съюз. През всичките тези повече от 50 години никой не поставяше под съмнение принадлежността на Турция към Евроатлантическото пространство, нито ролята й за общата сигурност на Европа.

От наша гледна точка има още един твърде важен исторически детайл – Турция искрено и активно подкрепи България в желанието ни да се присъединим към НАТО, което успешно постигнахме на 29 март 2004 г. по времето на най-критичната заключителна част от преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз.

Решението за започване на преговори с Турция и Хърватия беше взето през 2005 г. Предстоят дълги преговори и доказване на изпълняване на все по-високи критерии и стандарти – процес, през който нелеко премина и България. Решението за приемане на Турция в ЕС е все още твърде отдалечено във времето и не е в дневния ред нито на нашето, нито на правителствата на европейските ни партньори.

Европейският съюз е общност, за която икономическата свобода, стабилност и просперитет, редом с културното многообразие, са основни ценности. В състояние ли е някой да аргументира смислено защо едни държави на територията на Европа да имат правото, а други – не, да желаят да станат част от тази общност, ако отговарят на критериите и приемат демокрацията като фундаментална процедура?

Днес е политически модно сред радикалистите в Европа да създават противопоставяне именно на основата на културното многообразие. Но модата е по същината си мимолетна и обикновено е белег на отделна група хора, които търсят да се отличат от останалите. За нас, българите, такова противопоставяне е още по-неестествено – защото става дума за най-голямата ни съседна страна, с която отношенията ни се развиват възходящо. Още повече, че географски страната ни e на пътя на Турция към Европа и за пръв път в най-новата ни история се открива възможност да допринесем за по-успешното бъдеще на Стария континент. Нека си припомним и една наша стара българска житейска мъдрост: .

kingsimeon.bg

"Yes"

© снимка: Reuters

Гюл:ЕС трябва да приеме Турция, ако иска да остане световна сила

Европейският съюз трябва да приеме Турция за свой член, ако иска да остане глобален фактор. Това заяви турският президент Абдуллах Гюл, цитиран от Ройтерс.

"Предвид факта, че международният баланс на силата се измества към Изтока и Азия, за ЕС наистина е стратегически императив да има Турция за свой член", подчерта Гюл в реч в Лондон пред британския аналитичен институт "Чатъм хаус". "Наблюдавам със съжаление, че някои европейски лидери не виждат правилно бъдещето на света след 20,50, 70 години."

Турският президент направи това изявление преди ЕС да представи днес своя доклад за напредъка на страната по пътя й към членство. Европейският съюз ще разкритикува Турция, че не е успяла да направи реформи в области като свободата на медиите.

В реч, която произнесе по-късно в Оксфорд, турският президент заяви, че някои държави от ЕС създават изкуствени проблеми пред преговорите за членство на страната му.

Абдуллах Гюл съобщи, че Турция очаква да бъде домакин "някъде в скоро време" на преговори между Иран и шестте велики сили.

Иранският министър на външните работи Манучехр Мотаки обяви в събота, че страната му е готова да преговаря с петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай) плюс Германия за ядрената си програма. Като най-подходящо място за такава среща Мотаки посочи именно Турция.

Абдуллах Гюл ще получи днес наградата "политик на годината" на британския Кралски институт за международни отношения "Чатъм хаус", предаде ИТАР-ТАСС, пише БТА.

Турският президент ще бъде удостоен със символичния приз на авторитетния британски аналитичен център за своя позитивен принос за развитието на международните отношения. Гюл ще бъде отличен за своите усилия за регулиране на конфликтите в Близкия изток, включително за посредническата си роля в преговорите между политическите сили в Ирак и между Афганистан и Пакистан, както и за провеждането на реформи, приближаващи Турция към Европейския съюз.

дарик / "Yes"

Реджеп Таийп Ердоган:Благодарни сме,че България ни подкрепя в процеса на присъединяване към ЕС

© Снимка: БГНЕС

България и Турция отбелязват такова ниво на развитие в отношенията си, че не е възможно да го сравним с миналото, заяви в специално интервю за Българското национално радио турският премиер Реджеп Таийп Ердоган, който през седмицата посети нашата страна. "Става дума за съгласувано сътрудничество на военно, търговско, икономическо, политическо и културно ниво. Резултатът на икономическите връзки видяхме през 2008 г., когато постигнахме стокообмен от близо 4 млрд. долара. Заради световната криза през 2009 г. търговският ни обмен падна до 2,5 млрд. долара, но надявам се занапред да постигнем един обмен от 5 млрд. долара. Има и още нещо хубаво - в момента инвестициите на турските предприемачи в България надхвърлят 1 млрд. евро. Ние сме заедно в НАТО, благодарни сме, че България ни подкрепя в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Вярвам, че подкрепата ще продължи и занапред и тук не можем да говорим за някакъв проблем. Взаимно си сътрудничим и в областта на културата. Говорим за едно добро взаимодействие, произтичащо от съседството ни по вода и по суша, и ако двете страни успеят да превърнат това в полза, то вярвам, че и България, и Турция ще спечелят от това", каза Ердоган пред Севда Дюкянджи от редакция "Предавания на турски език" на Радио "България".

Видях, че подходът на българския премиер Бойко Борисов към темата за Главното мюфтийство е много осъзнат, посочи той. "Да се свика национална конференция, в която мюфтиите сами ще си изберат главен мюфтия, е подход на демократична почва и среда и аз вярвам, че в така обстановка ще се избере най-представителният за сънародниците ни в България и духовниците главен мюфтия. Бойко казва: "Аз съм гарант за това", добави турският премиер.

Не мога да правя оценки за дадена политическа партия или лидера й, обясни той на въпрос за отношението му към ДПС и неговия лидер Ахмед Доган. "Не е правилно, би било грешно. Трябва да знаем следното: всички хора, всички лидери, са преходни, идват и си отиват. Никой не бива да казва "Аз", а трябва да казва "Ние". Нашите сънародници тук, мюсюлманите от турски произход, не трябва да изразяват волята си само като една политическа партия на етнически признак, а мисля, че политически ще е по-правилно да намерят сили в една по-широка, всеобхватна структура. Намирам, че ще е добре, ако успеят да постигнат това - да се покажат в една такава партия, в която да казват не "Аз", а "Ние" сме партия на цяла България. Това ще им даде допълнителна сила. Редом с това от голямо значение са двустранните връзки. За България отношенията с Турция са важни, така както са много важни и контактите и с Гърция и другите страни от Балканския регион. Колкото е европейска, България е толкова и първостепенна балканска държава, страна с излаз на Черно море. Ние си граничим на Черно море, съседи сме и по суша. Затова и нашето взаимодействие и подкрепа ще е по-специално", убеден е Ердоган.

Изпращам на всички сънародници най-искрени поздрави, своята обич и уважение, каза още той. "Поздравявам целия български народ, изказвам своята обич и уважение. Наистина се получи едно добро посещение", смята турският премиер.

Какво е отношението на Ердоган към изселническия процес в България и ислямофобията и обсъждан ли е проблемът по време на разговорите с българския премиер Бойко Борисов, какво мисли той за искането за референдум в България срещу членството на Турция в Европейския съюз и накъде води пътят в отношенията между България и Турция можете да чуете в звуковия файл с репортажа на Севда Дюкянджи.

Българско национално радио / "Yes"

България ще спечели,ако Турция е в ЕС

Трябва да развиваме повече общи икономически проекти, смята бившият турски премиер Месут Йълмаз

Наред с Горбачов, руския магнат Александър Лебедев и екс държавния глава на Румъния Йон Илиеску ВИП гост на конференцията в София бе и бившият турски премиер и екс външен министър Месут Йълмаз, който даде ексклузивно интервю за "Стандарт".

ФОТО Вики Леви

- Ваше превъзходителство, три пъти сте били премиер на Турция, а преди това външен министър. Сега какво правите?

- Аз съм независим депутат в парламента. Помагам за създаването на национална центристка партия, демократическа партия. Досега не успявахме да постигнем това, но през декември ще имаме нова партийна конференция, ще изберем ново ръководство и се надявам, че ще напреднем към целта.

- Какво означава, че международната конференция на Форума за нова политика на Михаил Горбачов, се свиква в София? Какви се впечатленията ви от дискусиите?

- Тази конференция е под наслов "Европа гледа на изток", но тя до голяма степен се превърна в турска конференция. Турция фигурираше в повечето изказвания на участниците. Мнозина отбелязваха, че Турция се е превърнала в "ключов въпрос" за Европа.

- Какъв е изводът от това?

- Приобщаването на Турция към ЕС не засяга само Турция. Става дума и за бъдещето на Европа. Остава да се види дали ЕС ще удържи на ангажиментите си към Турция, дали ЕС е искрен към концепцията си за многонационална, многоезична и мултирелигиозна Европа. Дали ЕС ще приеме Турция за член или не, това ще бъде решителен момент в историята на Европа.

- Напоследък се чува, че в Анкара се възраждат имперски амбиции. Как бихте коментирали тези твърдения?

- В усилията си да стане член на ЕС Турция се стреми да бъде държава на справедливостта и демокрацията. Вече сме направили много реформи в тази посока. Затова е смешно да се твърди и да се вярва, че Турция има някакви имперски намерения. Като демократична държава Турция се стреми единствено към сътрудничество с всички миролюбиви нации.

- Как оценявате българската позиция по противоречивия в ЕС въпрос за членството на Турция в ЕС?

- Неотдавна турският премиер Реджеп Таийп Ердоган направи официално посещение в България и неговият български колега Бойко Борисов ясно и без всякакво колебание показа, че България подкрепя пълноправното членство на Турция в ЕС. Това е точно каквото иска Турция от България. Турция също подкрепяше България да стане член на НАТО. Тази подкрепа бе потвърдена единодушно навремето от турския парламент. Ние имаме намерение да подобряваме все повече нашите приятелски съседски отношения. Затова мисля, че България също има интерес Турция да влезе в ЕС.

- Какво очаквате от двустранните отношения след тази визита?

- Нашите отношения все още са далеч под възможностите си. Трябва да реализираме повече общи икономически проекти, както и да развиваме културния диалог. Имаме много добър инструмент да правим това. Турските бизнесмени са много активни в България. Те са инвестирали много тук и планират още инвестиции в бъдеще. От друга страна, има голяма общност от хора, които живеят половин година в Турция, половин година в България. Те са облагодетелствани от членството на България в ЕС. Тази общност е мост между двете страни и все повече ни сближава.

- Имате ли лични спомени, свързани с България?

- Да, много. България е играла много важна роля в моята кариера. Като външен министър бях изправен пред голям външнополитически проблем заради смяната на имената на говорещите турски език български граждани. След това като премиер трябваше да решавам проблемите, свързани с пристигането в Турция на около 350 000 души от България. Но сега с голямо удоволствие виждам как тези хора стават мост за близостта между двете страни. Разбира се, и в Турция, и в България има известна стагнация и стъпки назад, например съществуването на ултранационалистически движения. Но аз съм оптимист, че тези трудности могат да бъдат преодолени.

- Как виждате бъдещето на българо-турските отношения след десет години, когато се предполага, че и Турция вече може да бъде член на ЕС?

- Мисля, че в бъдеще Турция и България ще могат да покажат на Европа модел за пример на отношения между две съседни балкански страни. България и Турция са научили много от историята. Ние сме имали обща история. Ще имаме и общо бъдеще. Правителствата и в двете страни, независимо към кои партии принадлежат, подкрепят приятелството и сътрудничеството ни. Тава ме прави много щастлив и оптимист за бъдещето на връзките ни.

Любомир МИХАЙЛОВ

стандарт / "Yes"

Испанският посланик: България ще се присъедини към Шенген през 2011 г. Това е сигурно

В Испания циганите са 2% от населението и са интегрирани, понеже получаването на различни блага беше обвързано с конкретни действия, най-вече образование за децата, каза посланикът на Испания в България Хорхе Фуентес в интервю за ТВ "Европа".

Интервю на Димитрина Пандурова

- Започваме с тема, в която имаше нещо сензационно от ваша страна като изказване – ромите, във връзка с това, че Франция ги експулсира и вие казахте, че Испания е готова да ги приеме. Има ли някаква уловка, какво бихте поискали в замяна, за да предлагате това?

- Аз не казах точно това. Аз казах, че Испания е една страна, в която има много високо ниво на интеграция на ромското население и това е факт, който се забелязва. Това не ще рече, че за в бъдеще, ако продължава да има силни вълни на емиграция, по-специално на емиграция в нерегулярно положение, би могло възможно да се поддържа това ниво на интеграция. В никакъв случай не бих искал в момента това, че моята страна в момента е тази, която най-добре е интегрирала ромските групи, евентуално това да доведе до някакъв проблем, който би могъл да се случи в моята страна. Но все пак моето твърдение не беше в никакъв случай, че всички роми, които ще напуснат Франция и други страни, могат да дойдат в Испания.

Даже напротив, това, което аз казах, е, че аз се надявах, че имам доверие за това, че няма да се случи точно така. В Испания има около 1 млн. роми, което представлява 2% от населението. Сравнено с 10-те % от българското или румънското население, в съответните страни, което представляват ромите. И като се тръгва от една ситуация, която е трудна, преди 20-30 години усилията на различните демократични правителства доведоха до това положение и ниво на интеграция.

- Права ли беше Франция толкова остро да реагира? Това ли е проблемът наистина – някакъв процент роми или тя просто има проблем с други нации, като мароканци, например. В същото време вашият колега френският посланик ни посъветва да назначим министър по ромските въпроси. Мислите ли, че това наистина е необходимо и какво можем като опит да почерпим от Испания?

- Аз във всеки случай бих бил много предпазлив да давам съвети на България, по-точно по начина, по който трябва да организира своята администрация, своето правителство. Но това, което мога да кажа, че в случая с Испания, пътят, по който ние можахме и стигнахме до интеграцията, беше преди всичко като комбинирахме икономическото усилие и също така усилието по отношение на образованието. Така че имаше едно обуславяне, една взаимна връзка по отношение на получаването на определени икономически облаги, например жилище или други икономически помощи и фактът, че децата трябва да получат образование. Ромите не бяха изпратени в отделни гета, а просто перфектно се интегрираха сред останалите наши граждани.

- Това е нещото, което се опитваме да направим в България. Миналата седмица наш гост бе турският посланик в България, предвид посещението на Реджеп Ердоган в България, да ви попитам каква е позицията на Испания по отношение на Турция за присъединяването й към Евросъюза. По отношение на Франция е ясно – тя е твърда.

- Испания официално и от политическа гледна точка е за интегрирането на Турция в Европейския съюз. Това е така по простата причина, че „проблемите” и „неудобствата”, които ще настъпят след влизането на Турция в ЕС, са много по-малко, отколко проблемите, които биха се създали, ако Турция не бъде интегрирана. Основният проблем, който би се създал, това е фактът, че Турция няма призвание да бъде една самотна и изолирана страна, както между впрочем това не е призвание на нито една страна. И ако тя не успее да изпълни своето въжделение, своето послание да влезе в съюза, тогава ще потърси друг начин на съюзяване с други страни в региона, които ще бъдат много лоши с оглед на европейската сигурност.

От друга страна, ние в Испания считаме, че Турция е била достатъчно добра, за да бъде част от европейската сигурност чрез НАТО, трябва да бъде и достатъчно добра, за да може да се ползва и от тези облаги, които предоставят членството в ЕС. Много от другите неща са въпрос на обстоятелства. Факт е, че Турция ще бъде най-голямата страна в ЕС, факт е, че тя ще има най-голям брой парламентаристи и депутати, факт е, че ще създаде една голяма ислямска общност и факт, че тя самата ще е голяма ислямска общност в ЕС и ще се наруши сегашната единна структура на християните, но Европейският съюз не е един християнски клуб. Много е важно християнството във формирането на европейската култура, но това не е единственото.

- Другата тема – Шенген. Очакваме това да се случи за България следващата година. Имаше опасения, че заради ромския въпрос може да не стане. От друга страна, заслужаваме ли вече да бъдем в този клуб?

- Знам, че България има едно силно безпокойство – в смисъл, че желае да допълни своето интегриране в два големи сектора - консулския сектор, това е Шенген, и икономическия сектор, това е еврозоната. Аз мисля, че всяко нещо ще си дойде с времето. По мое мнение Шенген ще се случи през следващата 2011 година и това няма да бъде забавено поради проблемите с ромите. Освен това искам да кажа, че специално за България проблемът се свеждаше до не повече от 100 души.

Следователно аз не виждам да има някакви неудобства и нецелесъобразности в смисъл на това, че България ще се интегрира и по този начин ще може да започне да се прилага и това свободно движение из цяла Европа. Макар че свободното движение не само зависи от Шенген, то зависи също така и от съответната глава, от начина, по който са се водили преговорите с ЕС – говоря за главата „свободно предвижване на хора”, където са определени дадени срокове, от които нататък се освобождава това движение на хора, но преди това се налагат някои ограничителни периоди. Сроковете, които се наложиха на България, са по-кратки, отколкото онези, които бяха наложени на Испания при нейното присъединяване към ЕС.

Например влизането на българи в Испания сега е съвсем свободно. Други страни също така са го направили. Но има и такива, които не са премахнали напълно ограниченията си.

- Ние имаме и мониторинг... Много политици сега повдигат въпроса този мониторинг да отпадне. Мислите ли, че е наистина справедливо или заслужаваме още известно време да бъдем под това наблюдение?

- Да, това е този механизъм за сътрудничество, проверка и контрол. С министъра на правосъдието ви и с вицепремиера и министъра на вътрешните работи сме разговаряли много. Особено г-жа министърката на правосъдието настоява много за това, че механизмът е много целесъобразен за България и правителството не бърза той да бъде премахнат. Така че практически е сигурно, че следващата година механизмът ще продължи да съществува и прилага. Може би след 2 години ще започне да се мисли за евентуалното му премахване, защото тогава процесът на реформи в съдебната система и борбата срещу корупцията и организираната престъпност вече ще са отбелязали значителен напредък и мониторингът ще се окаже ненужен.

Сега не трябва да се бърза, няма нищо лошо да съществува този механизъм. Без всякакво съмнение за момента той ви помага.

- Първите данни, че Европа излиза от кризата, са налице. Според вас колко ще е нужно на Испания да се изправи на крака и къде виждате България в този процес?

- Истината е, че в България има криза, но когато се сравняват значимите цифри за външния дълг, безработицата, България е поставена добре. Вие имате малко по-нисък ръст на безработица – 9,2%, отколкото са средноевропейските цифри – 10%, а в Испания са 20% и това наистина е ужасен проблем. По-ниският процент при вас се дължи на това, че 1,5 милиона българи работят в чужбина. Не знам какво би станало, ако тези хора се завърнат в България. Във вашата страна по-скоро виждам проблема с ръста на икономическото развитие. Смятам, че трябва да ускорите икономическото си развитие – повече от еврозоната и повече от Шенген.

- Имате ли информация – прибират ли се много българи от Испания в България заради кризата или няма такова движение?

- Аз съм много горд, когато българите в даден момент взеха решение да работят извън България, много от тях – почти всеки трети, избраха да работят в Испания. Там българите се чувстват като у дома си. Вие, българите, сте интелигентни, бързо научавате нашия език, работите много добре, вие сте едни от най-добрите работници, които имаме в Испания. Да, има връщане на известен брой българи от Испания в България. Някои от тях не се върнаха в България, а се насочиха към други страни на ЕС. Имам впечатление, че безработицата засегна повече испанците, отколкото чужденците в Испания. Нека да подчертая, че в рамките на ЕС ние не можем да говорим вече за емигранти.

Видео / екип нюз / "Yes"

Михаел Шпинделегер:Австрия не желае да пречи на влизането на Турция в ЕС

07 октомври 2010

Виена.
Австрия не възнамерява да пречи на усилията на Турция да влезе в ЕС, въпреки че отначало е била резервирана спрямо идеята, заяви австрийският външен министър Михаел Шпинделегер, съобщава АФП.
„Австрия беше скептична спрямо разширяването на ЕС с влизането на Турция, но има развитие в нашето отношение към присъединяването”, е заявил министърът по време на пресконференция с турския си колега Ахмет Давутоглу.

иаф / "Yes"

Ердоган призова ЕС да престане „да води Турция за носа”

06 октомври 2010

Анкара.
Турският премиер Тайип Ердоган призова ЕС да реши въпроса за приемането на страната в съюза, съобщава РИА Новости.
„Ако не искате Турция, кажете го открито, не ни водете за носа”, заяви Ердоган в Истанбул по време на международен икономически форум. Премиерът допълни, че ЕС постоянно си търси предлози, за да усложни процеса на интеграция на Анкара.
Турция води преговори за членство в ЕС от 2005 г. Ръководителите на ред страни в ЕС, особено германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, многократно се обявяват против членството на Турция в ЕС, като й предлагат привилегировано партньорство.

иаф / "Yes"

Борисов скастри френския посланик, надвишил правата си

Даваме рамо на Турция за Евросъюза

Бежанците от Тракия с документи ще бъдат обезщетени


БОЙКО КИЧУКОВ
Премиерът на Турция Реджеп Ердоган и Бойко Борисов се разбраха скоро да започнат строежа на газовата тръба между двете държави. БОЙКО Премиерът на Турция Реджеп Ердоган и Бойко Борисов се разбраха скоро да започнат строежа на газовата тръба между двете държави.
.
Пак ще изнасяме ток за съседите
България може да започне износа на ток към Турция на 24 октомври 2010 г., когато завършва синхронизацията на енергийната система в съседката ни към европейската, в това число към нашата мрежа. Затова се договориха вчера министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и турския му колега Танер Йълдъз, който е на еднодневно работно посещение в София в рамките на турска правителствена делегация. Съобразно разчетите на НЕК страната ни може да предоставя на южната ни съседка около 150 мегавата електроенергия през ноември и декември 2010 г. и до 500 мегавата месечно от началото на 2011 г. Предстои НЕК да обяви търг за продажба на ток на турския пазар. Интерес са заявили 12 фирми. Те ще трябва да разполагат с лицензи за износ на ток от България и за търговия с електроенергия на турския пазар.

Вестник "Монитор" / "Yes"

ЕС поставя трудности пред турското членство,заяви Реджеп Тайип Ердоган

04 октомври 2010

София. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се оплака по време на посещение в София,че ЕС поставя трудности пред приемането на Турция в блока от 27 страни, съобщава АФП.
„Турция непрекъснато бива задържана и различни препятствия са поставяни на пътя ни. Това не е правилно”, заяви Ердоган по време на пресконференция след среща с българския си колега Бойко Борисов.
„Някои препятствия се прилагат срещу Турция без да са били в сила за който и да било друг кандидат”, коментира Ердоган, като след това допълни, че страната му е решена да продължи преговорите за членство.

иаф / "Yes"

Борисов: Ако българският посланик в Париж се държи като френския в София, ще го изпъдят

България ще се произнесе за членството на Турция в ЕС, когато приключат преговорите за приемането й

Българският премиер Бойко Борисов остро разкритикува френския посланик в България Етиен дьо Понсен, когото определи като държавен чиновник, който надвишава правата си. Борисов сподели наблюденията си за чуждите посланици у нас на обща пресконференция с премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който е на работно посещение у нас.

Повод за критиките на премиера станаха думите на френския дипломат в лекция пред Атлантическия клуб през септември, че София трябва да каже ясно мнението дали Турция трябва да влезе в ЕС.

Помолен да коментира това изявление, Бойко Борисов каза: "Аз не виждам смисъл да отговарям на френския посланик на заминаване какво е казал някъде. Ние сме суверенна държава и към посланиците се отнасяме с необходимото уважение, но многократно те в България надвишават правата си, когато се изказват".

Борисов излезе леко от дипломатичния тон и заяви още, че "ако нашият посланик в Париж отиде и даде по този начин на Саркози съвет какво да прави, аз мисля, че френската реакция ще бъде да го изпъдят от Франция".

Понсен коментира миналия месец на тръгване от България, че приоритет за държавата трябва да е осмислянето на комунистическия период до 1989 г. Той каза, че трябва да се говори повече за жертвите на комунизма и сподели, че е останал учуден като видял статуя на Тодор Живков в Правец. Освен това дипломатът посочи, че не е ясно къде отиват средствата, които се отделят по различни програми за интегрирането на ромите и препоръча да има държавен пост, който да отговаря за проблемите в тази област. Той коментира още, че сериозно предизвикателство пред страната ни остава борбата с корупцията и организираната престъпност.

"Мисля, че в присъствието на моя колега (Ердоган), когато решаваме толкова сложни въпроси между България и Турция, наследени с векове, да коментирам какво е казал един държавен чиновник, когато си е тръгвал от България, не би трябвало дори да ме питате!", коментира Бойко Борисов.

Посланик Етиен дьо Понсен бе разкритикуван и от държавния глава Георги Първанов. Той обясни, че изказването на дипломата му прозвучало "менторски" и отбеляза, че "с назидателен тон, особено от дипломати, няма да се реши ромският проблем".

"Темата за референдум относно присъединяването на Турция към ЕС ще се постави, когато страната завърши преговорния процес - дотогава такава тема няма", категоричен бе Борисов. "Като добър съсед, България подкрепя европейската перспектива пред Турция", увери той.

От своя страна турският министър-председател за пореден път се оплака, че срещу Турция се прилагат практики, които не са били прилагани към нито една кандидатка за ЕС.

По думите му Анкара постоянно е забавяна в преговорния процес, има отворени преговорни глави, но няма нито една затворена.

Въпреки това, ние търпеливо работим, учим си урока и се надяваме да приключим успешно този процес, изрази надежда Ердоган.


Вестник "Сега" / "Yes"

Ad

Turkey-EU

Turkey-EU
Турция-ЕС

Цитат

Испанския премиер Запатеро при откриването на новата академична година в университета Бахчешехир в Истанбул:
“Ако Европа иска да бъде актьор, чийто глас се чува в съвременния свят, една Турция в ЕС ще й даде главната роля и стратегическата сила, за които в някои положения днес съюзът се оказва лишен от тях”.

Калфин обяви подкрепата ни за еврочленство на Турция

България подкрепя перспективата за членство на Турция в Европейския съюз и възприемането на европейските ценности, защото разширяването на ЕС трябва да продължи.
Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин на срещата си в МВнР с гостуващия в страната държавен министър и главен преговарящ на Турция с ЕС Али Бабаджан.

Подкрепа за Турция в ЕС

Емблематични политици и интелектуалци настояват за спазване на ангажимента за интеграцията на Анкара в ЕС-Йошка Фишер,бивш германски външен министър,Джулиано Амато,експремиер на Италия,Доминик Строс-Кан,бивш финансов министър на Франция и предстоящ директор на Международния валутен фонд.Сред останалите се открояват бившият президент на Финландия и главен емисар на ООН за преговорите за Косово Марти Ахтисаари,Бронислав Геремек,който беше външен министър на Полша,президентът на Оксфордския университет и бивш еврокомисар Крис Патън.

Turkey-EU

Turkey-EU

Чехия подкрепи Турция за ЕС

Чешкият министър-председател Мирек Тополанек е изразил подкрепата си към Турция за нейното пълноправно членство в ЕС, предаде АП.

Тополанек е заявил това след среща с министър-председателя на Турция Реджеп Ердоган, който бе на еднодневно посещение в Прага.

„ Чехия отдавна подкрепя Турция в усилията да се присъедини към ЕС".

Британската подкрепа за членството на Турция в ЕС ще продължи, е заявил Гордан Браун

Анкара. Британската подкрепа за членството на Турция в ЕС ще продължи. Това е заявил новият премиер на Великобритания Гордън Браун в телефонен разговор с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, предава Анадолската агенция.

Елизабет II подкрепи членството на Турция в ЕС

Британската кралица Елизабет II изрази подкрепата на Великобритания за членство на Турция в ЕС по време на първото си държавно посещение ( май 2008) в страната от октомври 1971 г. насам.„В тази страна перспективата за присъединяване към ЕС вече вдъхнови редица промени,подобрили живота на гражданите й.В чужбина Турция има уникална позиция на мост между Изтока и Запада в жизненоважен момент за ЕС и света като цяло“,изтъкна кралицата, цитирана от АФП.Елизабет II подчерта още:„За нас Турция е толкова значима днес,колкото е била винаги“.

САЩ "ЗА" Турция в ЕС

Съветникът по националната сигурност на САЩ Стивън Хадли бе на посещение в Турция в петък (18 юли 2008 г.)
"САЩ силно подкрепят членството на Турция в ЕС," каза Хадли след разговори с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Турция трябва да бъде приета в ЕС, каза Вселенският патриарх Вартоломей

25 септември 2008 | 09:22 | Агенция "Фокус"

Анкара.

Вестник “Радикал” информира за изказването на Вселенския патриарх Вартоломей пред Европейския парламент, като на централно място извежда думите му, че ЕС трябва да приеме и да включи в своя проект Турция.

Последователи