Брюксел, Ройтерс/БТА
Европейският съюз ще отвори две нови преговорни глави в преговорния процес на Турция за членство в ЕС в сряда, реши комитета на постоянните представители на страните от Европейския съюз на тяхната първа официална среща след срещата на върха на 27-те страни-членки миналата седмица, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на дипломатически източник.
Отварянето на главите "Защита на потребителите и тяхното здраве" и "Трансевропейски мрежи" последва постигнатото в петък споразумение на срещата на върха за създаването на Група за размисъл за бъдещето на Европа, поискано от френския президент Никола Саркози, който се противопоставя на членството на Турция в ЕС.
Така броят на главите, които ще бъдат отворени с Турция, се увеличава на 5, от общо 35-те, които са нужни за приключването на процеса на присъединяване.
Анкара започна преговорите за присъединяване към ЕС през 2005 година, но напредъкът им беше твърде бавен заради споровете във връзка с Кипър и зачитането на човешките права.
От края на миналата година бяха замразени преговорите по 8 глави, заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за корабите и самолетите от Република Кипър.
В петък лидерите на ЕС избраха бившия испански премиер Фелипе Гонсалес, някогашен противник на поканата към Турция за членство в ЕС, да оглави Групата за размисъл за бъдещето на ЕС.
Гонсалес е променил своята позиция и сега казва, че ЕС трябва да спази всичките си ангажименти по отношение на Турция, каза говорител.
Френският президент Никола Саркози твърди, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Той руши икономически и културни връзки, за да не омърси Турция представата му за немюсюлманска Европа. Снимка: Ройтерс
Докато френският президент се опитва всячески да спре Турция по пътя й към ЕС, хиляди турци демонстрират в големите градове и настояват страната да запази религиозните си корени. Снимка: Ройтерс
Дженгиз Актар*
По въпроса за Турция в Европейския съюз Никола Саркози има предимство с ясната си позиция (той отхвърля присъединяването на страната), но не непременно и предимство с ясните си възгледи. Нека си припомним фактите.
През 1999 година Европейският съюз обяви Турция за страна кандидат, като каза, че ще се присъедини към него на базата на критериите, изисквани от останалите кандидати. Франция е страна по договора. Кандидатурата беше потвърдена през декември 2004 година, когато Турция беше поканена да започне преговори за присъединяване.
Почти незабавно във Франция беше създаден политико-дипломатически “партизански отряд” за предотвратяване на това евентуално присъединяване. При Жак Ширак тонът беше умерен, но при Никола Саркози се радикализира. В този механизъм географията се намеси със смехотворни аргументи, които например, оставят Кападокия - древна християнска земя - извън европейския ареал.
Никола Саркози набляга: Турция, това е Мала Азия, а не Европа. Убеден е, че ще е твърде късно да се каже “не”, когато преговорите приключат и тогава той ще се окаже лош играч. Новият силен човек залага на създаването на пречки, като едновременно се опитва да измисли алтернативи на членството. Говори за абсорбационния капацитет на Европейския съюз, за привилегировано партньорство или за Средиземноморския съюз. Това обаче е разтягане на локуми по твърде неясни идеи. Никога никой, включително нито един саркозист, не е успял да каже ясно какво означават тези евтини заместители.
Между другото, от самото встъпване в длъжност на Саркози започна офанзива по всички линии. Съветникът на френския президент по дипломатическите въпроси Жан-Давид Левит отиде в Анкара, за да съобщи на турците, че Франция ще се противопостави на отварянето на главите, които имат пряка връзка с присъединяването - онова, което наричат “всичко освен институциите”. В Брюксел държавният секретар по европейските въпроси Жан-Пиер Жуйе заяви, че Турция няма призвание да стане член на ЕС. Т.е. обратното на онова, което беше потвърдено в Хелзинки.
През юни Франция наложи вето на отварянето на една от тези глави, която се отнася за еврото. Условието за отварянето на останалите е създаването на комитет на мъдреците, който да помисли за бъдещето на съюза. Върхът е, че през ноември Франция поиска да бъде отложен Културният сезон на Турция, предвиден за юни 2009 година, с мотива, че тогава ще са изборите за Европейския парламент. Да не ни се пречкат турците! В Брюксел представителят на Франция се пазари за фразите от европейския жаргон като “партньорство за присъединяване”. Той оспорва всичко, при което се говори за присъединяване. Тези опити едва ли ще бъдат успешни, но пък нанасят непоправими вреди на френско-турските отношения.
Днес повече от всякога политиката на Франция към Турция се свежда до привилегироване на двустранните връзки при пълно игнориране на европейския процес на тази страна. Европейската карта обаче остава жизненоважна за Турция и тя неизбежно прави преоценка на отношенията си, имайки предвид поведението на Франция към нея при преговорите за присъединяване. Изведнъж се оказа Франция настрана от плановете за газопровода “Набуко”, както и от други големи проекти. Незначителни може би в общия механизъм, те обаче нанасят вреди на засегнатите френски компании.
Методът “Саркози” срива дори културните връзки. Това, че хората на изкуството си скубят косите, също като бизнесмените, дипломатите и най-големите приятели на Франция, изглежда е последна грижа на властта.
Саркози става нервен, като чуе думата “турски”. В крайна сметка, той не се интересува от трансформацията на Турция под влияние на европейски импулс. Нито пък от потенциалното влияние на нейната европейска интеграция върху Средиземноморския регион, на който той толкова залага. Не държи и на косвеното послание, което ще отправи Европа, като приеме една светска мюсюлманска държава. Ако намеренията му бяха такива, той щеше да изисква повече воля от турците по техния път на реформи.
Не, изборът на Саркози е да попречи Турция и онова, което тя представлява, да влязат в Европа и да омърсят представата му за Европа и за Франция: Европа, която е немюсюлманска и френска. Говори се, че той ще се изкуши да направи посещение в Турция. Не зная дали турците ще бъдат снизходителни като алжирците, за да изслушат неговите откровения, които често граничат с арогантността.
Дебатът за Турция, който е в самото си начало, е прекалено важен, за да бъде поверен на Саркози. Да направим така, че той да може да продължи трезво, в полза на всички.
*Дженгиз Актар е специалист по европейските въпроси, преподавател в университета “Бахчешехир” в Истанбул
Старите страни членки забавиха реформите за сметка на новите
Интервю на Светломира Димитрова
- Госпожо Гулар, обвиняват ви, че в книгата „Големият турчин и Венецианската република“ вие се противопоставяте на приемането на Турция в Европейския съюз. Какви са причините за това?- Не, обратно на това, което се твърди, аз не съм против приемането на Турция, но съм за това да се внимава оттук нататък как ще се изгради Европейският съюз. Защото ЕС се промени през годините, но и не се е променил достатъчно. В това е проблемът. Например новоприетите държави, като България, направиха усилия, за да осъществят икономически, социални, политически реформи, и то дълбоки, и за кратко време. Така че преходът стана относително бързо. А старите членки не се оказаха способни да извършат реформи и преди да приемат новите страни, да предложат една по-ефективна, по-активна организация, да стигнат до общи виждания по дадени проблеми. ЕС все още няма обща външна политика, няма обща политика в енергетиката, няма обща система за контрол по границите си. Тоест огромният проблем е, че ЕС не се е променил достатъчно.- Франция ли имате предвид?- Франция не се е променила много - през последните 25 години тя живее в относителна неподвижност. Жалко, защото икономиката й не се развива добре. Големият приоритет пред нея е да намали държавния сектор и да реформира основно университетите, включително и развитието на науката. През последните години бяха направени реформи в пенсионното осигуряване, но това далеч не е достатъчно. Проблемът е в това, че французите се страхуват от бъдещето и от промените. Те искат държавата да ги пази от всякакви рискове. Саркози прави наистина усилия преди всичко в намаляването на бюджетния дефицит. Но той трябва да побърза, за да се справи страната с глобализацията.- А кои страни успяха в реформите?Германия е една от страните, които наистина успяха през последните 15 години. Тя реформира администрацията, реформира повечето сектори в Източна Германия – пазарът на труда, пенсионното осигуряване, обществените фондове. Сред добрите примери са Дания и Швеция. Австрия реформира университетите си. За съжаление южните страни членки все още имат проблеми. На първо място е Италия, която закъснява със структурните реформи.- А какъв е шансът на Турция да влезе в ЕС?Европа не се е подготвила да приема нови членове. В Турция е много силно изразен елементът на светската държава, но в някои отношения. Преобладава мюсюлманската религия, която е под контрола на държавата. Но остава твърде малко място за другите религии – особено православните и католиците. Дори напоследък имаше атентати срещу представители на други изповедания. Турция избира президент по кемалистките закони, който защитава светската държава. Но последният избран президент е от партия, която декларира, че е последователка на исляма. Има няколко възможни варианта. Най-благоприятният вариант е да се каже, че светската държава се приема дори от мюсюлманските партии. Тогава няма нищо лошо в това, ако президентът е мюсюлманин, но защитава светската държава. Не бива да се смята, че светската държава воюва с религиите. Обратно – тя създава еднакви условия за всички изповедания. Неблагоприятният вариант би бил, ако една религия вземе връх, ако въведат фереджета в университетите, ако направят задължителни училища за изучаване на Корана. Дори „Файненшъл таймс“ през 2005 г. се запита за какво ще й послужи на Турция членството в ЕС – дали за да се интегрира, или спокойно да премахне светската държава.- А как виждате България?- Сега откривам България, но всички срещи, които имах, бяха в много конструктивен дух. В други страни от новите членки има много по-голяма сдържаност. И мисля, че България ще даде много положителен принос за Европа. Въпреки че има още дълъг път да извърви по отношение на икономиката. Това се вижда и по състоянието на сградите. Дори в София има още много да се наваксва. Бях приятно впечатлена от това, че България без съпротива иска да подпише Европейския договор. Това е признак на освободеност и е много положително. Тук хората виждат Европа в много положителна светлина. Никой не настоява на думите „национален суверинитет“. Докато в Полша, в Чешката република това е лайтмотивът.- А как възприемате партията ДПС?- Концепцията във Франция е за република, която не приема малцинствата. Във Франция всички сме равни пред закона, все едно дали сме от чужд произход. Това е в резултат на емиграцията от векове. Лично аз не съм френска националистка, но смятам, че френският модел не е лош. Защото във Франция се преценевят хората по тяхната стойност. Лично аз съм с чужд произход, но не желая във Франция да ме затварят в рамките на някаква група. Искам да бъда оценявана според това, което представлявам и което мога да правя. Защото аз нося отговорност за това. Нямам нищо общо с факта, че моите баба и дядо са дошли от Италия преди 80 години. Знам, че на Балканите тези проблеми имат много важно значение, но смятам, че българските граждани от турски произход са много добре интегрирани тук. Те са български граждани. И снощи разговарях с г-н Казак, който е български депутат от турски произход.Забелязвам обаче, че живеем във време на самозатваряне, на отдръпване от другите. Религиозно, етническо, регионално. Това много ме безпокои заради бъдещето на Европа. Във Франция например живеят много португалци. Някои от тях нямат френска националност, но имат право според европейското право да гласуват в местните избори. Говоря с тях и им казвам: „Участвайте активно, но няма смисъл да защитавате интересите на някакво малцинство. Франция не е дала правото на хората да гласуват, за да се делят. Те с тяхната култура, с техните личностни качества трябва да обогатят дебатите“. Но във всички страни, например в мащаба на глобализацията, и Франция, и Германия са малки страни. Те трябва да намерят общ език извън кръга на нацията си.
Франция спечели днес символична победа, възпрепятствайки ЕС да използва думата "присъединяване" в изявление за преговорите на Турция с ЕС, предаде Ройтерс.
В изявление на външните министри от ЕС за стратегията на разширяването на 27-членния блок бяха изпуснати думите "присъединяване" или "членство" във връзка с Турция, като вместо
това бе посочено, че ЕС очаква "междуправителствени консултации" с Турция и Хърватия по-късно този месец.
Анкара започна присъединителните преговори през 2005 година, но френският президент Никола Саркози многократно казва, че Турция няма място в Европа и трябва да й бъде предложено
само привилегировано партньорство, отбелязва Ройтерс.
Великобритания, Швеция и други поддръжници на усилията на Турция поискаха 27-членния блок да продължи ангажимента си за приемане на Турция в ЕС, ако Анкара изпълни всичките критерии, но отстъпиха след кратък дебат, казаха дипломати.
Британският министър на външните работи Дейвид Милибанд посочи, че ЕС не би трябвало да отстъпва от предишните си решения.
"Ние си спомняме добре решенията, които бяха взети на срещата на върха на Европейския съвет миналата година и смятаме, че е важно ЕС да изпълни отговорностите си към Турция, но също
така Анкара да продължи процеса на реформи, което е важна част от пътя й към Европейския съюз", каза Милибанд.
В изявлението на ЕС днес бяха изложени серия от критики към Турция, след като тя бе приветствана за засилването на демокрацията при кризата в страната, която възникна при
противопоставянето на армията на избирането на бивш ислямист за президент, отбелязва Ройтерс.
Необходими са значителни по-нататъшни усилия в други области като юридическата реформа, борбата срещу корупцията, правата на малцинствата и увеличаването на културните права,
правата на жените и децата, на синдикалните права, както и засилването на гражданския контрол върху армията, е посочено в изявлението.
Волкан Бозкър, посланик на Турция в ЕС, заяви пред Ройтерс, че споровете за препотвърждаване на основния ангажимент само ще задълбочат разочарованието в Турция, намалявайки
влиянието на Брюксел в страната.
"Разочаровани сме и уморени от чакане. ЕС загуби влиянието си в Турция. Той използва всичките средства освен пълното спиране на преговорите", каза Бозкър.
Европейският съюз трябва да започне преговори за членството на Турция, въпреки противопоставянето на германският канцлер Ангела Меркел.
Това е заявил говорителят на Европейската комисия Джонатан Лайтънбъргър.
В реч пред Християн-демократическата партия Ангела Меркел потвърди, че е против членството на Турция в ЕС.
Вместо това Меркел споделя гледната точка на френския президент Никола Саркози за „ привилегировано партньорство" с Анкара.
Говорителят на ЕК припомни, че през октомври 2005 ЕС се съгласи да започне преговорите с Анкара по присъединяването й, ако страната изпълни критериите.
Речта на Меркел в Хановер подчертава различната политика спрямо Турция и идва преди местните избори в Германия, които ще се проведат през януари.
Европейски дипломати заявяват, че Франция настоява за изключване на думата "присъединяване" от контекста на преговорите с Турция.
Анкара вече от отхвърлиха възможността за „привилегировано партньорство" с ЕС.
News>bg,4.12.2007
Макар и на различни мнения за бъдещия статут на Косово, Сърбия и Турция дадоха обещание да работят заедно, за да предотвратят нестабилност в Югоизточна Европа, информира setimes.com.
Сръбският президент Борис Тадич посети турската столица за разговори на високо ниво един ден след последния кръг на провежданите с международно посредничество преговори за бъдещето на Косово.
Той предупреди Косово да не обявява едностранно независимост. "Едностранните ходове ще предизвикат отговор. Това няма да ни доведе до мир", каза Тадич след среща с турския си колега Абдула Гюл.
В същото време обаче Тадич подчерта своя ангажимент към мирното решаване на въпроса. "Сърбия не желае война", каза той, заявявайки, че неговата страна подкрепя "продължаването на преговорите за Косово ... по уравновесен, спокоен и сигурен начин".
Междувременно Гюл призова за запазване на стабилността на Балканите и прикани двете страни да обмислят дългосрочната европейска перспектива.
"Вярвам, че всички държави в региона накрая ще се съберат под покрива на ЕС. Всички на Балканите - Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина - ще се присъединят към ЕС," каза Гюл. "Вярвам, че всички тези държави с толкова светло бъдеще могат да решат своите проблеми по пътя на диалога."
Той също така прикани Сърбия да се въздържа от използването на сила или насилие, ако Косово обяви едностранно независимост. Турция, която е член на НАТО, подкрепя плана за контролирана от международната общност независимост на Косово, предложен от бившия пратеник на ООН Марти Ахтисаари. Държавата има силно участие в КФОР, поддържайки контингент от около 800 войници.
Отношенията между Турция и Сърбия бяха напрегнати през годините на конфликта в Босна и Херцеговина, но двете държави подновиха отношенията си след свалянето на режима на бившия югославски лидер Слободан Милошевич през 2000 г.
"Държавите гледат напред към бъдещето и са решени да подобрят отношенията си във всички области," каза Гюл след срещата в четвъртък. Той отново напомни силната подкрепа на Анкара за интегрирането на Сърбия в евроатлантическите институции и за бързото финализиране на споразумение за свободна търговия.
Тадич каза, че Белград е готов да продължи напред, за да избегне повторното разпалване на стари предразсъдъци. "Президентът Гюл и аз сме приятели. И ние вярваме, че можем да допринесем за по-силните отношения между нашите държави с подходящи политически послания," каза Тадич в Анкара.
Той изрази също подкрепа за процеса на присъединяване на Турция към ЕС. "Европа няма да бъде завършена без Турция и без Сърбия."
News>bg,4.12.2007
Анкара проучва френското предложение за създаване на съюз на средиземноморските страни, но той не е алтернатива на членство на Турция в Европейския съюз. Това заявява турският президент Абдулла Гюл в интервю за днешния Фигаро. "Проявяваме интерес към всичко, което се отнася до Средиземноморието. Проучваме внимателно предложението на президента Никола Саркози", казва турският му колега, който е бивш външен министър. "Водят се преговори, поставили сме си ясна цел. Не може и дума да става, че проектът за Средиземноморски съюз е алтернатива на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Ще продължим реформите, какъвто и да е резултатът. Сигурен съм, че след време онези, които днес са скептични, ще разберат, че Турция може да даде много неща на Европейския съюз", убеден е Абдулла Гюл. Президентът Саркози е на мнение, че Турция не е част от Европа и затова трябва да й бъде предложено специално партньорство с ЕС, припомня Фигаро.
Тополанек е заявил това след среща с министър-председателя на Турция Реджеп Ердоган, който бе на еднодневно посещение в Прага.
„ Чехия отдавна подкрепя Турция в усилията да се присъедини към ЕС".
News>bg,15.11.2007
Вселенският патриарх Вартоломей, пристигна в България по покана на ректора на Специализираното висше училище по библиотечни и информационни технологии проф. Стоян Денчев.
Патриархът бе удостоен с почетната титла Доктор хонорис кауза на висшето училище.
"Това почетно отличие безспорно е проява на уважение и обич от страна на българския народ към моята личност", заяви патриархът пред журналисти.
„Приемам това отличие не отнесено само към моята личност, а въобще към цялата църква", допълни главата на православната църква.
При пристигането си на летище София Вартоломей отбеляза, че е идвал в страната ни по различни поводи, но сега идва с особена радост, защото България вече е пълноправна членка на ЕС.
Патриарх Вартоломей припомни, че предишното му посещение у нас е било на рождения ден на патриарх Максим.
Във връзка със стремежа на Турция към членство в Европейския съюз вселенският патриарх изрази надежда, че страната ще успее да изпълни изискванията на общността.
„И моята страна, Турция, прави необходимото, за да стане член на това европейско семейство.
За нас разликата в религията на народа не е пречка за включване в ЕС, стига да се изпълнят всички останали критерии, които са в сила за всички страни", подчерта патриархът.
„Не познавам случая. Слави Бинев дойде на една проява на митрополията на Принцовите острови и го видях там, в църквата, разменихме няколко думи, но тогава го срещнах за първи път и чух, че е евродепутат" - каза патриарх Вартоломей, като допълни, че това е единственото, което знае за него.
В рамките на визитата си в България патриарх Вартоломей ще благослови деца на загинали български полицаи и пожарникари.
Срещата е част от дългогодишната кампания на Министерството на вътрешните работи за подпомагане на децата на загинали служители, посочват от МВР.
Средства за тях се набират през цялата година чрез SMS на тел. 1866 за всички мобилни оператори и на тел. 090051866 - за абонатите на БТК.
News>bg,15.11.2007
На Европейската комисия трябва да й бъде позволено да отвори още глави в преговорите си с Турция. Това заявява еврокомисарят по разширяването Оли Рен в обръщение към Европейския парламент, информира setimes.com.
"Всички страни членки продължават да подкрепят присъединителните преговори с Турция. Следователно трябва да отворим нови глави без отлагане, веднага щом те бъдат технически готови", каза той.
Досега Турция е отворила само четири глави в присъединителните си преговори с ЕС, в сравнение с 14 за Хърватия, която започна преговорите си с Европейската комсиия по същото време. ЕС блокира преговорите в четири области в отговор на отказа на Турция да отвори своите пристанища и летища за кипърски кораби и самолети.
ЕРДОАН ЮСРЕФ
На 7 ноември Европейската комисия ще представи годишен доклад относно напредъка на Турция в процеса за присъединяване към Европейския съюз. Европейският парламент ще представи предложение за резолюция преди публикуването на този доклад. Помолихме нейния автор Рия Ooмeн-Ружтен (ЕНП-ЕД,
Холандия) да ни обясни за какво ще става дума в подготвяния от нея текст и как вижда бъдещето на отношенията Европейски съюз - Турция. След скорошните парламентарни избори, спечелени от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), оглавявана от премиера Реджеб Тайиб Ердоган, както и след избирането на Абдуллах Гюл на президентския пост, вниманието сега е насочено към стремежа на Турция за присъединяване към Европейския съюз. Турция вече има статут на страна-кандидатка и преговорите с нея започнаха през октомври 2005 година. Европейската комисията докладва редовно за напредъка на страната по изпълнението на условията за членство. Накрая Европейският парламент ще реши дали да даде съгласието си за присъединяването на Турция към Евросъюза. Предложението за резолюция, подготвяно от Европейския парламент, ще бъде гласувано на пленарна сесия на 24 октомври.
Каква е целта на предложението за резолюция, което се обсъжда и гласува в Комисията по външни работи?
През ноември Европейската комисия ще представи доклад за напредъка на Турция в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Нашата резолюция ще бъде гласувана преди представянето на доклада. Целта й не е да реагира на доклада, а да насочи вниманието на комисията към темите, на които е необходимо да се отдели по-специално внимание. Резолюцията на Парламента цели най-вече да разшири обхвата на доклада на комисията. Искаме например да се наблегне на необходимостта от социално сближаване и на инструментите, позволяващи социално-икономическото развитие на Югоизточна Турция.
Какви са към настоящия момент най-силните и най-слабите страни на Турция като страна-кандидатка за членство?
Комисията изготвя доклад относно напредъка на Турция, за да идентифицира силните и слабите страни. През изминалите години се наблюдаваше забавяне на темпото на реформите. Сега всички избори вече минаха и се надявам, че новото турско правителство, което има силен мандат и се ползва с доверието на народа, ще ускори процеса на реформи. То вече показа, че поема този ангажимент и това е положителен знак.
Кои според Вас ще са решаващите фактори, които в крайна сметка ще определят характера на отношенията между Европейския съюз и Турция? Какво ще е важно накрая: готовността на Турция за членство или готовността на Европейския съюз да я приеме?
Накрая всички страни-членки и самата Турция ще трябва да ратифицират резултата от преговорите. Ще се произнесат парламентите на Турция и на страните-членки на Европейския съюз. Европейският парламент ще огласи своето решение. Необходимо е да се осигури обществена подкрепа за разширяването както в Турция, така и в държавите-членки. На настоящия етап е все още рано да се предскаже какъв ще бъде резултатът. Преговорите за членство започнаха през 2005 година и така бе поставено началото на един продължителен и отворен процес.
(*) Рубриката се подготвя от Ердоан Юсреф с текстове от издания на Генерална дирекция за печат и комуникации, Генерална дирекция Образование и култура към ЕK в Брюксел и Страсбург.
"Zaman", 15 - 21 Октомври Година: 15, Брой: 42
Турция трябва да продължи с изграждането на закони за свободата на словото и религията, а преследването на писатели, които критикуват турската идентичност, е неприемливо, заяви комисарят по разширяването на Европейския съюз Оли Рен по телевизия NTVMSNBC.
Турция заяви, че остава обвързана с процеса за приемане в ЕС, но ключови реформи като поправката или отмяната на член 301, който може да бъде използван за преследването на писатели за „накърняване на турската идентичност“, е малко вероятно да бъдат приети преди доклада на ЕС през ноември за напредъка на Турция. „Това е хуманитарен и морален въпрос. Не е приемливо писатели като Орхан Памук и Елиф Сафак да бъдат преследвани по този член“, заяви Оли Рен. Миналата година Памук беше съден за изказването си пред швейцарски вестник, че 1 млн. арменци са убити в Турция през Първата световна война, а 30 хиляди кюрди са изчезнали през последните десетилетия. Обвиненията срещу него бяха снети малко по-късно. Последните усилия на управляващата партия в Турция за промяна на конституцията също не трябва да отлагат реформите в защита на свободата на изразяването и религията, добави комисарят по разширяването. „Промяната /в конституцията/ може да бъде използвано за разширяването на фундаментални права и свободи. Но подготовката й не трябва да отлага реализирането на свободата на словото и религията“, каза той. Турският премиер Таип Ердоган заяви наскоро, че новата конституция ще засили индивидуалните права и свободи, но официални източници споделиха, че член 301 няма да бъде ревизиран в новия документ.
БГНЕС,2007-10-06 /Ройтерс
Емблематични политици и интелектуалци настояват за спазване на ангажимента за интеграцията на Анкара в ЕС-Йошка Фишер,бивш германски външен министър,Джулиано Амато,експремиер на Италия,Доминик Строс-Кан,бивш финансов министър на Франция и предстоящ директор на Международния валутен фонд.Сред останалите се открояват бившият президент на Финландия и главен емисар на ООН за преговорите за Косово Марти Ахтисаари,Бронислав Геремек,който беше външен министър на Полша,президентът на Оксфордския университет и бивш еврокомисар Крис Патън.
в."Класа",брой 27 /2007-10-02
Фотограф: European Commission
Европейският комисар по разширяването Оли Рен прие неохотно решението на Турция да се заеме с реформите за човешките права, едва след като одобри новата конституция, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Пред агенцията Рен е заявил след разговор с турския външен министър Али Бабаджан, че би предпочел от Турция по-бързи действия за промяната на член 301, използван за съдебното преследване на турски интелектуалци и журналисти с дисидентски възгледи.
Член 301 от наказателния кодекс предвижда наказания за обида на турската национална идентичност и ЕС настояваше Анкара да го премахне или промени, без да изчаква дългия процес на проектиране и приемане на нова конституция, отбелязва агенцията.
"Щеше да е по-добре, ако 301 беше реформиран вчера или предишния ден," заяви европейският комисар и допълни, че най-важното сега е работата да започне без ненужно закъснение.
Рен каза още, че сега ЕС очаква от турското правителство да представи новата конституция, което Бабаджан му е обещал да стане през есента, посочва още агенцията.
evropa>dnevnik>bg,28.09.2007
"Политическа география" изтри Турция от контурите на Европа
Турция, която по-рано беше изобразена на символичната карта на Европа, изчезна от лицевата страна на новите монети от 10 евроцента и 2 евро.
Монетите, които ще се появят догодина, трябва да отразяват по-добре географските реалности след разширението на съюза до 27 страни членки, станало след присъединяването на България и Румъния в началото на 2007 г. При това географските граници на обединена Европа се оказват преместени на изток, обхващайки част от Русия.
Членове на Европейския парламент разчетоха в „изключването” на Турция политически мотивирано решение на Съвета на министрите на ЕС.
"Съветът съзнателно и тайно е заличил Турция от лицевата страна на новите евро”, се казва в изявление на италианските депутати – либерали Марко Капато и Марко Панела.
"На новите монети евро фигурира такава диктаторска страна като Беларус, но липсва такава демократична страна като Турция, с която се водят преговори за присъединяване към ЕС” - посочват парламентаристите. От Еврокомисията обаче не са съгласни, че новият дизайн на евромонетите има някакъв политически контекст.
"Идеята беше за нов дизайн, по-стилизиран от простото географско изображение на Европа, което естествено е трудно да бъде представено на толкова малка повърхност” - каза представителят на Еврокомисията Амелия Торес. Тя все пак призна, че новият дизайн не е съвсем същият като предложеният от Еврокомисията. На старите монети евро са изобразени географските контури на ЕС в състав от старите членки.
"За дизайна на новите евромонети е било предложено географско изображение, което премества Кипър с няколкостотин километра по на запад" - пише "Дейли телеграф"
"Еврочиновници бяха обвинени в "политическа география", след като Украйна, Беларус и Молдова се появиха в проекта за дизайн на обратната страна на новите евромонети, а Турция - не" - отбелязва британския вестник.
Скандалното е, че в първоначалния проект, раздаден на евродепутатите, Европейската комисия предлага коректно географско изображение, в която влиза Турция.
След намесата на неназовано европейско правителство, проектът обаче е бил променен така, че Турция да отпадне от него, а Кипър е бил "преместен" с няколкостотин километра по на запад, отколкото всъщност се намира и е "поставен" в непосредствена близост до Крит.
Италианският евродепутат Марко Капато е разгневен от факта, че Турция, която се надява в бъдеще да се присъедини към съюза, е отпаднала от проекта, за разлика на Молдова и Беларус - държави с "авторитарни, дори диктаторски режими" и с проблеми при спазването на човешките права.
По неговите думи това е нарочна провокация на страни от еврозоната - като Франция например - които са враждебно настроени към евентуално членство на Анкара, преговорите за присъединяване с която вече започнаха.
В Брюксел обаче коментар по различните варианти за художественото оформление на новите евромонети, бе отказан като "безсмислен", посочва "Дейли телеграф".
news>bpost>bg,26.09.2007
АНКАРА, Турция -- Правителството обяви в понеделник (17 септември), че ще изготви нов план за действие, за да осигури енергичното осъществяване на реформите, изисквани от ЕС, без значение дали преговорите по определена глава са отворени или не. Новият план ще бъде разделен на тримесечни периоди, всеки от които ще включва приоритети и пътна карта за осъществяването и контрола му, обясни външният министър и главен преговарящ Али Бабаджан.
"Най-важният компонент на новата програма за реформи ще бъде хармонизирането на турските закони със законодателството на ЕС", каза Бабаджан. През ноември се очаква Европейската комисия да публикува доклад с оценка на усилията на Турция в провеждането на реформите. (Заман - 18/09/07; Си Ен Ен Търк, АП, Милиет, Анатолия - 17/09/07)
setimes>com,18/09/2007
Германският канцлер Ангела Меркел (вдясно) се срещна в понеделник (10 септември) с френския президент Никола Саркози в замъка "Мезеберг", северно от Берлин. [Гети Имиджис]
Айхан Шимшек
Френският президент Никола Саркози отново повтори възраженията си срещу членството на Турция в ЕС, но каза, че няма да блокира текущите присъединителни преговори на страната с блока.
"Моята позиция относно Турция не се е променила. Аз съм против пълното членство на Турция и съм заявил това пред турския премиер [Реджеп Тайип] Ердоган," каза Саркози след среща с германския канцлер Ангела Меркел. "Моето предложение е да се съсредоточим върху 30-те политически глави в преговорите на Турция с ЕС, които да ни доведат до специално партньорство."
Френският президент добави, че се противопоставя на отварянето на оставащите пет основни политически глави, които според него са базирани на идеята за пълно членство.
Саркози многократно заявяваше по време на предизборната си кампания, че твърдо се противопоставя на влизането на Турция в блока. Доводът му бе, че Турция не е европейска страна и би отслабила една политически силна Европа.
По-късно обаче той даде условната си подкрепа за присъединителните преговори. Едно от исканията му бе да се създаде комитет от 10 до 12 "мъдреци", които да обсъдят бъдещето на Европа и окончателните граници на блока и да представят своите констатации преди европейските избори през 2009 г.
По време на разговорите в понеделник Меркел подкрепи идеята за подобен комитет, но подчерта, че акцентът не трябва да бъде "изключително" върху Турция.
Подобно на Саркози Меркел лично е против пълното членство на Турция и призовава за "специално партньорство" като алтернатива. Коалиционните й партньори, социалдемократите, подкрепят идеята за членство на Турция в ЕС. Меркел заяви, че ще уважава сключените вече споразумения с Турция и ще подкрепя присъединителни преговори на ЕС със страната без предварителни ограничения.
Лидерите на ЕС решиха да открият присъединителните преговори с Турция през 2004 г. с перспектива за пълноправно членство, преди Меркел да встъпи в длъжност. Процесът претърпя неуспехи оттогава насам, а Турция до момента е затворила успешно само една от 35-те преговорни глави с ЕС. През декември 2006 г. Брюксел замрази отварянето на осем глави поради застоя около Кипър.
Противопоставянето на Франция на откриването на пет основни политически глави би могло извънредно да затрудни Турция в постигането на сериозен напредък в своята кандидатура. През юни Европейската комисия предложи да се открие главата за икономическия и монетарен съюз, заявявайки, че Турция е добре подготвена в тази област. Франция обаче се противопостави, настоявайки, че обсъждането на монетарния съюз предполага присъединяването един ден на Турция към еврозоната.
Други глави, блокирани от Франция, обхващат земеделските субсидии и регионалните помощи - двете най-големи разходни програми на ЕС, както и правото на турците на европейско гражданство и мястото на страната в институции като Европейския парламент.
Новият външен министър на Турция и главен преговарящ с ЕС настоява, че Анкара ще продължи реформите, за да се подготви за деня, в който блокът ще бъде готов да приеме неговата страна. "Независимо кои глави са отворени, независимо кои глави са затворени, ние ще интегрираме нашето законодателство възможно най-бързо и ще чакаме," каза Али Бабаджан.
Правителството вече прие амбициозна програма за вътрешни реформи, имащи за цел да подготвят страната за постигане на европейските стандарти в повечето области до 2013 г., независимо от това какво ще стане с процеса на присъединяване.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes>com,12/09/07
Сн.: Actualno>com
Европейският съюз поиска от Турция веднага да пристъпи към подобряване на положението със свободата на изразяване и вероизповедание след преизбирането на Партията на справедливостта и развитието, предаде Ройтерс.
Но новият турски външен министър Али Бабаджан остави да се разбере, че за момента няма планове за промяна или премахване на член 301 от турския Наказателен кодекс, който се използва за съдебно преследване срещу интелектуалци и журналисти.
Бабаджан каза, че този въпрос ще бъде взет предвид при изготвянето на новата конституция.
Европейският комисар по разширяването Оли Рен каза, че кандидатката за членство в ЕС Турция е преодоляла по забележителен начин политическата и институционална криза, която възникна през април във връзка с президентските избори.
Тогава влиятелната турска армия предупреди, че може да се намеси в защита на светския характер на републиката. Предупреждението бе сметнато за опит на армията да попречи на избора за президент на бившия ислямист и кандидат на Партията на справедливостта и развитието Абдуллах Гюл.
Но резултатът от всичко това бе убедителна победа на Партията на справедливостта и развитието на предсрочните парламентарни избори и утвърждаване на Гюл за президент от новия парламент, припомня Ройтерс.
"Не само се надявам, но очаквам от правителството веднага да поднови процеса на реформи, особено що се отнася до свободата на изразяване и религиозните свободи", каза на пресконференция вчера Оли Рен след неофициалната среща на външните министри от ЕС в португалския град Виана ду Кащелу.
Той приветства факта, че новата администрация в Анкара поставя на първо място в дневния си ред присъединяването към ЕС и свързаните с това реформи.
Турският външен министър Али Бабаджан отказа да бъде притиснат за промяна на чл. 301 от Наказателния кодекс, който наказва за "обида на турската национална идентичност" и който бе използван, за да бъдат съдени писатели, които призовават Турция да погледне по-различно на масовите убийства на арменци от османските турци през 1915 година.
"Не искам да говоря точно сега за конкретен член от даден закон, но в момента ние работим върху нова конституционна рамка, която ще бъде в съответствие с критериите от Копенхаген", каза Бабаджан, имайки предвид условията за членство в ЕС в областта на демокрацията, човешките права и върховенството на закона.
Официални представители на ЕС посочиха, че ако Турция не покаже бърз напредък, тя ще получи отрицателен годишен доклад от Европейската комисия през ноември.
eu>actualno>com/novini>dir>bg,09.09.2007/БТА
Виана ду Кащелу
Европейският съюз (ЕС) поиска от Турция веднага да пристъпи към подобряване на положението със свободата на изразяване и вероизповедание след преизбирането на Партията на справедливостта и развитието, предаде Ройтерс.
Но новият турски външен министър Али Бабаджан остави да се разбере, че за момента няма планове за промяна или премахване на член 301 от турския Наказателен кодекс, който се използва за съдебно преследване срещу интелектуалци и журналисти. Бабаджан каза, че този въпрос ще бъде взет предвид при изготвянето на новата конституция.
Европейският комисар по разширяването Оли Рен каза, че кандидатката за членство в ЕС Турция е преодоляла по забележителен начин политическата и институционална криза, която възникна през април във връзка с президентските избори. Тогава влиятелната турска армия предупреди, че може да се намеси в защита на светския характер на републиката. Предупреждението бе сметнато за опит на армията да попречи на избора за президент на бившия ислямист и кандидат на Партията на справедливостта и развитието Абдуллах Гюл. Но резултатът от всичко това бе убедителна победа на Партията на справедливостта и развитието на предсрочните парламентарни избори и утвърждаване на Гюл за президент от новия парламент, припомня Ройтерс.
"Не само се надявам, но очаквам от правителството веднага да поднови процеса на реформи, особено що се отнася до свободата на изразяване и религиозните свободи", каза на пресконференция вчера Оли Рен след неофициалната среща на външните министри от ЕС в португалския град Виана ду Кащелу.
Той приветства факта, че новата администрация в Анкара поставя на първо място в дневния си ред присъединяването към ЕС и свързаните с това реформи.
Турският външен министър Али Бабаджан отказа да бъде притиснат за промяна на чл. 301 от Наказателния кодекс, който наказва за "обида на турската национална идентичност" и който бе използван, за да бъдат съдени писатели, които призовават Турция да погледне по-различно на масовите убийства на арменци от османските турци през 1915 година.
"Не искам да говоря точно сега за конкретен член от даден закон, но в момента ние работим върху нова конституционна рамка, която ще бъде в съответствие с критериите от Копенхаген", каза Бабаджан, имайки предвид условията за членство в ЕС в областта на демокрацията, човешките права и върховенството на закона.
Официални представители на ЕС посочиха, че ако Турция не покаже бърз напредък, тя ще получи отрицателен годишен доклад от Европейската комисия през ноември.
BG News Room,09.09.2007/Ройтерс/БТА
Али Бабаджан решен да реформира Турция и да убеди ЕС в демократичността й
Сн.: БГНЕС
Новият турски министър на външните работи Али Бабаджан заяви, че решен да превърне Турция в истинска демократична държава, предаде АФП.
Твърдо възнамеряваме да променим нещата в Турция, да превърнем турската демокрация в първокласна демокрация, да направим от Турция истински демократична страна, където има правова държава, където народът упражнява свободите си и където основните права се зачитат. Това каза министърът при първото си излизане на европейската сцена като ръководител на турската дипломация. Новият министър е поканен, подобно на останалите представители на страните кандидатки за членство в Европейския съюз, да участва днес в част от заседанията на министрите на външните работи на ЕС във Виана ду Кащелу, Португалия. Някои държави членки на Евросъюза начело с Франция се отнасят все по-сдържано към присъединяването на Турция към ЕС. Министър Бабаджан обаче е уверен, че благодарение на реформите ЕС все повече ще възприема Турция като важен коз. Анкара започна преговори за членство през октомври 2005 г. и се очаква те да продължат 10-15 г. Преговорният процес практически е в мъртва точка от една година и 8 от 35-те преговорни глави бяха замразени заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за кипърските гръцки кораби и самолети.
БГНЕС,2007-09-08
Турция е непоколебима в решението си да се превърне в „ истински демократична държава", качество, което ЕС цени високо.
Това е заявил министърът на външните работи на Турция Али Бабакан, информира АФП.
„ Ние имаме много ясно намерение да променим ситуацията в Турция, да направим Турция демократична държава, където законите работят, където хората упражняват свободата си и фундаменталните права са зачитани", заявил Бабакан по време на първата си визита в Португалия откакто е избран за поста.
Той е бил поканен заедно с останалите страни-кандидатки на срещата на външните министри на ЕС в град Виана до Кастело, Португалия.
Докато Франция се обяви против членството на Турция в ЕС, Великобритания подкрепя страната.
Бабакан е заявил, че това което Турция прави е да осигурава една по-благоприятна обстановка за народа си.
news>bg,09.09.2007
Великобритания подкрепя Турция при усилията й да бъде приета в Европейския съюз като пълноправен член. Това заявява външният министър на Великобритания Дейвид Милибанд.
Турция трябва да влезе в Европейския съюз като пълноправен член и да притежава права, каквито имат и другите страни, които участват в тази организация. Нейната интеграция става съществен елемент в отношенията за Евросъюза и Великобритания", казва министър Милибанд на пресконференция в Анкара.
Външният министър на Англия даде съвместна пресконференция с външния министър на Турция Али Бабаджан.
„Ние се надяваме, че преговорният процес ще завърши с прием на Турция в ЕС", добавя Милибанд.
Ние сме признателни на Великобритания за реалистичната политика по отношение на Турция, политика, подкрепяща встъпването в ЕС", отговаря ръководителят на Турското външно министерство, който съвместява и длъжността на преговарящ с ЕС. Али Бабаджан допълва, че Турция ще продължи политиката на реформи, предхождащ процеса на евроинтеграция.
Преговорите за приемането на Турция в ЕС започнаха през октомври 2005 г. Бяха замразени през декември миналата година по осем от главите от интеграционното досие, съдържащо общо 35. Причина за замразяването беше отказът на Анкара да признае Република Кипър, която е член на ЕС, и да отвори за нея своите морски и въздушни коридори, което е предвидено в плана за евроинтеграция.
В края на март тази година Европейският съюз и Турция започнаха отново преговори, но в главата „Предприятия и промишленост". Тогава представители на Еврокомисията заявиха, че е възможно да се открият отново и други две-три глави.
По оценка на експерти преговорите между ЕС и Турция могат да отнемат 10 - 15 години.
news>bg,05.09.2007
В първото си официално изявление след края на почивката си в САЩ френският президент Никола Саркози призова за „една силна Европа" и за задълбочаване на отношенията на Франция със САЩ, съобщава АФП.
Създаването на една силна Европа и ефективната й роля на международната политическа сцена би рефлектирало върху много от спорните въпроси, с които ЕС се ангажира, добави Саркози.
Пред посланиците на Франция, които са в Париж за редовната си годишна конференция, Саркози заяви, че изграждането на ЕС ще е приоритет номер едно на френската външна политика.
В речта си френският държавен глава акцентира върху отношенията между Франция и САЩ.
Причислявам себе си към тези, които осъзнават, че добрите отношения със САЩ са един изключително съществен компонент от международните връзки, добави Саркози, като не пропусна да отбележи, че днес френско-американските контакти са така ползотворни, защото са плод на една близо двувековна традиция.
В изявлението си френският държавен глава засегна и темата на евентуалното членство на Турция в Европейския съюз.
Той уточни, че е по-скоро за едни качествени контакти между Турция и страните членки на съюза, отколкото пълноправното членство на страната в ЕС. Въпреки това Саркози не изключи възможността за преговори и диалог с Турция за евентуалното й членство.
Франция няма да се противопостави на започването на преговори за приемането на Турция в съюза, добави Саркози.
Няма да съм лицемер и да изневеря на по-рано казаното, всички знаят, че съм благосклонен към приемането на Турция в рамките на Съюза, каза още френският президент.
Акцент в изявлението на Саркози беше и ядрената програма на Иран. Франция е отворена към диалог и разширяване на връзките с Иран, стига Техеран да прекрати ядрената си програма, уточни Саркози.
Един ядрен Иран е неприемлив за мен, добави френският държавен глава.
Друга тема в речта на Саркози беше и състоянието на Г-8. Смятам, че Г-8 трябва да се превърне в Г-13, добави френският държавен глава, като уточни че групата на осемте трябва да се разшири с Китай, Мексико, Индия, Бразилия и Южна Африка.
(news>bg,27.08.2007)
Анкара. Британската подкрепа за членството на Турция в ЕС ще продължи. Това е заявил новият премиер на Великобритания Гордън Браун в телефонен разговор с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, предава Анадолската агенция. Ердоган е поздравил Браун с избирането му. Той е изразил надежда, че близките отношения и установеното приятелство с предишния британски премиер Тони Блеър ще продължат и с него в качеството му нов британски премиер. От своя страна Браун е заявил желанието си за установяване на тесни работни отношения с Ердоган като е подчертал, че британската подкрепа за Турция в борбата й с тероризма, е продължи. По време на разговора е била изразено общо желание за среща в най-скоро време и по-точно веднага след провеждането на предсрочните парламентарни избори в Турция (на 22 юли).
(Агенция "Фокус",07 юли 2007)
На 14 април 1987 г. Турция подава молба за членство в сегашния ЕС. Дълго време се излизаше с формулировката, че политическите и икономическите предпоставки за воденето на преговори за присъединяване все още не са налице, и че съюзът трябва да продължи да следи подготовката на Турция за членство. Ледът, образно казано започна да се разчупва в края на 2004 г. и особено по-време на председателстването на Великобритания през втората половина на 2005 г. Безспорния голям успех за турската дипломация е преодоляването на т.нар. „австрийски инат”, изразяващ се в настояването за алтернативен статут на „привилегировано партньорство”. Това е гарантирано в параграф първи на пътната карта с думите, че „общата цел и на ЕС и на Турция е пълноправно членство”.
Започването на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС открива една нова визия за Европа през ХХІ в., но я поставя и пред предизвикателството на съдбоносни промени, каквито до този момент не е имал съюза. Спецификата на преговорите си личи и от един много прост, но многопоказателен факт, че ще върви по 35 глави, за разлика от България и Румъния, чиито преговори протичат по 31 глави. Сред анализаторите няма спор, че преговорния процес с Турция ще върви много трудно и мудно.
Решаването на кипърския проблем е от жизненоважно значение не само за Анкара, но и за самия ЕС. Големия препъни камък от една страна е статута на призната единствено от Турция Севернокипърска турска република, но от друга страна, тя е неразделна част от последователната външнополитическа линия на турската държава по този въпрос. Не бива да се забравя, че Турция все пак е наследник на Османската империя и преговорите с нея по-какъвто и да е въпрос немогат да протичат от позицията на силата и несъобразяването на специфичната й роля. Векове на ред нейният политически елит е получавал образованието си в Западна Европа, а след края на ІІ СВ и в САЩ, като прибавим и самочувствието на дипломацията и на бивша империя, на уникалност и на различие от останалите страни с мюсюлманска религия, ЕС ще бъде изправена пред невиждано предизвикателство. Ако до този момент, ние бяхме свидетели по-скоро на преговори в стил „ние казваме, вие безусловно изпълнявате”, по отношение на страните от бившия социалистически лагер. То с Турция този подход ще доведе до задънена улица, както преговорите, така и крайното решение на кипърската криза. Не бива да се забравя ролята на Турция в НАТО, нейната армия е втората по-големина след тази на САЩ. В рамките на евроатлантическото партньорство тя е важен стратегически съюзник на страните от Европа. До есента на тази година ще узнаем каква ще е развръзката, когато изтича даденият от еврокомисаря Оли Рен срок за уреждане на отношенията между Анкара и Никозия. От преговорите с ЕС ще зависи и регулирането на отношенията на Турция с Гърция и Армения.
Голямо предизвикателство за Турция представлява и спазването на човешките права. Европа няма да си затвори очите за кюрдския проблем и да каже „той не съществува”, пък и не само за него. Защото отношението в Турция към кюрдите и останалите етноси не се различава особено и е далеч от възприетите норми и принципи в страните от ЕС. Турция беше разтърсена от невиждани за последните години безредици в югоизточния район с преобладаващо кюрдско население. Всичко започна на 28 март 2006 г. от погребението на активисти на ПКК, което прерасна в масови протести, които за няколко дни стигнаха до Истанбул. Множество наблюдатели окачествиха тези безредици, като палестинската интифада заради участието на деца, които хвърляха камъни по войниците. ЕС набеляза шест законодателни пакета, които включват : реформа на наказателния кодекс и наказателно-процесуалния кодекс, като и нулева толерантност срещу изтезанията. За чието спазване ще се следи най-строго.
Отношението на гражданите в страните на ЕС по-отношение на преговорите за присъединяване на Турция е негативно. С елементи на туркофобия, която стига на моменти до ислямофобия, неща които няма как да се съгласим, че имат нещо общо с ценностите на демокрацията. Страхът е обясним от гледна точка на неизвестното и голямото историческо предизвикателство. Като част от ЕС Турция със своята територия от 775 000 км? ще е най-голямата държава в съюза, а със своето население от 70 млн. ще е на второ място след Германия. Това ще промени коренно конфигурацията в ЕС. Турция ще една от държавите с най-голям брой представители в Европейския парламент. Едно от широко разпространените мнения в Европа за Турция е, че тя трябва де бъде буфер между ЕС и страни като Иран, Ирак и Сирия, отколкото самият съюз да има външна граница с тях. Това мнение е пример за страх от неизвестното и да бягаш от отговорността да посрещаш предизвикателствата на времето.
На 24 март 2006 г. ЕС отправи искане към България и Румъния да изразят становищата си по-въпроса за следващото разширяване на ЕС, което включва страните от Западните Балкани и Турция. На което ние още нямаме изразено официално становище. Сергей Станишев, Георги Първанов и бившия министър-председател Симеон Саксгобурготски използват общите фрази, че с присъединяването на Турция ще се увеличи сигурността в региона, и че са за по-скорошното приемане на Турция в ЕС. Съмнения относно приемането на Турция в съюза открито изразява Иван Костов и Волен Сидеров. Като съседка на Турция България трябва да има ясно изразена позиция по този въпрос. Не можем да бягаме от въпроса и да се опитваме да го разтакаваме във времето. Защото разбирате ли това не е на дневен ред сега у нас и нека първо нас да ни приемат, пък след това ще му мислим по този въпрос. България трябва да се научи да участва във формирането на общата политика на ЕС и какъв по удачен повод от това е дискусията по Турция. Само така ще съумеем да покажем умението да мислим в перспектива и в интерес на общността, чийто член искаме да бъдем. По отношение на големия и мощен наш съсед Турция, ние трябва да имаме ясна, конкретна и категорична национална позиция, изразяваща се в полза на пълноправно членство на Анкара в ЕС.
Позицията „за пълноправното членство на Турция в ЕС” е безспорно непопулярна сред българското общество, но от политическа и стратегическа гледна точка тя е необходима и оправдана. Който я вземе и приеме днес ще бъде обявен от мнозина като предател, но това е първосигнална и защитна реакция, в такива моменти именно историята ще е големия съдник. Турция има своето място в ЕС, тя е неразделна част от него. Към нея не би трябвало да се гледа със стереотипи и идеологеми от миналото, че тя е била империя, че е мюсюлманска страна, с различна култура и т.н. и т.н. Като се изключва възможността да могат да се променят нещата. С членството на Турция в ЕС самият съюз ще продължи да умиротворя и демократизира континента, но и да започне да се проявява в бъдеще като актьор от глобално значение. Присъединяването трябва да стане съгласно общите критерии от Копенхаген, а не да се търси варианта на по-тясна връзка между съюза и Турция. Дори и продължителността на преговорите да е 15-20 години. Сега е ясно, че Турция може да стане най-рано член през 2014 г., когато трябва да се въведе новата бюджетна рамка на ЕС.
Малшансът на Турция е, че тя започна преговорите в момент на криза на идентичността на ЕС, във времето на провалилия се проект за Евроконституция, като с приемането на България и Румъния сред гражданите на съюза надделява мнението, да се спре и да се преосмислят нещата. Но именно в това е може би големия шанс на Турция. Възможността и зелената светлина вече е дадена от политиците, но хода на преговорите ще зависи от реформите и темпото, с което протичат в самата турска държава. От това ще зависи дали ще се преодолее до голяма степен скептицизма и негативизма сред населението в ЕС за пълноправното и членство. Дискусията за или против членството на Турция в ЕС ще доведe може би до намирането на формулата на бъдещето на самия съюз. Дали ще бъде общност на всички европейски нации или федерален модел, какъвто беше залегнал в Евроконституцията. Може би пък ще се формира някакъв трети модел на бъдещо развитие и функциониране на съюза, който образно можем да го кажем трети път, съчетаващ в себе си елементи на двата основни дискутирани модела на развитие на ЕС.
ЕС има нуждата от една демократична Турция, която да е неразделна и неделима част от нея и трябва да се подкрепи в това нейно желание и намерение. Не трябва да се дава и миг на съмнение, дори най-малката нотка, че Турция е нежелана, защото се открива пътя и възможността на нейната ислямизация. А от това най-малко имаме полза ние като държава, пряко граничеща с нея. Европа ще бъде много по-конкурентноспособна, хомогенна и обединена, когато в нейните редици бъде Турция.
Борислав Ангелов
политолог
(obshtestvo>net,2006 г.)
Европейският съюз (ЕС) реши днес да започне преговори с Турция по две нови преговорни глави, но изключи възможността за отварянето на трета нова глава, съобщи дипломат от ЕС, цитиран от Ройтерс.
Решението бе взето, след като Франция попречи на ЕС да отвори преговорната глава Икономика и парична политика, което отразява противопоставянето на френския президент Никола Саркози на членството на Турция в ЕС, отбелязва агенцията.
Ние решихме да бъдат отворени две преговорни глави - Статистика и Финансов контрол, посочи дипломатът.
Турция ще продължи да изпълнява условията за присъединяване към ЕС, независимо от това дали преговорите в някои области ще бъдат забавяни, заяви днес турският държавен министър на икономиката и главен преговарящ на Анкара с ЕС Али Бабаджан, цитиран от Ройтерс.
Независимо от това кои глави ще бъдат отворени, независимо от това кои глави ще бъдат затворени, ние ще хармонизираме нашето законодателство колкото се може по-скоро, и ще чакаме докато ЕС бъде готов за пълноправно членство на Турция, заяви Бабаджан на икономическа конференция.
(BG News Room,25.06.2007 г.)
АФП, AП, Блумбърг, ЕЮобзървър, Заман, Сабах - 28/03/07; AП, AФП, Заман, Търкиш Дейли Нюз - 27/03/07; Гардиън, Джърнъл ъф Търкиш Уикли - 25/03/07; ЮрАктив - 21/03/07; AФП, ФТ, Ройтерс, ДПА, Би Би Си, ЕЮобзървър - 11/12/06; Европейска комисия)
Почти 18 месеца след официалното започване на преговорите с Турция за членство, ЕС реши в сряда (28 март) да започне преговори с Анкара по главата за индустриална политика и предприемачество, втората от 35-те глави, които всяка страна-кандидатка трябва да приключи, за да се присъедини към съюза на 27-те страни.
Главният преговарящ на Турция с ЕС Али Бабакан заяви пред репортери, че този ход е "важен индикатор, че процесът на присъединяване на Турция към ЕС продължава". Преговорите, които от декември са в задънена улица поради спора около Кипър, "бяха подновени по подобаващ начин", заяви Бабакан.
Досега Анкара и Брюксел са приключили преговорите по една глава - наука и изследвания. Според решение на ЕС от декември 2006 г., осем други глави - свободно движение на стоки, правото на създаване и свободата на осигуряване на услуги, финансови услуги, земеделие и селскостопанско развитие, рибно стопанство, транспортна политика, митнически съюз и външни отношения - остават замразени. Решението позволява останалите глави да бъдат отворени, но нито една не може да бъде временно затворена.
ЕС предупреди Турция да отвори пристанищата и летищата си за Кипър, който е член на блока. Преди започването на присъединителните преговори през октомври 2006 г. турските власти подписаха протокол за разширяване на митническото споразумение на страната от 1963 г. с ЕС за всички негови нови членки, включително и Кипър.
Тя обаче излезе и с декларация, в която се заявява, че това не означава признаване на администрацията на кипърските гърци, с които тя няма дипломатически отношения. Оттогава Турция отказва да осигури достъп на кипърските гърци до своите пристанища и летища, настоявайки, че ЕС трябва първо да изпълни обещанието си от 2004 г. да прекрати икономическата изолация на кипърските турци в северната част на разделения остров.
Външните министри на блока оттогава повтарят това обещание, а страните-членки се споразумяха през януари да работят за преки търговски връзки с общността на кипърските турци, чиято република е призната само от Анкара.
Спорът за пристанищата не е единственият, който пречи на присъединителния процес на Турция. Друг проблем е прословутият член от наказателния кодекс, който дава възможност за преследване на журналисти и писатели. Член 301 от наказателния кодекс определя като престъпление "обида на турската идентичност" и се използва за преследване на десетки интелектуалци, включително Орхан Памук, носител на Нобелова награда за литература за 2006 г. и Хрант Динк, известен редактор от арменски произход. На 19 януари тази година Динк бе убит от млад ултранационалист.
"Преследването и осъждането за изразяване на ненасилствено мнение според някои разпоредби на новия наказателен кодекс са причина за сериозно безпокойство и могат да допринесат за създаването на климат на самоцензура в страната", писа Европейската комисия (ЕК) в последния си доклад за напредъка на процеса на присъединяване на Турция, публикуван през ноември 2006 г.
"Това особено важи за Член 301, който наказва за нанасяне на обиди на турската идентичност, на републиката, на органите и институциите на държавата. Въпреки че този член включва разпоредба, според която изразяването на мисли, целящи да критикуват, не трябва да представлява престъпление, той многократно е използван за преследване на ненасилствено мнение, изразявано от журналисти, писатели, издатели, учени и активисти на движения за човешки права", заявява ЕК.
Турция изрази готовността си по-скоро да внесе поправки в противоречивия закон, вместо да го премахне изцяло, както предложиха групи за човешки права и високопоставени служители в Брюксел. Тъй като страната е пред избори - през май ще се проведат президентски избори, а през ноември са общите избори - климатът може би не е подходящ за съществени промени в закона, предупреждават политически анализатори.
Член 301 е един от няколкото проблеми, свързани с човешките права, във връзка с които ЕС изразява загриженост. Другите включват отношението към малцинствата, особено към кюрдите. Въпреки че Анкара започна осъществяването на реформи, целящи изпълнението на политическите критерии на ЕС за членство, критиците твърдят, че този процес е твърде бавен и че все още остават в сила обременителни рестрикции.
Въпреки възникналите препятствия, официалните лица и в Турция и в ЕС продължават да изразяват оптимизъм по отношение на присъединителния процес. Макар че през декември Брюксел реши частично да замрази преговорите, официални лица в Турция и ЕС положиха усилия да намалят негативния ефект на този ход.
"Не е имало катастрофа - влакът все още пътува", заяви външният министър на Великобритания Маргарет Бекет, чиято страна е една от най-силните поддръжници на кандидатурата на Турция за членство в ЕС след срещата през декември. "Осем глави бяха суспендирани - 27 от 35 не са замразени и всички перспективи сочат, че Турция стабилно и ефективно напредва по пътя към членство в ЕС."
Анкара междувременно подчерта, че е решена да продължи по пътя на реформите. След частичното суспендиране, турските официални лица изготвиха свой собствен план за реформи според 35-те преговорни глави и основан върху приоритетите на страната.
"Ако целта е да се достигнат европейските стандарти, тогава ние ще го направим и без ЕС да иска това от нас", заяви по това време външният министър Абдула Гюл.
Програмата, която обхваща периода 2007-2013 г. трябва да бъде завършена преди 2012 г. Последните 24 месеца ще бъдат посветени на дискусии за определяне на датата на присъединяване на Турция към блока, заяви Бабакан по време на европейската си обиколка през март.
Турция бе официално призната за страна-кандидатка за членство в ЕС през 1999 г. - 40 години след първото й кандидатстване за асоциирано членство в Европейската икономическа общност, създадена през 1957 г. от шест от днешните 27 страни-членки на ЕС. Датата за започване на присъединителните преговори бе определена през декември 2004 г.
Преди началото на процеса някои страни-членки като Германия, предложиха на Турция да не се предлага пълноправно членство, а само "привилегировано партньорство". Девет месеца след започването на преговорите през октомври 2005 г., първата глава от преговорите бе отворена и временно затворена през юни миналата година.
Сега Турция се надява да отвори още три глави преди края на германското шестмесечно председателство на Съюза, което изтича на 30 юни.(Southeast European Times,02/04/2007)
ЕС отваря нова глава в преговорите с Турция
Европейският съюз възобновява преговорите за членство на Турция, предаде АФП, като се позова на източници от Брюксел.
Решено е да бъде отворена втората от общо 35 преговорни глави.
Досега Турция е финализирала преговорите само в една област, касаеща научните изследвания.
Сега преговори ще започнат за политиката в областта на предприемачеството и индустрията.
Припомняме, в края на миналата година Европейският съюз взе решение за замразяване на преговорите с Анкара заради спора с Кипър. Турция затвори своите пристанища и летища за кипърски кораби и самолети в противоречие на договореното митническо споразумение през 2005 година, страна по което е ЕС.
Тогава комисията реши, че нито една глава не може да бъде финализирана преди Турция да изпълни условията.(news>bg,28.03.2007)
Калфин обяви подкрепата ни за еврочленство на Турция
България подкрепя перспективата за членство на Турция в Европейския съюз и възприемането на европейските ценности, защото разширяването на ЕС трябва да продължи.
Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин на срещата си в МВнР с гостуващия в страната държавен министър и главен преговарящ на Турция с ЕС Али Бабаджан.
На срещата беше обсъден и въпросът за българските медицински сестри в Либия. Турският министър увери, че неговата страна следи отблизо случая и е готова да оказва подкрепа за бързото му и благоприятно разрешаване.
Министър Калфин изрази увереност, че политиката на ЕС за разширяване ще намери отражение и в Берлинската декларация, която се очаква да бъде приета в края на седмицата на срещата на върха на ЕС в германската столица, по повод 50 години от подписването на Римския договор.
Вицепремиерът приветства всички политически и икономически реформи в Турция, насочени към покриване на европейските стандарти за членство в ЕС.
"Този процес не е кратък, отнема много време, но ние оценяваме високо вашите усилия в тази посока", посочи още външният министър на срещата.
Министър Бабаджан оцени високо българската подкрепа за европейската перспектива на Турция. По думите му желанието на турската страна е тази подкрепа да продължи.
Държавният министър изрази увереност, че членството на страната му в ЕС ще бъде от полза не само на Турция, но и на самия Европейски съюз.
В хода на разговорите държавният министър на Турция запозна министър Калфин с актуални позиции и аспекти от стратегията на Турция по преговорния процес с Европейската комисия.
Двамата министри дискутираха отношенията между България и Турция в политическата и търговско-икономическата област.
Изразено бе задоволство от високото ниво на политическия диалог между двете държави и от непрекъснато увеличаващия се търговски стокообмен, който само през 2006 г. е нараснал с 30%, надхвърляйки 3 млрд. долара.
Министър Калфин отбеляза засилващия се интерес от страна на български компании за инвестиции в Турция като нов момент в икономическите отношения. Според него бързото икономическо развитие на Турция носи икономическа полза и на България.
На срещата беше поставен въпросът за съдбата на големи съвместни инфраструктурни проекти, останали нереализирани досега. Засегнати бяха и двустранни въпроси от визов и транспортен характер, произтичащи от членството на България в ЕС.
Министрите обсъдиха и енергийната политика в региона, значението на газопровода "Набуко", както и необходимостта ЕС да се ангажира по-значително с въпросите на незаконната имиграция не само от юг, но и от изток.
Али Бабаджан запозна министър Калфин със социално-икономическите реформи, които протичат в страната, опирайки се върху формулата "ислям, демокрация, секуларизъм". Българският министър бе информиран и за позицията на Турция по Кипърския въпрос, в светлината на преговорите за членство с ЕС.(news>bg,20.03.2007)
ТУРЦИЯ И ПРОЦЕСЪТ
НА РАЗШИРЯВАНЕ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Проф. д-р АТИЛА ЕРАЛП
Молбата на Турция за пълноправно членство в Европейската общност (ЕО) през април 1987 г. и отговорът на Общността предизвикаха преоценка на европейската принадлежност на Турция1 както в Европа, така и в Турция, и доведоха до увеличаване на антиевропейските чувства в Турция. Промените в климата след Студената война и решенията на Люксембургската среща на върха засилиха тези чувства. В този климат въпросът за пълноправното членство на Турция в Европейския съюз (ЕС) се превърна в спорен въпрос при последното разширяване на Съюза. Настоящият доклад излага тезата, че тази проблемна ситуация не е от полза нито за ЕС, нито за Турция. Той изследва факторите, които принудиха ЕС и Турция да преодолеят проблемните си отношения. Докладът се фокусира върху решенията на Европейския съвет в Хелзинки и обсъжда развитието през последните четири години. Той показва как по-обхватният подход на ЕС след срещата на върха в Хелзинки подпомогна ускоряването на процеса на реформи в Турция. Изследват се инициативите за реформи от последните четири години и се твърди, че стимулът за членство след Хелзинки бе от съществено значение при провеждането на процеса на реформи в Турция. В заключение докладът подчертава необходимостта от отстраняване неопределеността в графика за откриване на преговори за присъединяване, за да се консолидира процесът на реформи и да се установят по-добри работни отношения между ЕС и Турция.
Европейски съвет в Люксембург и последиците му
Решенията на Европейския съвет в Люксембург през декември 1997 г. предоставиха на Турция специален статус с дългосрочна перспектива за пълноправно членство. Турция бе включена в процеса на разширяването, но не й беше предоставена предприсъединителна стратегия, както на другите 12 държави. Бе формулирана специална „Европейска стратегия“, която да подготви Турция за присъединяване, като я приближи до Съюза. Служителите на ЕС бяха на мнение, че към турския случай е подходено справедливо и че Турция е включена в процеса на разширяването. Турското правителство, обаче, бе на мнение, че към Турция са се отнесли несправедливо и реагира доста остро на това решение. Както един добре осведомен наблюдател посочи: „Турция прецени гледищата на ЕС не толкова по казаното, отколкото по неказаното“ (Makovsky, 1997: 51). Решаващата дума за Турция беше „кандидатка“: 12 държави, включително и Кипър, бяха характеризирани като кандидатки, а на Турция този статус не бе предоставен. Освен това, турските правителствени служители смятаха, че критериите от Копенхаген, които Люксембургската среща на върха обяви за обективна основа на решенията си, са приложени твърде субективно. Турция, която превъзхождаше някои държави по икономически и политически критерии и с оглед адаптирането към достиженията на общностното право (acquis communautaire), беше дискриминирана и някои кандидатки бяха поставени преди Турция по политически съображения и заради политическа подкрепа от някои членки на ЕС. Включването най-вече на Кипър провокира дълбоко чувство на негодувание. Кипър бе не само кандидат, но бе включен в първата редица от кандидати. Анкара смяташе, че това решение е ясен знак, че ЕС взема страната на Гърция по кипърския проблем и действа под гръцко влияние.
Решенията на Европейския съвет в Люксембург засилиха антиевропейската тенденция сред турския управляващ елит, започнала след отхвърлянето на молбата за пълноправно членство на Турция през 1989–1990 г. След Люксембург не само че някои опозиционни партии възприеха негативно отношение, но и за първи път партиите в коалиционното правителство започнаха да заемат по-дистанцирана позиция спрямо Съюза. Това отношение на правителството бе споделено от турския политически и икономически елит като цяло. Ето защо станахме свидетели на появата на нов консенсус, обединен около по-дистанцирано отношение към ЕС. Отражението на този подход бе ясно изразено чрез решението на правителството да спре политическия диалог със Съюза и да не участвува в Европейската конференция, на която Турция беше поканена заедно с останалите страни кандидатки. Смяташе се, че Съюзът поставя някои предварителни условия както при поканата за Европейската конференция, така и в Европейската стратегия, предназначена за Турция2. вителството взе решение да продължи отношенията с ЕС на основата на съществуващите правни актове, преди всичко Споразумението за асоцииране, а не толкова на базата на решенията от Европейския съвет в Люксембург.
Дълбокото възмущение от решенията в Люксембург предизвика отдалечаване на турското правителство от Съюза. Ключови правителствени служители започнаха да изтъкват, че ЕС не е „идея фикс“ за Турция, която има и други външнополитически възможности. В тази обстановка стана трудно да се изпълняват дори задълженията по Споразумението за митнически съюз между Турция и Съюза. Редица от правилниците и законите, необходими за неговото прилагане, не бяха внесени на пленарна сесия на Парламента, а изчакваха разглеждане в различните комисии. Състояха се дискусии за преразглеждане на целия пакет договорености. Някои влиятелни членове на правителството го оспориха, като изтъкваха, че тези отношения са неблагоприятни за Турция увеличават турския търговски дефицит с ЕС3. . Често се изтъкваше, че Турция е в неблагоприятното положение да прилага митническия съюз без да получава финансова помощ от Съюза. Най-често посочваният аргумент бе, че за Турция митническият съюз е свързан с перспективата за пълноправно членство, а тъй като тя е проблематична, отношенията в митническия съюз си оставаха във вакуум и поради това биха могли да бъдат преразгледани. Имаше и предложения дори за преминаване към отношения на свободна търговия.
Срещите на Европейския Съвет в Кардиф, Виена и Кьолн не бяха в състояние да преодолеят създалото се безизходно положение между Турция и ЕС. Служителите от турското правителство продължиха да мислят, че няма голяма промяна в дискриминационното отношение на ЕС. Турция не бе определена за кандидатка, подобно на останалите 12 държави, а бе поставена в специална Европейска стратегия с неуточнени финансови ресурси. Служителите от ЕС обаче вярваха, че срещата на върха в Люксембург и последвалите срещи отбелязаха чувствителен напредък в приближаването на Турция към процеса на присъединяване. Често бе сочено, че Турция несъмнено е включена в процеса на разширяване. Също така бе подчертавано, че Турция ще бъде оценявана въз основа на същите копенхагенски критерии, както и останалите страни кандидатки. За да се преодолее безизходицата в отношенията, Комисията формулира широк кръг предложения за прилагане на Европейската стратегия за Турция, очертаващи области на сътрудничество, които биха направили митническия съюз по-ефективен (Commission…, 1998a). Тези предложения включваха:
засилване на промишленото сътрудничество и стимулиране на инвестициите,
разширяване на митническия съюз към земеделието и сектора на услугите;
придаване на повече съдържателност на митническия съюз посредством техническа помощ и административно сътрудничество,
създаване на механизми, необходими за даването на възможност Турция да вземе участие в някои общи програми и агенции на Общността, и
осъществяване на финансово сътрудничество.
Комисията преди всичко изтъкна необходимостта от приемането на финансова рамка и особено прилагането на специални мерки за Турция (375 милиона евро) за изпълнението на Европейската стратегия за Турция. Комисията публикува своя първи редовен доклад за Турция, заедно с докладите за другите страни кандидатки, на 4 ноември 1998 г., с което имаше за цел да покаже, че Турция е била преценявана въз основа на същите копенхагенски критерии, като и останалите кандидати (Commission…, 1998b). Това отношение представляваше ясен напредък в сравнение със срещата на върха в Люксембург – Турция бе оценявана заедно с останалите страни кандидатки, вместо да бъде отделена в специална категория. Турското правителство обаче не промени своето дистанцирано отношение към ЕС. Основните критики бяха относно възможността на Турция да придобие статус на страна кандидатка. Твърдо бе подчертано, че Турция ще обръща по-малко внимание на такива доклади докато не й бъде предоставен такъв статус от Европейския съвет. Изглежда, че предложенията на Комисията не бяха в състояние да доведат до важни промени в отношенията между Турция и ЕС. Докато Комисията работеше за постепенна промяна, турското правителство продължаваше да чака от Европейския Съвет съществена промяна по въпроса за статуса на кандидатка.
Срещата на върха в Хелзинки
и перспективите за ново работещо партньорство
След срещата на върха в Люксембург съществуваха две възможности. Първата възможност бе изключването на Турция от раждащия се европейски проект. Както увеличаващата се маргинализация на Турция в Европа в периода след Студената война, така и нарастващите антиевропейски настроения в Турция насочваха към такава тенденция на изключване. Отношенията на Турция с ЕС бяха обхванати от нарастваща конфликтност от средата на 70-те години. Напрежения, възникнали през 70-те години по икономически въпроси продължиха през 80-те години по политически въпроси и се засилиха след Студената война. Основаващи се на тази тенденция, маргинализацията и изключването на Турция бяха твърде възможни.
Трябва да отбележим, че това развитие не беше от полза нито за ЕС, нито за Турция. При сегашния международен климат е очевидно, че има трансрегионализация на въпросите на сигурността и нарастващо заличаване на традиционните различия между европейския, близкоизточния и евразийския регион по въпросите на сигурността, както и нарастваща взаимна връзка между събитията в Европа, Близкия изток и Евразия. Стабилността в Европа е свързана с положението в Близкия изток и Евразия. В този контекст би било трудно за Европа да поддържа стабилна икономическа и политическа система, ако в непосредствена близост до нея властва нестабилност. Ролята на Турция в подкрепата за стабилността е решаваща преди всичко защото тя е една от малкото държави в региона, която е обвързана със западната система от дълго време и е запазила една относително стабилна система в сравнение с останалите държави в региона. Ако Турция бъде изключена от европейката система за сигурност, това би могло да доведе до нестабилност не само в страната, но и в региона.4. Подобна нестабилност може да засегне Европа поради нарастващото размиване на границите между Европа, Близкия изток и Евразия. Заедно с поощряването на стабилността, Турция играе съдбоносна роля при свързването на търговските, транспортните и енергийни маршрути от Близкия изток, Персийския залив и Закавказието към Европа.
Сред някои политици в Европа съществува загриженост, че Турция е повече „потребител“, отколкото „производител“ на сигурност, точно както през годините на Студената война. Посочва се, че са налице нарастващи проблеми на сигурността, както в Турция, така и в заобикалящите я региони. Поради това включването на Турция в ЕС би изложило Съюза на ненужни „рискове за сигурността“. Тези схващания се основават на предположението за съществуване на ясна граница между Европа и Турция. Извънредно трудно е, обаче, да се създадат граници между Европа и евразийския регион в контекста на проблемите на сигурността. Тъй като Турция е от държавите, намиращи се в центъра на трансрегионализацията на въпросите на сигурността, изключването й не ще намали рисковете за сигурността на Европа, но ще засегне твърде неблагоприятно европейската система за сигурност. Проблемите на европейската сигурност, като конфликтите в Босна и Косово, се превърнаха в проблеми за Турция. ЕС насочва вниманието си към включването на Централна и Източна Европа, но събитията на Балканите са решаващи за Европа, както показаха конфликтите в Босна и в Косово. Щом ЕС започва да разбира значимостта на поощряването на стабилността в заобикалящите го региони, включването на Турция ще бъде все по-очевидно.
Включването на Турция е важно и за нея, и за интеграцията на региона. То е важно не само икономически, но и като по-широк „цивилизационен“ проект. Турция следва политика на ориентираност към запада от създаването на републиката. След Студената война е очевидно, че възможностите за външната политика на Турция в региона се увеличават и някои анализатори твърдят, че вече не е нужно Турция да разчита на Европа. Въпреки това, трябва да подчертаем, че европейската връзка няма да окаже неблагоприятно въздействие върху турската регионална ориентация. Точно обратното, Турция би засилила позициите си в региона, ако е здраво обвързана с ЕС.
Този анализ показва, че както Турция, така и ЕС имат интерес да създадат работни отношения, които биха преодолели проблемите между тях. Тези отношения трябва да имат за цел да отидат отвъд ангажиментите на митническия съюз, като включат политически въпроси и въпроси на сигурността (Eralp, 1998). Ще бъде трудно да се запази митническия съюз във времето, без да се добавят ангажименти, които го надграждат и турският управляващ елит е впрегнат в работа за тясното му обвързване с пълноправно членство. Неотдавнашните дебати в Турция показват, че дори съществува възможност за отстъпление от митническия съюз, ако отношенията не се подобрят. Както процесът на европейска интеграция, така и Споразумението за асоцииране с Турция предвиждат поетапна икономическа интеграция, водеща постепенно до политическа интеграция.
Увеличаващата се трансрегионализация на проблемите на сигурността в Европа също създава среда, допринасяща за включването на Турция в европейската система за сигурност. Докато НАТО се оформя като централна институция по въпросите на сигурността в Европа, а европейската архитектура за сигурност се развива във връзка с НАТО, ролята на Турция в областта на сигурността не може да бъде пренебрегвана.5 Турция като пълноправна членка на НАТО и активен участник в европейската система за сигурност през последните петдесет години, би могла да играе по-голяма роля в този процес. Освен с НАТО, обаче, е необходимо да укрепнат и връзките на Турция с нововъзникващите институции за сигурност в Европа. Турция играе съдбоносна роля при свързването на ЕС с по-големите региони на Евразия. Тази роля стана по-важна в настоящия международен климат. Ние сме свидетели на потенциалното увеличаване на поляризацията в международната система между „Запада“, и исляма, между Евразия и „Запада“, между Съединените щати и Европа. Турция е разположена в центъра на повечето от тези напрежения в международната система. Ако Турция е ясно разположена в рамките на ЕС, тя би подпомогнала създаването на по-добри отношения на сътрудничество със заобикалящите я критични региони.
Срещата на върха в Хелзинки през декември 1999 г. преодоля продължителната неяснота относно случая на Турция, като сложи край на дебата дали тя е европейска държава. Турция беше поставена ясно наред с другите дванадесет страни кандидатки в настоящия процес на разширяване. Турция бе включена и в същите Партньорства за присъединяване (ПП), както останалите страни кандидатки. Това е недвусмислено отражение на волята на ЕС да предостави финансова и техническа помощ за подготовка на Турция за членство, както на останалите страни кандидатки. По този въпрос съществува основно различие между Люксембург (1997 г.) и Хелзинки (1999 г.). Докато в Люксембург Турция беше третирана отделно от останалите страни кандидатки и включена в неясна Европейска стратегия, то в Хелзинки на Турция й бе предложено ПП. ЕС демонстрира и ясна позиция да третира Турция в съответствие със същите копенхагенски критерии, както и останалите страни кандидатки. Тези решения относно Турция драстично се различаваха от решенията в Люксембург: те бяха по-открити, обединяващи и не толкова дискриминационни. В резултат, решенията от Хелзинки бяха приети твърде позитивно от турския елит като корекция на „грешките“ от Люксембург.
Промяната в отношенията между ЕС и Турция бе предизвикана предимно от Съюза, а не от Турция. След срещата на върха в Хелзинки се увеличиха критиките относно люксембургската рамка на разширяване на ЕС, а именно, че тя предложи тясна и дискриминационна представа за разширяването и доведе до създаването на граници, основаващи се на географски и религиозно-културни ценности6. . Промяната в германското правителство от християндемократическо в коалиция на социалдемократи и зелени даде отражение върху новото отношение към процеса на разширяване, включително спрямо Турция, с приемането на по-открит и обединяващ подход.
Правителствата на страните членки на ЕС и Комисията показаха също така по-голямо разбиране за стратегическите измерения на разширяването. Съюзът дълго време се занимаваше предимно с икономически и политически въпроси, а не с геополитически съображения. Това отношение започна да се променя след кризата в Косово. Служителите в ЕС започнаха да разбират, че нестабилността на Балканите ще доведе до неблагоприятни последици за европейския интеграционен процес. Ако нестабилността завладее съседните региони, би било извънредно трудно да се създаде една Европа, основаваща се на идеята за мирна промяна. В резултат на това ЕС започна да обръща внимание на по-широки геополитически въпроси, започвайки с темата за създаването на нови модели за сътрудничество на Балканите. С приемането на нов Пакт за стабилност на Балканите ЕС насочи в по-голяма степен вниманието си към проблемите на този регион. Подобен подход на Балканите изискваше нови отношения между Гърция и Турция. Стана очевидно, че създаването на отношения на сътрудничество на Балканите би било доста трудно ако конфликтите между Гърция и Турция продължават. Трагичните земетресения в двете държави през 1999 г. създадоха нов климат на сътрудничество и свидетелстваха за нарастващо сближаване между Турция и Гърция, проявено в чести и реципрочни визити на високопоставени служители.
Не е случайно, че кандидатурата на Турция беше предложена на среща на Европейския съвет, на която бяха взети важни решения за консолидирането на европейската сигурност и отбрана. В Хелзинки се взе решение за създаване на военна сила от максимум 60 хиляди души, за иницииране и осъществяване на ръководени от ЕС операции в отговор на международни кризи. Това показва решимостта на ЕС да разработи в координация с НАТО автономен капацитет в областта на сигурността. Както твърдя в настоящия доклад, би било все по-трудно да се пренебрегва ролята на Турция в областта на сигурността, щом като ЕС разработва обща политика в областта на външните отношения и сигурността. Това налага и отношения на плодотворно сътрудничество между Гърция и Турция. Такова отношение на ЕС показва нарастващата важност на геополитическите съображения в неговия дневен ред. Очевидно е, че когато вниманието на ЕС се насочва към по-широки геополитически проблеми, на Турция се гледа през призмата на приобщаването. Турция би могла да бъде маргинализирана или изключена от нововъзникващия европейски проект, или да бъде включена в ЕС. Срещата на върха в Хелзинки взе решение за включването й и то е от полза както за Съюза, така и за Турция.
След срещата на върха в Хелзинки
Рамката от Хелзинки изискваше голяма промяна в мисленето и отношението както на служителите на ЕС, така и на турските служители за създаване на по-плодотворно сътрудничество (Öniş, 2003: 9–34). Ňази промяна в мисленето не беше лесна, преди всичко защото дълго време служителите в Турция и ЕС бяха свикнали на враждебни отношения и се отнасяха един към друг по схемата „ние – те“. Но би трябвало да споменем и това, че срещата на върха в Хелзинки оказа натиск за значителни политически и икономически реформи в Турция. ЕС активно стимулира тези реформи чрез публикуването на документа ПП през ноември 2000 г. То бе важно, тъй като доведе до включването на Турция в рамките на ПП с ЕС, наред с другите страни кандидатки. Комисията изброи краткосрочните и средносрочните политически и икономически приоритети, целящи трансформирането на турската държава в съответствие с копенхагенските критерии. Политическите мерки в документа целяха създаването на по-либерален и плуралистичен ред, а икономическите мерки се съсредоточаваха върху постигането на макроикономическа стабилност и ефективна икономическа структура. В отговор на ПП турското правителство изготви „Турска национална програма за приемане на законодателството на ЕС“, която беше представена на Комисията на ЕС през март 2001 г. Националната програма представляваше сериозен опит да се изпълнят политическите и икономическите очаквания на ЕС. От гледна точка на ЕС Националната програма бе значителен напредък, макар че служителите от ЕС изтъкнаха, че според документа състоянието на реформите е далеч от очакванията, преди всичко в политическата област.
Турските власти се съсредоточиха върху прилагането на Националната програма през второто полугодие на 2001 г. и през 2002 г., за да отговорят на политическите очаквания на ЕС. Правителството използува два основни инструмента в изпълнението на процеса на политическите реформи: изменение на конституцията и хармонизиране на законите. Първо, бяха извършени 34 поправки в конституцията преди всичко в областта на човешките права, свободата на изразяване и свободата на сдружаване. След конституционните променитурският парламент и нов Граждански кодекс и внесе подобрения в нормите предимно в областта на свободата на сдружаване, свободата на събиранията, а също така за равенството на половете и защитата на детето. Тези конституционни промени бяха приведени в действие чрез последваща хармонизация на турските закони с достиженията на правото на ЕО. Първият хармонизационен пакет се фокусира върху свободата на изразяването и измени предишни закони, които бяха правна основа за задържането и осъждането на редица интелектуалци заради това, че са изразявали своите схващания. Вторият хармонизационен пакет още повече разшири обхвата на свободата на мисълта, печата, сдружаването и мирното събиране и засили мерките за предотвратяване на изтезанията и малтретирането. На следващо място пакетът въведе мерки срещу накърняване на човешките права от държавни служители.
Очевидно тези реформи бяха твърде значими в сравнение с досегашните усилия. Те бяха замислени от относително слабо коалиционно правителство с три различни политически ориентации, включващо дясна националистическа партия (MHP), лява националистическа партия (DSP) и либерална дясноцентристка партия (ANAP). Въпроси от голямо значение за Турция все още оставаха обект на спор с ЕС, като например отмяната на смъртното наказание, разширяването на културните права на „малцинствените групи“, ролята на военните и въпроса за Кипър.
Тези области оставаха проблемни не само между ЕС и Турция, но бяха и в центъра на вътрешния обществен дебат в Турция. Всъщност, свързаните с ЕС въпроси са в центъра на политическия дебат след срещата на върха в Хелзинки. Докато всички основни политически партии в Турция изразяваха неопределена подкрепа по въпроса за членството в ЕС, когато се достигна до чувствителните въпроси, посочени по-горе, консенсус не бе постигнат. Коалиционното правителство беше очевидно разделено по тези въпроси. Дясната националистическа партия се противопостави на отмяната на смъртното наказание и на разширяването на културните права и зае твърда позиция по отношение на Кипър. Националистическата лява партия, бе по-благосклонна към отмяната на смъртното наказание, но имаше сериозни резерви към други чувствителни въпроси. Единствено Либералната Отечествена партия имаше ясно проевропейско отношение. В тази атмосфера стана все по-трудно за правителството да напредва в процеса на реформи по тези ключови политически въпроси. Напрежението доведе до разпадане на коалиционното правителство и провеждане на предсрочни избори. Изборите от 3 октомври 2002 г. доведоха до разпускане на коалиционното правителство и сформиране на ново правителство след категорична победа на прорелигиозната Партия на справедливостта и развитието.
В тази изборна обстановка, на 3 август 2002 г. турското Велико национално събрание взе някои исторически решения в своя трети пакет от процеса на политически реформи, за да покаже желанието на Турция да се присъедини към ЕС. Отменено бе дълго оспорваното смъртно наказание и бяха предоставени права за излъчване и изучаване на матерен език. Решенията по чувствителните въпроси бяха приети с голямо мнозинство от Великото национално събрание. След тези решения нарастна очакването ЕС да определи по-ясен график за започване на преговори през 2003 г. или най-късно в началото на 2004 г.
Правителството на Партията на справедливостта и развитието, което беше формирано след общите избори на 3 ноември 2002 г., подготви четири хармонизационни пакета, които да приведат турското законодателство в съответствие със законодателството на ЕС. През този период сме свидетели на ускоряване процеса на реформи, а и на растящ консенсус по пакетите за хармонизация в Парламента, в правителството и сред администрацията. Четвъртият пакет на правителството се съсредоточи върху въпроса за изтезанията и малтретирането, като обяви „нулева толерантност“ спрямо изтезанията. Той премахна всички правни пречки за преследване на длъжностни лица, които прибягват до изтезание и малтретиране. Петият пакет обхвана въпроса за повторния съдебен процес и разшири обхвата на уредбата му, въз основа на решенията, постановени от Европейския съд за правата на човека. Шестият и седмият пакет бяха по-изчерпателни. Те се опитваха да отговорят на препоръките, направени в ревизираното ПП на ЕС, прието на 19 май 2003 г., и на ангажиментите, поети от турското правителство в неговата ревизирана Национална програма, публикувана на 24 юли 2003 г. Правителството се опита да премахне всички правни ограничения относно свободата на изразяване, сдружаване, печата и събиранията. С шестия пакет бяха въведени мерки за телевизионото излъчване на матерни езици, различни от турския, както по обществените, така и по частните канали. В седмия пакет, законодателството се съсредоточи върху гражданско-военните отношения и промени характера на Националния съвет за сигурност, превръщайки го в консултативен орган. Измененията се отнасяха както до неговите функции, така и до процедурата за назначаване на Генералния секретар на Националния съвет за сигурност (измененията направиха възможно назначаването на цивилно лице за Генерален секретар).
Правителството на Партия на справедливостта и развитието вярва, че Турция е натрупала „критичната маса“, що се отнася до законодателната хармонизация, в съответствие с копенхагенските политически критерии. Правителството планира да се съсредоточи повече върху процеса на прилагането на тези реформи и да насочи своята енергия и ресурси към този въпрос. Създадена е Група за наблюдение на реформата на най-високо политическо равнище, за да следи напредъка в изпълнението на политическите реформи. Тази група се председателствува от министъра на външните работи и ще включва министъра на правосъдието и вътрешните работи.
Процесът на прозападна/проевропейска ориентация
и присъединяване към ЕС
Във всички страни кандидатки политическите и икономическите реформи се задълбочиха щом ЕС предостави ясни сигнали за тяхното присъединяване. Изглежда, че има нарастваща връзка между процеса на реформи в страните кандидатки и тяхното присъединяване. Както някои непосредствени наблюдатели на процеса на европейска интеграция отбелязват, разширяването е един от най-успешнитеинструменти във външната политика на ЕС. 7. едлагайки членство, ЕС създаде среда, допринасяща за процеса на реформи. Статутът на член бе огромен стимул за страните кандидатки и влияе позитивно върху техния процес на реформи. Както показва анализът в предишните параграфи, реформите в Турция са до известна степен „бавни“, в сравнение с останалите присъединяващи се държави. Те са бавни преди всичко поради двузначното отношение на ЕС към присъединяването на Турция, затруднени и от вътрешни пречки в Турция. Тя е единствената държава, която все още не е изпълнила политическите очаквания на ЕС и поради тази причина остава единствена без ясен график за своето присъединяване в настоящия процес на разширяване. Въпреки това, анализът по-горе показва, че процесът на реформи в Турция се ускорява, след като ЕС формулира отворена рамка на срещата на върха в Хелзинки и предложи на Турция статус на страна кандидатка. Процесът на реформи допълнително се ускори след срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г., когато беше обявено, че ако Европейският съвет през декември 2004 г. реши, че Турция е изпълнила политическите критерии от Копенхаген, ЕС би започнал преговорите за присъединяване с Турция без отлагане. Макар решенията на Европейския съвет от Копенхаген през декември 2002 г. да не отговориха на очакванията на Турция, все пак имаше подобрение в сравнение с предишното положение, що се отнася до изясняването на графика за започване на преговори.
След срещата на върха в Копенхаген турското правителство разработи четири хармонизационни закона (разгледани в предишния раздел), съсредоточени върху по-чувствителните въпроси в процеса на реформи, като гражданско-военните отношения и културните права на малцинствата. Освен това, правителството все по-добре осъзнава, че процесът на реформи изисква не само приемане на закони, но и тяхното прилагане.
Както беше посочено, служителите на турското правителство дълго време бяха враждебно настроени към ЕО/ЕС. Едва отскоро е налице промяна на мисленето на държавните служители, към това да възприемат Съюза в дух на по-голямо сътрудничество. Твърде интересно е да се отбележи, че тази промяна се осъществява при управлението на религиозна дясна партия. Правителството на Партия на справедливостта и развитието (АКР) прие ясно изразена проевропейска позиция и се опита да ускори процеса на реформи в Турция. Такова отношение на АКР е абсолютно различно от това на предишните религиозни десни партии. През 70-те години, религиозните десни партии, като Партията за национално спасение, обрисуваха ЕО като християнска общност, организирана, за да подкопава ислямския свят и предлагаха създаването на алтернативен ислямски общ пазар. Този подход продължи при Партията на благоденствието и при Партията на добродетелта през 80-те и 90-те години. С Партията на справедливостта и развитието идва диаметрално противоположен нов подход към Съюза. Интеграцията в ЕС се възприема като процес на демократизация и въпросите за религиозните права и свободи се разглеждат в контекста на процесите на демократизация на ЕС. С тази промяна ние сме свидетели на промяна на религиозното право в Турция. То става по-умерено, при възприемането на все по-ориентирана към ЕС позиция. Изглежда, че процесът на присъединяване на Турция към ЕС създава среда, която води до трансформиране на ориентираните в дясно религиозни политически тенденции. Такава трансформация е твърде съдбоносна в международна система, в която има всякакви възможности за напрежение по културна и/или религиозна линия. Както ЕС, така и Турция има важни интереси от създаването на атмосфера на нарастващ диалог между културите и цивилизациите, а не от възникването на „сблъсък“ между тях. Трансформирането на АКР и религиозното право в Турция открива възможност за среща между исляма и демокрацията в политическото пространство. Твърде важно е в този контекст да се осигури легитимно място за умерения ислям в европейското политическо пространство. В този климат процесът на реформи в Турция не трябва да се разбира само като технически процес на хармонизиране с достиженията на европейското право. Това е значим процес на трансформация, която води към среща на исляма и демокрацията и създава легитимно място за умерения ислям в европейското политическо пространство, като така консолидира многокултурната основа за европейския интеграционен процес.
Турция и ЕС наближават решителния момент в своите дълготрайни отношения. Станахме свидетели на критични точки, върхове и спадове в четиридесетгодишните отношения между Турция и ЕО/ЕС. Въпреки всичко, европейското призвание помогна на Турция в проекта й за отваряне към Запада – водещ принцип на Турската република. Модернизацията беше определена от турските елити като прозападно ориентиране и по-тясно обвързване с Европа. То означаваше преди всичко „цивилизационна мисия“, при която една нарастваща част от турското население контактува със западния начин на живот, поведение и методи. Усилията за отваряне към Запада също така биха довели до икономическо развитие и по-голяма политическа стабилност. Турските елити вярваха, че Европа и Запада са най-вече източници на икономическо развитие, както и модели за обществена промяна.
Проектът за прозападно орентиране е от твърде съдбоносно значение при създаването и консолидирането на рамката на светското начало в турския контекст. Продължителните отношения с Общността/Съюза също така помогнаха твърде много при трансформацията на турския частен сектор в по-конкурентен и глобално ориентиран. Това са важни постижения, но те трябва да бъдат подкрепени посредством трансформирането на политическите структури и институции и консолидирането на демокрацията в Турция. Както показва анализът в предишните параграфи, Турция навлезе в нов период на демократизация след срещата на върха в Хелзинки, а процесът на политически реформи се ускори след като ЕС възприе по-отворен подход към Турция. В този процес основният проект за прозападна ориентация все повече се превръща в конкретен проект за европеизация – един по-сложен процес не само на приспособяване към общите ценности, но и на трансформиране на икономическите и политическите структури и на системите за управление. С хармонизационните закони от последните три години Турция променя своите политически практики и институции и своя подход към политическите проблеми, което изисква важна промяна в мисленето за съобразяване и действие в по-широкия контекст на ЕС. Това е бавен и оспорван процес, но е налице огромен напредък, както се сочи в по-скорошните доклади на Европейската Комисия (Commission…, 2003).
Процесът беше по-бавен и оспорван в случая на Турция поради двузначността на турския график, а също и поради наличието на по-малко стимули, в сравнение с останалите страни кандидатки в настоящия процес на разширяване. Очевидно е, че най-важната повратна точка в процеса на реформите идва със започването на преговорите (Lippert, Umbach & Wessels, 2002; Pyszna & Vida, 2002). Както установяват изследванията, отнасящи се до присъединяващите се страни, процесът на реформи става необратим със започването на преговорите. След началото им, докато страната кандидатка хармонизира своята институционална система съгласно достиженията на общностното право, ставаме свидетели на процеса на европеизация на институционалните структури, както и на публичната администрация на държавата. Годината 2004 е решителен момент в дълготрайните отношения с ЕС, преди всичко защото процесът на реформи в Турция ще стане необратим със започването на преговорите за присъединяване.
Отношенията на Турция с ЕС са на друг исторически кръстопът през 2004 г. Ако Турция започне преговори, процесът на реформи не само ще се ускори, но и ще се консолидира и ще стане необратим. В противен случай процесът може да се забави и да бъде трудно поддържан в бъдеще. Както посочват наблюдателите на отношенията между Турция и ЕС, процесът на присъединяване достига до точката на необратимост. ЕС пое важни ангажименти към Турция, а тя от своя страна мобилизира важни материални, и нематериални ресурси, за да изпълни изискванията за започване на преговори с ЕС. „Въпросът ЕС“ е най-важният във вътрешния дневен ред на турското обществено мнение. В резултат, едно негативно решение на ЕС не само ще навреди на Съюза като достоен за доверие партньор, но ще доведе и до надигането на настроения против ЕС в Турция. Неотдавнашните обсъждания, отнасящи се до възможността да се предложи „специални взаимоотношения“ с Турция, няма да компенсират или балансират вредата, нанесена на отношенията. Вече е твърде късно да се предложи този статус, тъй като турското обществено мнение е настроено за започване на преговори в края на тази година.
Със срещата на върха в Хелзинки ЕС прие по-отворен подход и предложи на Турция статус на страна кандидатка. Изглежда, че е нужно да се отиде с една стъпка напред и да се изяснят отношенията и да се преодолеят съмненията около откриване на преговорите. Това е решаващ момент в отношенията, а също така и момент на предизвикателство. За Турция е предизвикателство, тъй като тя ще приеме многостепенната управленска система на ЕС и ще действа в по-широкия контекст на Съюза. Този процес също така ще заздрави проекта за прозападна ориентация, осъществяван от създаването на Турската република през 1923 г. Това е предизвикателство и за ЕС, тъй като той ще приеме страна, която в продължение на дълго време е била считана за „другата“ в Европа. Но ЕС също така ще бъде в състояние да укрепи своя проект за разнообразие от култури посредством създаването на легитимно място за умерения ислям в политическото пространство на Европа. ЕС посрещна редица предизвикателства в миналото и постигна успех. Той може да посрещне и настоящото предизвикателство.
Използвана литература
BAĞCI, Hüseyin, Jackson JANES & Ludger KÜNHARDT (eds.) (1999), Parameters of Partnership: the U.S.-Turkey and Europe, Baden: Nomas Verlagsgesellschaft, 1999.
BALKIR, C. (1998), The Customs Union and Beyond, in: RITTENBERG, Libby (ed.), The Political Economy of Turkey in the Post-Soviet Era, Westport: Praeger, 1998.
BIRAND, M. A. (1985), Türkiye’nin Ortak Pazar Macerasi 1959–1985, Istanbul: Milliyet Yayınları, 1985.
BREZINSKI, Z. (1997), The Grand Chessboard: American Policy and Geostrategic Imperatives, New York: Basic Books, 1997.
ÇARKOĞLU, Ali & Barry RUBIN (eds.) (2003), Turkey and the European Union, London: Frank Cass, 2003.
CHASE, R., E. HILL & P. KENNEDY (eds.) (1999), The Pivotal States: A New Framework for US Policy in the Developing World, New York: W.W. Norton and Company, 1999.
Commission of the European Communities (1998a), European Strategy for Turkey, Brussels, 3 March 1998.
Commission of the European Communities (1998b), Regular Report of Turkey’s Progress toward Accession, 1998.
Commission of the European Communities (2003), Regular Report of Turkey’s Progress toward Accession, 2003.
ERALP, Atila (1993), Turkey and the EC in the Changing Post-War International System, in: BALKIR, Canan & Allan M. WILLIAMS (eds.) Turkey and Europe, London: Printer, 1993.
ERALP, Atila (1998), Turkey and the European Union in the Aftermath of the Cold War, in: RITTENBERG, Libby (ed.), The Political Economy of Turkey in the Post-Soviet Era, Westport: Praeger, 1998.
KERIDIS, Dimitris & Dimitrios TRIANTAPHYLLOU (eds.) (2001), Greek-Turkish Relations in the Era of Globalization, Dulles, VA: Brassey’s Inc.
KÜHNHARDT, Ludger (1999), On Germany, Turkey and the United States, in: BAĞCI, Hüseyin, Jackson JANES & Ludger KÜNHARDT (eds.), Parameters of Partnership: the U.S.-Turkey and Europe, Baden: Nomas Verlagsgesellschaft, 1999.
LIPPERT, Barbara, Gaby UMBACH & Wolfgang WESSELS (2002), Europeanisation of CEE executives: EU membership negotiations as a shaping power, pp. 980–1012 in: Journal of European Public Policy 8, 6 December 2002.
MAKOVSKY, A. (1997), Turkey’s Faded European Dream, in: The Parameters of Partnership: Germany, The U.S. and Turkey, Conference Report, American Institute for Contemporary German Studies, The Johns Hopkins University, 1997.
NICOLAIDIS, Kalypso (2001), Europe’s Tainted Mirror: Reflections on Turkey’s Candidacy Status after Helsinki, pp. 245-277 in: KERIDIS, Dimitris & Dimitrios TRIANTAPHYLLOU (eds.), Greek-Turkish Relations in the Era of Globalization, Dulles, VA: Brassey’s Inc.
ÖNIŞ, Ziya (2003), Domestic Politics, International Norms and Challenges to the State: Turkey-EU Relations in the post-Helsinki Era, pp. 9-34 in: ÇARKOĞLU, Ali & Barry RUBIN (eds.), Turkey and the European Union, London: Frank Cass, 2003.
PETERSON, John & Helene SJURSEN (eds.) (1998), A Common Foreign Policy for Europe? Competing Visions of the CFSP, London; New York: Routledge, 1998.
PIENING, Christopher (1997), Global Europe: The European Union in World Affairs, Boulder, Colo.: L. Rienner Publishers, 1997.
PYSZNA, Dorota & Krisztina VIDA (2002), The Management of Accession to the European Union in Poland and Hungary, Institute for World Economics, Hungarian Academy of Sciences, Working Paper No. 128, October 2002.
RITTENBERG, Libby (ed.) (1998), The Political Economy of Turkey in the Post-Soviet Era, Westport: Praeger, 1998.
TEKELI, I. & Selim ILKIN (1991), Türkiye ve Avrupa Topluluğu, 2 vols., Ankara: Ümit Yayıncılık, 1991.
TERZI, Özlem (2003), Formulation and Implementation of a Common Foreign Policy of the European Union, unpublished doctoral dissertation, Department of International Relations, Middle East Technical University – Ankara, Turkey, 2003.
--------------------------------------------------------------------------------
1.За по-изчерпателен анализ на отношенята на Турция с ЕС по време на Студената война, виж: Eralp (1993), Birand (1985) и Tekeli & Ilkin (1991).
2. Тези предварителни условия включвха: (1) създаване на задоволителни и стабилни отношения между Гърция и Турция, (2) уреждане на спорове с помощта на юридически процедури, (3) зачитане и закрила на малцинствата и на човешките права, както и (4) подкрепа за преговори под егидата на ООН за постигане на политическо решение в Кипър.
3. За подробен анализ на отношенията в митническия съюз, виж Balkir (1998).
4. За по-изчерпателен анализ на ролята на Турция като водеща държава, виж: Brezinski (1997), както и Chase, Hill & Kennedy (eds.) (1999).
5. За анализ на развитието на европейската система за сигурност и ролята на Турция, виж: Kuhnhardt (1999).
6. За по-изчерпателен аналзиз, виж: Nicolaidis (2001).
7. За по-изчерпателен анализ на инициативите на външната политика на ЕС, виж: Petersen & Sjursen (1998), Piening (1997) и Terzi (2003).(http://www>becsa>org)
Публикации
